Драстичен спад при доходите на една четвърт от българите

Близо 25% от българите твърдят, че доходите им са драстично намалели зарази кризата около коронавируса. При 45 на сто доходите са останали непроменени, а при 26 процента са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата. Това показва проучване на „Алфа рисърч“, проведено в периода 13-23 април сред 1000 пълнолетни граждани.

Очаквано най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които пряко бяха засегнати от карантинните мерки. Въпреки това анализът сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи. В риск от загуба на доходи са около една четвърт от българите.

Социолозите очертават три основни социално-демографски групи с най-чувствителна загуба на доходи в кризата:

- безработните (6% загубили работата си с началото на кризата и 7% - отпреди това)

- самонаетите (7%)

- представителите на свободни професии (7%)

Сумарно погледнато, те формират онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в доходите си, посочват те в анализа си.

Проучването проследява как се променя характерът на трудовата дейност в условията на наложена социална изолация, като се подчертава, че това е ключов въпрос както предвид настоящата ситуация, така и с оглед на неизвестностите пред икономиката в близко бъдеще.

Според данните за 48% от работещите в България ситуацията е непроменена след 13 март и те продължават да работят на пълен работен ден на работното си място.

В работните места на всеки пети се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от вкъщи и на работното място, други 8 на сто са преминали изцяло към т.нар. домашен офис.

Като процентни съотношения дяловете не са високи, но като абсолютен брой става въпрос за около половин милион работещи, постепенно преминаващи към изнесени работни места.

Този процес с всички свои плюсове и минуси може да окаже влияние върху преструктуриране на обичайни дейности през следващите години, подчертават социолозите, като обръщат внимание, че сумарно около две трети са хората, чиято пълна заетост продължава непроменена или с известна модификация, и те формират групата с относително най-стабилен икономически статус в досегашната криза.

Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени - намаляване на работното време или изпращане в отпуск. Двете решения са първа стъпка в опита за запазване на служители, но при задълбочаване на ситуацията работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях, се казва в анализа. Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% - намален работен режим, но от вкъщи. Близо 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.

Проучването сочи три основни източника на безработица в кризата: съкращения след спиране на дейността на фирмата заради извънредно положение, съкращения в отрасли, чиято дейност намалява, и завърнали се от чужбина поради загубата на работа там.

Анализът и оценките сочат, че около 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент. Данните са по-високи от официално обявените от Агенция по заетостта, защото включват както регистрираните в Бюрата по труда, така и нерегистрираните и поради това остават извън обхвата на официалните данни за коефициент на безработица, коментират от "Алфа Рисърч".