Доста от по-малките ферми ще влязат в сивия сектор

Явор Гечев е роден през 1978 г. Завършил е Аграрния университет в Пловдив със специалност "Растителна защита". Специализирал е политически мениджмънт в Института за социална интеграция и в НБУ. Първите години от професионалната му биография са на земеделски производител. В периода 2008-2010 заема различни длъжности в ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, след което се връща в частния сектор. Избран е за депутат в 42 Народно събрание след което става зам.-министър на земеделието и храните в кабинета на Пламен Орешарски и отговаря за еврофинансирането. Член на Националния съвет на БСП.


"Всяко упражнение в земеделието струва скъпо"


- Цените на млякото много поевтиняха. Има ли връзка това с отпадането на млечните квоти?
- Сривът в цените на млякото се дължи на доста други фактори и мисля, че отпадането на квотите не е основният. Премахването на квотите няма да окаже кой знае каква допълнителна тежест на млекопроизводителите в България, защото това действа за целия Европейски съюз. Анализаторите, които тясно се занимават с този проблем, казват, че това повече ще повлияе на големите производители в ЕС, като Германия, Холандия, Франция и Белгия. Ние сме в една група, върху която това  няма да се отрази кой знае колко, по-скоро неутрално. Същевременно се наблюдават изключително големи сривове в цените на кравето мляко. Тези сривове са повече свързани с отношенията с Русия. 12% от европейското производство се изнася за Русия. Със затварянето на границите за износ на продукти, не че България пряко изнасяше големи количества за Русия, но тези 12% неизнесени се разпределят вътре в ЕС. Прекият ефект от това беше, че изкупните цени на млякото от около 80 ст. за литър в момента не надминават 50-55 ст. Руските санкции оказват много голямо влияние върху неговите цени, а същевременно държавата не прави кой знае какво по отношение на търсене на трети пазари.
- Твърди се, че на места даже изкупували литъра по 30 -35 ст.
- Това е въпрос на прекупване. Големите фирми, които контактуват директно с мандрите и млекопреработвателните предприятия продават горе-долу на такива цени. А зависи и от качеството на млякото.
- Ако санкциите спрямо Русия продължат, продължи и ембаргото за внос от ЕС, това как ще се отрази върху производителите?
- Ние имаме някакво производство, което не е голямо, но няма и как то да се увеличи. За да произведеш нещо - примерно плодове и зеленчуци, или да направиш хубава ферма, струва скъпо. И за всичко това възвращаемостта е много напред във времето. Изискват се инвестиции и относително сигурни пазари. А руските бих казал, че са такива. Някои анализатори казват, че първо трябва да има търсене. Селскостопанското производство е година за година - един стокооборот годишно. В България това е много объркано - нито има регламентация на пазара, нито успяха да минат при предишното Народно събрание променените в Закона за защита на конкуренцията, които касаят господстващото положение на търговските вериги. Надявам се сега това да стане. Промените бяха приети на първо четене миналата седмица. Това са мерки, които изсветляват сектора, затрудняват нелегалния внос, карат големите магазини да продават повече българска продукция. А трябва да признаем, че малките производители нито издават фактури, нито могат да покрият някакви големи количества като изисквания.
- Млечният сектор не от вчера е в тежко състояние. Доколко виновни са вносът от чужбина и контрабандата.
- Не му е леко на този сектор, но си беше взел глътка въздух, а в момента тя си замина. В млечния сектор нещата стоят малко по-различно - както държавната политика, така и стандартите, а и много други фактори му влияят, но най-вече пазарната среда. Млякото трудно се транспортира, макар че има внос през границата в цистерни, и то немалко. Повечето влиза обаче като сухо. Не че има нещо лошо във влагането на сухо мляко в млечни продукти, но ако бъде изместено от прясното мляко, ще бъдат дадени едни гърди на българските производители. Според мен в стандартите трябва да има железен контрол по отношение на това продуктите да се правят от прясно мляко. А сега в стандартите има вратичка за влагане на сухо мляко. Другото е, че България трябва да прави реклама на родните продукти и стандарти. Държавата трябва да гарантира, че като си купите продукт, произведен по БДС, той има точно съдържание. Сега обаче има достатъчно много пробойни, за които не са виновни производителите. Те просто се възползват.
- Може ли да станем свидетели на фалити, каквито прогнози има?
- По-скоро доста от по-малките ферми ще влязат в сивия сектор. Защото когато плащаш данъци и осигуряваш работниците си, или трябва да фалираш, или да минеш в сивия сектор.
- За малките ферми има последна отсрочка, но дали ще покрият те хигиенните норми на ЕС, или ще трябва да затворят?
- Имаше един преходен период, който договаряхме по времето, когато бях заместник-министър на земеделието - за незатварянето на малките ферми. Те са около 30 хиляди. Но еврокомисията имаше много строги изисквания. Каза, че това ще е за последно и поиска намаляване за една година с 15% на фермите, които не отговорят на изискванията. И в края на втората година, когато изтича този последен преходен период, въобще да няма такива. Срокът изтича в края на 2016 г. Тогава, ако има малки ферми, които не отговарят на изисквания, те ще бъдат затворени. Нашето правителство направи много по този въпрос. Първо по регламентацията на малките ферми. И второ, за да може по селата, където има население и ферма, тя да отговаря на хигиенните изисквания. Започнахме инициатива по т.нар. събирателни пунктове, а това отпадна изцяло от програмата. Ние прогнозирахме голямо количество от малки събирателни пунктове на сдружения от животновъди да могат да покрият изискванията. Включително пуснахме типови проекти, които бяха спрени. Голямата ми критика по отношение на политиката, която се води в Министерството на земеделието и храните, е за Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и за директните плащания. Критиката ми е към политиката, правена през финансовите инструменти. ПРСР се отваря на парче, бяха махнати много стратегически неща от нея. Ние започнахме една инициатива за регламентирането на това върху пасищата да има животни. Тази година продължава обаче същото подпомагане на милиони декари пасища, без да има едно животно на тях. Ако на едно пасище има животни, нека субсидията да е например 50 лв., ако няма - нека е 10 лв., колкото е себестойността на поддръжката.
- На първата пресконференция като министър Десислава Танева заяви, че приоритет за нейния екип ще бъдат животновъдството, растениевъдството и биоземеделието.
- Чудесно. Питам обаче къде точно се вижда това да се изпълнява. Моите впечатления са, че новата министърка не знае много какво се случва в определените ресори на хората под нея. Казвам го неслучайно. Дано го прочете и да се позамисли. Плановата политика няма нищо общо с фондовете. Фондовете са инструмент за постигане на политики. Ако ще се дават пари отново само на зърнопроизводителите - другите сектори ще затъват. В момента се получава до голяма степен така. Тъжно е, защото когато ние напускахме министерството, имах желание да оставя на някой работа си, да му покажа тънкостите, които са между редовете в програмата, но са национална политика. Нямаше желание от новия екип дори да ме изслушат. Сегашният капацитет на политическите лица в МЗХ не е чак толкова голям в експертизата. И има много неща в агросектора, които държавата за пореден път ще изтърве, защото това е най-големият ресурс, който може да се приложи за постигането на политики. Където налееш пари, там секторът се развива. Когато обаче програмираш погрешно цялата програма, когато не дадеш реалните приоритети с финансовите изражение, няма да има развитие. Секторът в следващите 7 г., така както е програмиран финансово, ще се развива, както до момента.
- Докато бяхте зам.-министър, бяха огласени скандални назначения в МЗХ на хора без конкурс, без ценз.
- По отношение на назначенията в момента не е много по-различно, даже е страшно.
- Преди седмица бе огласено, че се готви нова чистка в МЗХ и то на експерти.
- Махат се много ключови експерти, които десетки години са вършили определена работа.  Администрацията е нещо, което се обучава много дълго време и тя не трябва да има политическа окраска. И не е само това. Ние започнахме да правим типови проекти за малки млечни ферми. Първото нещо, което спря служебния министър, бяха тези типови проекти. Това бяха проекти, които държавата е платила някой да направи, но всеки може да ги ползва. Всичко обаче свърши. Нашият поглед беше по-различен и доста по-дългосрочен. Тук може да включим и усилията ни по отношение на комасацията на земята, за агенция по земята и т.н. Май тази прословута приемственост на практика не съществува. А по отношение на еврофондовете ще припомня на сегашните управляващи, че все още съм единственият ресорен зам.-министър, който не е имал загуби по ПРСР. А дали тази година ще е същата? Да гледат да оправят онези 500 млн. евро очаквани санкции, защото би трябвало да се преборят за тях. Има национални каузи, но е необходимо да има и широко скроени политици с капацитет. В земеделието всяка една грешка струва по 3-4 години. И затова сме на такова дередже - от неправилни политики, от неизсветляване на сектора, от хаотично раздаване на субсидии, въпреки че през последните години има напредък. Всяко упражнение в земеделието струва скъпо.