Доверието между власт и синдикати е тежко нарушено

Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Завършил е френски колеж в Алжир и Висшия медицински институт в София. Бил е асистент по анатомия, хистология и ембриология във ВМИ - Стара Загора, работил е и в "Бърза помощ". Основател и президент на Конфедерацията на труда "Подкрепа" от февруари 1989 г. (преизбран февруари 1997 г.). Един от основателите на СДС. Вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (1992-1996 г.) Вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) от май 2003 г. и член на Дирекционния съвет на ЕКП от 2003 г. Д-р Тренчев е носител на орден "Стара планина" - първа степен, Кавалер на ордена на "Светия Божи гроб" (със седалище Малта).

Цитати :
"КНСБ и "Подкрепа" се обръщат към всички българи да участват в защитата на човешките си права"
"Диалог се води, когато има добронамереност, когато се постигат конкретни резултати и се държи на тях"

- Господин Тренчев, заедно с КНСБ напуснахте социалния диалог на всички нива - и сега какво?
- Вече бе оповестено след съвместното  заседание на ръководствата на КНСБ и КТ "Подкрепа" и националните стачни комитети на двете централи, че заради намеренията на правителството, анонсирани от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и неговия заместник Горанов да се отменят договорености в Националното споразумение за финансовa стабилизация на ДОО и пенсионната реформа, напускаме Националния съвет за тристранно сътрудничество. Искането за увеличение на възрастта за пенсиониране с 1 г. за жени и мъже от 1 януари догодина и премахването на допълнителното трудово възнаграждение за придобит професионален опит и стаж (клас) са грубо нарушение на правилата за социален диалог в България, регламентирани в Кодекса на труда и правилника за работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество, с което се обезсмисля дейността му.
На съвместното заседание бе решено, както вече също е известно, двата големи синдиката да организират Национална протестна демонстрация-митинг пред Народното събрание на 30 ноември срещу намеренията за орязване на правата на българските граждани. Двете централи започваме и подготовка за провеждане на еднодневна национална предупредителна стачка. КНСБ и КТ "Подкрепа" се обръщат към всички българи за участие в синдикалните и гражданските действия за защита на социалните и човешките права.
- Прословутата пенсионна реформа преди две гжодини беше представена като най-добрата досега. Премиерът се хвалеше как е намерил решението и тогава синдикатите бяха "за".
- Сами виждате, че намерението на управляващите да повишат пенсионната възраст ще се реализира в разрез с Конституцията и правилата за работа на Народното събрание (всички закони се приемат на две четения, а между тях могат да се правят предложения, които не нарушават принципите и обхвата на гласувания на първо четене проект).  Министърът на финансите има за задача да намали разходите в бюджета, но всъщност той само това вижда и аз съм винаги бил против тази позиция, защото тя трябва да бъде съчетана с позиция как да увеличим приходите, за да има някакъв баланс. Не може само да се режат разходи, хората са сериозно притеснени от опитите, които се правят за отпадането на т.нар. клас. Това означава намаляване на доходите.
Бяхме "за", защото пенсионната реформа трябваше да доведе до покупателна способност на пенсиите, до намаляване недостига на средства в ДОО. Оказа се, че дефицитът даже расте. Това ясно показва, че досега има пълен провал, както изтъкват в свое становище и колегите от КНСБ. Отговорността за това не е на синдикатите, не е на работниците и служителите, казваме ние категорично. Твърденията и аргументите на посочените правителствени служители противопоставят правото на заслужена пенсия на работниците и служителите, изпълнили условията на закона, както и елеминират заложените също в закона възможности за повишаване пенсиите на възрастните. Това отклонява общественото внимание от истинските проблеми - подобряване събираемостта на приходите, увеличаване на максималния осигурителен доход, пресичане на сивия бизнес и т. н. Все неща, за които и двата синдиката - КНСБ и "Подкрепа", алармират не от вчера и от днес. Както алармираме и за другото - повишаване на пенсионната възраст при продължаващото закриване на работни места и несъздаването на нови, при повече от половин милион българи на непълно работно време - 300 хиляди от тях са на четиричасов работен ден, не може и няма да реши финансовите проблеми на правителството. Ефектът от намеренията на Симеон Дянков и негови помощници ще бъде такъв, че до края на годината много от хората, придобили право на пенсия, ще тръгнат да подават документи за това. Ефектът, както посочват експерти по тези дела, ще бъде още по-голям дефицит в пенсионната система. Част от тези опасения на КНСБ и КТ "Подкрепа" изтъкнахме и пред премиера Бойко Борисов.
Да не говорим за другото - намеренията за увеличаването на пенсионната възраст и отнемането на класа, идват по време на обявена вече национална железничарска стачка, напрежение в сферата на администрацията, в спешната помощ и други структури с национално значение.
- Щом веднъж се прекъсне социалният диалог, трудно може да се възстанови доверието между синдикатите и правителството, смята президентът Георги Първанов. Вие как мислите?
- Естествено, че е трудно, защото това изисква както взаимно уважение, така и зачитане на позиците на едната и другата страна, съобразно нейните аргументи. Не може да се разбираме за едно нещо, а след три дена - за точно обратното. В конкретния случай доверието е тежко нарушено, защото си имаме работа с хора, които променят позицията си много често и дори не благоволяват да ни информират за своите аргументи, още повече, че това трябва да стане в диалог. Сега примерно се опитаха да заобиколят нещата и да вкарат между първо и второ четене промяната в парламента, което дори като процедура не е редно, без да е променян  кодексът за осигуряването, където още миналата година бяха гласувани и узаконени срокове за промяна на пенсионната възраст в разумен времеви период за по-плавно и по-безболезнено преминаване. Трудно е да коментирам подобни действия. 
- В България има крещящи социални абсурди, родени върху лудостта на бюрокрацията - писа един читател в интернет форума...
- Прав е човекът. Изненади може да има и занапред, сега се затруднявам да ги конкретизирам.
- Ако в една развита демокрация от 1500 евро пенсия я свалят на 100 евро, залповете на Аврора ще им се видят приспивна музика, казвате вие. А у нас...
- Така е, да. У нас всичко е възможно, но то опира до народопсихологията. Българинът счита, че може да оцелее поединично, а не в сътрудничество и взаимопомощ с ближния и с колегата си примерно, които имат същите проблеми, поради което не могат да обединят усилията си за нещо и затова е възможно да се правят такива експерименти.
- Повишаването на доходите е мотивация да работим по-добре или бреме за икономиката, както твърдят работодателите по повод на увеличаването на минималната работна заплата?
- Хората са напълно демотивирани и гледат единствено да оцелеят, като не си дават сметка, че с пасивна позиция в никакъв случай няма да променят нещата и да очакат благоволение от някой си, който дава парите, защото неговият интерес е точно противоположен и ако може да не ги дава - ще е най-добре. 
- Спорът ви с работодателите по заплащането е доста стар и вече не е тайна...
- Да, това е съвсем ясно, защото единият иска да експлоатира максимално, другият - да вземе максимално. Истината е някъде по средата. Ако питате работодателите, те биха искали и без пари да им се работи, би било идеално за тях... Но това е невъзможно, защото на трудовата сила трябва да се осигури възстановяване. Тези хора имат потребности, имат деца, имат нужди, и, ако се обединят, могат да пометат тези, които искат само от тях. Проблемът е в обединението в България, в народопсихологията, за която споменах. 
- Ако се оттеглите от разговорите за доходите, както се оттеглихте от тристранката, няма ли опасност да замрат и тези разговори и проблемът за жизненото ни равнище да си остане замразен?
- Както виждате, диалогът не дава никакъв резултат. Диалог има, но неговата полезност е мерило в крайна сметка за ефективността му - когато няма никакъв напредък, защо да се води диалог? Диалог се води, когато има добронамереност от всичките страни, когато се постигат конкретни резултати и се държи на тях.
- Това, че ГЕРБ спечели президентските избори, означава ли, че занапред без президентско вето много от непопулярните социални мерки на кабинета Борисов, ще минават едва ли не безнаказано и ще стават повече?
- Не мога да ви кажа, не знам какво ще е в главата на новия президент, има време да видим, знаете все пак в крайна сметка, че правителството е сериозен фактор, президенът - също, но най-важният фактор се казва върховен суверен или народ. Това е.