23 Октомври 2019сряда15:06 ч.

Памет

Дума, дадена на свободата

70 години от гибелта на Емил Шекерджийски

/ брой: 190

автор:Лъчезар Еленков

visibility 1737

В годините на антифашистката съпротива (1941-1945 г.) българската поезия, проза и публицистика се обогатиха с творчеството на писателите антифашисти. Най-дръзките и самоотвержените от тях загинаха. Тръгнаха срещу терора не само като достойни граждани, но и като майстори на художественото слово, надарени със силно и честно перо.
Един от тях е Емил Шекерджийски. Достатъчно смел, за да не остане равнодушен към страданието и драмата на хората. Достатъчно интелигентен, за да намери свое място под слънцето на литературата. И достатъчно верен на своята дума, дадена на Свободата, за да я изпълни докрай.
Писателят е роден на 6 април 1912 г. в Дупница, в семейството на Моис Шекерджийски - собственик на тютюнев склад. На 15-годишна възраст вдига работниците от бащиния склад на стачка против света на капитала. През 1928 г. умира баща му и семейството се премества в София. Емил Шекерджийски е приет да учи в Първа софийска гимназия. Избран е за секретар на комсомола в своя клас. Оттук започва неговата славна, непокорна, героична животопис, която преминава през изпитания и вяра, през затвори и нелегални години, през мечти за утрешния ден и работа за успеха на делото, на което отдава целия си талант на писател и професионален революционер.
През тридесетте години Шекерджийски развива бурна обществена и писателска дейност. Той е студент. Член е на Софийското градско ръководство на БОНСС, Общогражданския комитет против войната, отговорник за еврейската младеж в Ючбунар, сътрудничи на ежедневния и периодичния печат като журналист и редактор. През 1932 г. е осъден на една година затвор. Излиза от затвора в края на януари 1933 г. Става член на Окръжния комитет на РМС - София. Около него се затяга

обръчът на полицейските преследвания

но нищо не може да спре опасната му дейност. Той е навсякъде, където има нужда от него. Пише позиви. Сътрудничи на вестниците "Ехо", "РЛФ", "Жупел". Участва в редактирането на специалния лист "Антифашистки комитет" за спасяването на Георги Димитров, Телман, Торглер, Танев и Попов и за защита на всички жертви на хитлерофашисткия режим. Разгръща широка дейност за създаването на ремсови организации в кварталите с компактно еврейско население "Ючбунар", "Коньовица", "Баталова воденица", "Бунина ливада". Става председател на Европейския антивоенен комитет. Поставя началото на Еврейска антифашистка организация. Отново лежи в Централния софийски затвор. Там редактира вестник "Политзатворник". Редактор на новия младежки вестник "Жар", обединил над 30 млади прогресивни писатели и журналисти. Работи като каменоделец в работилницата на своя чичо Жак Шекерджийски. Не може всичко да се обхване в една статия, за да освети изцяло динамичния му живот на революционер, оратор и публицист. Емил Шекерджийски върши своята организаторска и журналистическа дейност с голям духовен заряд и желязна воля да победи във всяко свое започнато начинание - от статиите, които пише и публикува, до доверието на хората, които сплотява в започналата на живот и смърт борба.
Шекерджийски има огромна заслуга за организирането около Българската комунистическа партия на млади писатели през тридесетте и четиридесетте години на миналия век. Той е един от главните създатели на нелегалния литературен кръжок "Христо Смирненски", в който членуват Камен Калчев, Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Димитър Чавдаров - Челкаш, Веселин Андреев, Валери Петров, Богомил Райнов, Емил Манов, Александър Геров, Иван Бурин, Пантелей Зарев, Иван Мартинов, Борис Делчев - основатели и на Съюза на трудовоборческите писатели. Една славна кохорта от творци на художественото слово, която остави ярка следа в българската култура.

Познавах повечето от тях

Често в разговорите ми с това поколение творци ставаше дума и за непрежалимия Емил Шекерджийски. Борис Делчев в един свой спомен го нарича "победителят, който не се завърна", а Павел Вежинов споделя: "Два образа, две имена са се врязали дълбоко и завинаги в моите младежки спомени - на Вапцаров и Шекерджийски". Не защото не си приличаха - точно обратно. А защото се допълваха по един своеобразен начин, за да дадат според мен пълния образ на комуниста - на човека на разума, на човека на действието, на човека на верността. Те си приличаха само по своята разпаленост и по съдбата си. И двамата загинаха..."
Нищо не прави по-велик човека от съзнанието за саможертва. Така определяха и виждаха върху екрана на времето и събитията през онези мрачни и светли години на антифашистката съпротива образа на своя събрат по перо и идеи Емил Шекерджийски неговите другари от кръга "Христо Смирненски". Нелегалната му дейност в революционното движение и отговорността, с която носи доброволно избрания си житейски кръст, опасните нелегални дни и нощи не прекъсват работата на Емил Шекерджийски на литературния фронт.
От 1941 до 1944 г. Шекерджийски е в дълбока нелегалност и затова са оставени оскъдни данни за дейността му през този период.
Брошурата на Шекерджийски "Как да се държим пред врага" (1932 г.), написана въз основа на неговите сблъсъци с полицията и постоянно висящия над главата му Закон за защита на държавата, става ръководство за поведението на революционера в най-кървавите години на антифашистката съпротива. Писателят прави и първия опит за исторически преглед на младежкото революционно движение в брошурата "Класово младежко движение", която е издадена, разпространявана и изучавана от ремсистите. Пописана е с нелегалното име на Шекерджийски Стефан.
През тридесетте години Емил Шекерджийски изучава с голяма дълбочина Българското възраждане. Интересува се от борбата на българския народ през тази епоха. Прочита десетки исторически книги и разработки. Изключително вярна е трактовката му на научна основа на процесите през онези години и на някои, забулени от завесата на забравата неизвестни документи, а също и отделни откъси на спомени и писма на революционери и съмишленици на националното ни движение за свобода. И най-важното и същественото - Шекерджийски вижда връзката на епохата със съвремието. Именно това го отличава от другите автори на исторически книги за Възраждането. Резултатът от научните му занимания е книгата "Левски за себе си", издадена по случай стогодишнината от рождението на Апостола на българската свобода. През 1912 г. във връзка със друга стогодишнина - тази от рождението на Шекерджийски - "Левски за себе си" бе отпечатана фототипно от издателство "Шалом" и Народно читалище "Емил Шекерджийски" - 1919 г.
Трябва да отбележим, че в книгата публицистичният темперамент и талант на автора блестят с особена сила. Бих казал, че Емил Шекерджийски, опирайки се на богата библиография, съумява да претвори документалния материал и да създаде едно от най-силните изследвания и най-емоционалните характеристики на образа на Левски - геният на Българската национална революция. Тук той е достигнал висок връх в жанра. Проявил е творческо пророчество. Защото стига до един генерален извод, несрещан до тогава в статии и книги. А именно: "Хората могат да направляват историята. Трябва само да овладеем законите й, за да можем да я направляваме така, че да служи на народа и истината!"
Чистотата на революционното дело също е показана с удивителен подход, като че ли Шекерджийски е влязъл в душата и чувствата на Васил Левски. Той гледа на света и историческите процеси през онази далечна епоха

през очите на Апостола

Голям успех е и изключително трудно да погледнеш през тези очи и да видиш най-точните характеристики на събитията и хората, които ги творят. За това се иска също чистота и преданост до смърт на революционното движение. Шекерджийски го доказва не само с перото си, но и със своя граждански героичен подвиг. "Левски за себе си" е написана с подтекст. И ако разшифроваме този подтекст, ще прочетем между редовете: "Емил Шекерджийски за себе си", пренесен назад във времето - при борците на националната ни революция. Поне на мен така ми се иска да бъде.
В своите очерци, репортажи, публицистични и научни разработки Емил Шекерджийски е неповторим като писател и мислител. Рефератът му "Ф. М. Достоевски - живот, творчество, идеи", написан през 1937 г. и публикуван за пръв път във вестник "Моята вяра" през 2012 г., е едно от най-задълбочените тълкувания на творчеството на великия руски и световен писател в българската критика. И тук Шекерджийски се отличава от съвременниците си, работещи в тази област на литературата, най-вече със своя нов светоглед - реалистичен, прогресивен, революционен.
С идейния си поход и интерпретирането на действителността Емил Шекерджийски се родее със своя приятел Никола Вапцаров. Те двамата заедно с Васил Воденичарски списват вестник "Литературен критик", забранен от цензурата. Макар и да работят в различни словесни жанрове, допирните им точки са толкова явни, че е време да се кажат.
Съвременниците и приятелите на Емил Шекерджийски пишат в спомените си за него, че и в най-трудните житейски ситуации е греела слънчевата му усмивка. И не победи ли смъртта точно тя?!



Храните ще поскъпнат с над 5% догодина

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 203

Земеделците ще плащат повече за осигуровки

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 203

България отново с най-скъп ток в Европа

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 203

В бъдещия общински съвет ще работя с лице към хората

автор:Дума

visibility 91

Воля и сърце за добрите дела

visibility 202

/ брой: 203

Щрихи към един български патент

автор:Ева Костова

visibility 273

/ брой: 203

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ