Дом на кредит. А сега?

Изключително сериозен проблем, особено в битието ни на държавата с най-ниски доходи в ЕС, е, че все повече българи се затрудняват да плащат вноските по изтеглените от тях кредити. Появи се информация, че 18 000 семейства са заплашени да бъдат изгонени от единствените си жилища, защото банките ще ги ипотекират и продадат, за да погасят част от изтегления кредит. В същото време хората трябва да си изплатят остатъка. Беше направена прогноза, че проблемът ще се задълбочи до Коледа. Цифрата на застрашените да останат без дом семейства варира в изказванията на експерти и политици. Според бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов реалният брой на застрашените семейства не е 18 000, а 3000-4000. Тази сметка той прави на базата на общия брой от

160 000 ипотеки

за купуване на жилище. Според депутата от БСП Дора Янкова около 35 000 български граждани не си обслужват ипотечните кредити. Това означава, че 35 хил. семейства може да останат без единственото си жилище.
БСП поема отговорност да предложи законодателни промени за хората, които не успяват да погасят ипотечните си кредити и рискуват да останат без единственото си жилище. Това чухме да казва преди дни министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. И още, че е недопустимо в ХХI век хора в държава членка на ЕС да остават на улицата. За съжаление, когато беше бумът на кредитите и на строителството, банките лесно раздаваха кредити, добави той. Сега положението е много тежко, тъй като тези хора, които не могат да изплащат своите кредити, трябва да напуснат жилищата. Именно затова БСП поема отговорност да им даде надежда, обеща Стойнев и добави, че отговорността е и на банките.
Депутатът от Коалиция за България Явор Куюмджиев заяви пред ДУМА, че преди идеите да станат закон, ще се направи обществено обсъждане. Предложенията са много, въпросът е в това, че искаме да направим живота на повечето хора малко по-нормален, защото в момента някои монополи го тормозят, каза Куюмджиев.
Левицата отдавна дава заявки за стъпки в посока по-голяма защита за хората с ипотечни кредити, каквото бе обещанието и на икономическия министър Драгомир Стойнев. И тъй като тези проблеми засягат немалко длъжници у нас, хората, а и неправителствените потребителски организации очакват конкретни предложения. Преди месеци депутатът от БСП и зам.-председател на парламентарната икономическа комисия проф. Румен Гечев сподели, че се обмисля приемането на специален закон за ипотечните кредити. Идеята на депутатите, които готвят промените, бе, ако потребителят е с единствено жилище и банката му го е отнела, за да покрие дълга, банката да прекрати кредита. И още - наказателната лихва при рефинансиране на ипотечния кредит да падне на нивата на потребителския. Въпросът с повишена трудност тук е какво ще каже банковият сектор, който по принцип отлично умее да защитава интересите си.

Банките вече настръхнаха

че законът може да има обратно действие за вече съществуващи договори. Това тяхно опасение обаче е излишно, защото бе заявено, че ако бъде приет нормативният акт, той ще важи само за новите кредити. Гечев съобщи, че до месец левицата ще е готова с проектозакона за ипотечния кредит и текстът ще бъде предложен за обсъждане. Той обаче поясни пред в. "Банкер", че "текстовете в проектозакона ще се отнасят за първо или единствено жилище, заложено по ипотечен кредит, а не за всякакви други имоти, за второ или трето жилище". Това е важно пояснение, защото много хора биха задали примерно въпроса: "А ако единственото жилище е суперлуксозно и е с цена 1 млн. лв.?"
Пректозаконът за ипотечните кредити ще е по подобие на този за потребителските, тъй като няма специален закон за тези заеми. Идеята е да не се "създават" доживотни длъжници. И когато човек, след като например 10 години е погасявал вноската по ипотечния кредит, изпадне в неплатежоспособност и банката му отнеме жилището и го продаде на по-ниска цена, загубата да бъде споделена и от банката. Не е редно закъсалите длъжници да продължат да плащат разликата между пазарната цена към момента, в който са сключвали договора, и цената към момента, в който банката е продала жилището. Трябва с отнемането на жилището отношенията им да приключват. Много хора са съгласни с това. Освен банките.
В медиите бе публикувана информация, че се обсъждат няколко варианта за облекчаване на хората, които не могат да плащат ипотечните си кредити. Първият е те да делят солидарно риска с банката. Например ако ипотекираното жилище бъде продадено, а остава някаква сума за погасяване, длъжникът да дължи само 50% от нея. Другата идея е да има давност от 5 или 7 години, след която, ако длъжникът не плаща, банките да не си търсят парите, а да отписват кредита. Третата идея е да не се плащат наказателни лихви, ако ипотечният кредит се погаси с кредит от друга банка. Дали хората обаче очакват точно това, особено ако се гласува текст банката и длъжникът да делят поравно, когато след продажбата на жилище остане сума за погасяване? Въпросът е продиктуван от декларираното от политиците, че с продажбата на жилището отношенията им трябва да се смятат за приключени. Това обещание обнадежди много хора.
В Латвия например няколко хиляди души, чиито апартаменти са продадени, са емигрирали, защото са продължили да бъдат длъжници на банките. В повечето случаи договорите съдържат различни

наказателни такси за просрочване

И когато човек един-два-три пъти просрочи вноски, започват да се налагат наказателни такси. В Латвия имало случаи, в които наказателните такси са стигали до размера на първоначалния договор. Този проблем довел до масово емигриране. Въпросът е дали и ние искаме да продължаваме да увеличаваме броя на българите, които емигрират. В този случай - заради невъзможност да си плащат кредитите.
Извън идеите за законодателни промени, има въпроси, на които е нужно да се даде отговор. Като този доколко прозрачни са продажбите на ипотекирани имоти. В много случаи се твърди, че тези продажби не са особено публични и при тях няма реална конкуренция и наддаване между купувачи. Опарили се твърдят, че продажбите от съдия-изпълнителите са силно ощетяващи длъжниците. Затова бе направено предложение да се създаде задължителен механизъм на аукционен принцип. Да има срок, в който желаещите могат да наддават, или ако няма желаещи, да има ясен механизъм как ще се намали цената. Би било много странно, ако банките не подкрепят подобно предложение, защото те имат полза да продават на максималната пазарна цена.
Неправителствени организации, сред които "Активни потребители", предлагат да се въведе законово и т.нар. персонален фалит. Простичък пример. Строител е инвестирал средства в изграждане на сгради, но не може да ги завърши, защото фалира. В същото време 100-тина физически лица са му платили по 50-100 хил. лв., за да им построи жилища, но при неговия фалит остават без апартаменти. Строителят може да обяви фалит и никой да не го търси повече, а физическите лица -  не, и банките могат да ги преследват до края на дните им. Понякога преследването се пренася и върху наследници на длъжниците. Според експерти приемането на закон за фалит на физическите лица до голяма степен ще накара банките да внимават повече още докато раздават кредити, а не всеки месец да "плачат", че

делът на лошите и необслужвани кредити нараства

Проблемът е и в кредитните институции.
Неправителственият сектор настоява да отпадне чл. 417 от ГПК, който урежда възможността кредиторите бързо да изваждат изпълнителен лист, дори да продават имота на длъжника. Проблемът тук е много прост. Ако пропуснете една вноска, банката може да ви направи кредита предсрочно изискуем. После бързо може да ви извадят изпълнителен лист, да ви продадат ипотеката, но не на пазарна, а на силно занижена цена. Същевременно вие оставате длъжник. След това имате право да докажете, че банката е сгрешила. Но дори и да я съдите, след години никой вече не може да ви върне имота. Според експерти трябва банките да доказват вземанията си, както всеки друг търговец, а тази привилегия да важи единствено за държавни институции.
Не би било излишно тези, които готвят обещаните облекчения за длъжниците по ипотечните кредити, да вземат предвид и споменатите по-горе предложения, за които неправителственият сектор отдавна говори. Иначе най-важното е какви ще бъдат конкретните идеи на законотворците и дали те наистина ще дадат шанс на застрашените да останат без жилища семейства с ипотечен кредит да запазят домовете си.