Докосване до сянката
/ брой: 229
Изложбата е опит за докосване до темата за тъмнината и сянката, обхващащ времеви диапазон отблизо сто години в творчеството на 30 български художници от различни поколения - Иван Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров-Майстора, Жорж Папазов, Никола Танев, Бенчо Обрешков, Илия Бешков, Генко Генков, Никола Даскалов, Георги Баев, Иван Георгиев-Рембранда, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Юлия Станкова и др.
За тях мракът и сянката носят различни смислови значения - покровители на страстите; хранителна среда, която поражда формата; призраци, вещаещи гибел, но и омагьосваща поезия на здрача. Сянката може да бъде деликатно оръжие на женското кокетство. Тя може да танцува заедно със светлината и да е неин контрапункт. Сянката е концентрирана духовност, а формата, за да е вечна, трябва да съдържа сянка. Сянката на човека е не само негова същност, но и неговата цялостност. Мракът е тъканта на дявола, но и лоно на красотата. Той тъче своята нишка, която оплита светлината в стремежа си да я погълне, но е и нейният създател, отбелязват от Софийската градска художествена галерия, където е подредена изложбата. Куратор е Красимир Илиев.
Избраните произведения представят светлината и тъмнината и в диапазона между християнския възглед за тяхното противоборство и китайската идея за тяхната неразчленимост и взаимодопълване. Очевидно е - с времето, особено след 70-те г. на XX век, черното не просто превзема все по-големи територии в българското изкуство, често губи негативното си значение и дори се превръща в същинския носител на образа.