Достойнство vs позор

В последно време живея в състояние на системно унижение от хората, които уж трябва да ме представляват и да защитават интересите ми.
Кое налага европейските лидери да се държат като ординарци на Тръмп, за сметка на европейските граждани? Фокусирани да печелят благоволението му, загубиха уважение - и от партньорите ни, и от гражданите.
Първо, лидерите на държавите членки само дето не се счупиха от навеждане на Срещата на върха на НАТО, за да задоволят амбициите и егото му, в резултат на което осъмнахме с ангажимент за 5% от БВП за отбрана. Тръмп ги потупа одобрително, после се похвали пред американците, че е победил. Ние ще плащаме.
Сега Урсула фон дер Лайен отиде да преговаря с Тръмп на негова територия, в неговия голф клуб. Така се прави, когато отиваш да капитулираш, а не ако имаш намерение да преговаряш. Тази жена развява и мести някакви милиарди, за което никой не я е упълномощил, не за първи път, впрочем. Вместо да водим света чрез примера си, ние - ЕС - показахме на целия свят, че няма смисъл от международното право и от правила в международната търговия, че светът вече е един Див Запад и каубоят с карабината определя правилата и винаги печели.
Само преди дни същите тези ръководители на ЕС отидоха в Китай, за да изрецитират своя монолог и да не постигнат нищо извън няколко измъчени протоколни снимки.
С повече ум, прагматизъм и умения можеха да спечелят съюзник по някои от важните за всички ни въпроси и Фон дер Лайен да отиде в Шотландия от позицията на силата, а не да седи като увехнало мушкато, да не използвам баш народната дума.
Сега трябва да сме благодарни, че шантажът е успял само наполовина - не 30%, а 15%?! Че също така успяхме с много пари да удължим агонията в Украйна и да затъваме във войната малко по-бавно, докато военната индустрия на САЩ трупа печалби?! То ако утре войната магически спре, това ще е ужасна новина за военно-промишления комплекс.
Има ли нещо, което Фон дер Лайен и екипът й да са направили адекватно досега? Затова миналата година гласувах против нея, после против комисията й, затова сега не гласувах против вота на недоверие. Докато ни плашат с крайната десница, с Русия, с нестабилност и не знам още какво, продължаваме да затъваме в безсмислие и безперспективност, които накрая ще доведат не до нестабилност, а до хаос, който мощно ще натори крайнодесните. Когато фундаментално са сбъркани посоката и подходът, никакви красиви политики, регламенти и директиви няма да ни извадят от кризата. 
Но борбата продължава - в началото на септември ще очакваме обясненията на Фон дер Лайен в Страсбург. Ще се говори за успешен резултат, за отговорност, за необходимостта да запазим трансатлантическото партньорството и други лакърдии. Но сделката нищо чудно и да не се състои. Все още съм на мнение, че и в живота, и в политиката е по-добре да посрещаш ударите с достойнство, отколкото да живееш в позор.

(*Мнението е лично)