Дора Милева има две страсти - науката и поезията

Миглена Иванова

Поезията и любовта между хората вдъхнови жителите на столичния комплекс "Яворов", когато гост на Народно читалище "Димчо Дебелянов-1960" бе д-р Дора Ангелова Милева, авторка на редица стихосбирки. "Между небето и земята" е последната, която привлече вниманието на носителите на духовното и на ценителите на мерената реч.
Поетесата пише от малка, но заради самокритичното й отношение към собствените й  творби, много години не е публикувала. Активно започва през 90-те години. Първата й стихосбирка - "Думи неказани", излиза през 1994 г., следват "Политнала към слънцето" (2002), "Аз пак ще се родя" (2006), "Приживе" (2009) и "Между небето и земята" (2011). Авторка е и на стихотворения на руски език, отпечатани в Русия. През годините Дора Милева не е останала безразлична към децата. На тях е посветила стихове и сценарий за музикална пиеса "Песни пролетни за птички, и за вас, деца, за всички". Последната година е сътворила "Разкази за животните".
Дора Милева има интересна творческа и житейска съдба. По професия е биолог и доктор по биология. Доста години е провеждала семейна генетична консултация. Казва, че науката не е пречка нейният творчески дух да витае и да дава своите плодове. Затова заявява, че има две страсти - науката и поезията.
В семейството на Дора още от детска възраст се чуват стихове на различни езици, музикални изпълнения на цигулка. Милева е критична към днешното консуматорско общество. Затова пише "Реквием за ХХ век". Според авторката добротата включва толерантност, разбирателство, изключва завистта и равнодушието.
Пред своите почитатели Милева не скри, че изпитва отговорност към белия лист. С голяма любов се върна към последната си стихосбирка и пред почитаталите си в читалището прочете "Белият лист", "Черно и бяло", "Младостта и старостта". Характерната й слабост към импресиите е подтикната от живата природа и невероятните й красоти.
Третокласниците от Клуба за художествено слово към читалището бяха особено впечатлени от увлекателния разказ на Дора за поезията, за изконните цености, за отминалите спомени и днешните промени в човешкото мислене. Възпитаниците на читалището бяха любопитни да научат повече за историята на България. Дора Милева рецитира стихотворението "Трети март пред паметника на опълченеца", "Орехът в двора на Баташката църква", "Никога вече война", "Измръзнала бреза", "Писмо в бутилка". Тя ни върна към славното минало на българина и ни накара да настръхнем пред действителността от времето на турското робство и жертвите на майките и героите в Батак.
Днес Дора Милева е горда майка със своя син, който е ветеринарен лекар, но е страхотно привързан към поезията и музиката. Тя сподели, че един от най-трудните периоди е раздялата й с нейния съпруг, когато е бил болен и е трябвало да се прости с него. "Не ме оставяй" посвещава на него.
По време на представянето на книгата една от нейните почитателки - Вера Танева, изрази мнение, че стихотворенията са изпълнени с финес и прекрасни думи, че се четат с лекота и липсва фалш.
Милева се обърна към подрастващите да не престават да пишат и да творят. Да бъдат трудолюбиви и да участват в литературни конкурси. Тя предложи и своята помощ като човек на перото.