Две романтични заглавия в една балетна вечер

Акад. Виктор Ванслов

Балетът "Шехерезада" по музика на Римски-Корсаков, хореография и режисура - проф. Хикмет Мехмедов, ще бъде представен тази вечер на сцената на Държавна опера Бургас. Сценографията и костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. Участват балетът на ДО-Бургас и солисти Веса Тонова, Емил Йорданов, Галина Калчева, Стоян Фъртунов, Владимир Грудев. Второто заглавие в балетната вечер е "Романтично" - по музика на Франц Шуберт, хореография проф. Хикмет Мехмедов, сценография и костюми Недко Георгиев, с участието на балета на ДО-Бургас и солисти Веса Тонова, Емил Йорданов, Галина Калчева, Стоян Фъртунов, Недко Георгиев.


В обширния диапазон на мисли представата за емблематичното име Шехерезада е свързано с приказките, разказани от нея на Шах Шахриар през "хилядата и една нощи". Но в предисловието на всяко литературно издание винаги е описвана една притча, която много автори ползват за основна тема на своите сценични произведения, а поради "наложеното табу" убягва от крехкото съзнание на малките читатели. За пръв път балетмайсторът М. Фокин показва балета си "Шехерезада" по музика на Н. Римски-Корсаков и по покана на Сергей Дягилев за "Руските сезони" в Париж. Спектакълът е ознаменуван с огромен успех чрез многоцветието на музиката, сценографията и изключително последователно разказания сюжет. Държавна опера Бургас представя версията на хореографа Х. Мехмедов. В синхрон на динамичноста на времето той набляга не на пантомимния повествователен танцов театър, с какъвто почерк Фокин създава Шехерезада, а на характерения за епохата изразен танц. Чрез този си похват Мехмедов не разказва сюжета, а променя фабулата, за да я пресъздаде, въздавайки голямото си уважение към съвременното поколение публика.
Действащи герои са Шахриар, който оставя Шехерезада в компанията на момичетата от харема си, отивайки на война - жени от харема, намерили начин чрез омаен букет от цветя да приспят евнуха. Взимат от него ключовете за вратите на харема и допускат "похитителите - мъже" в него. Мъжете нахлуват, не без съгласието и желанието на момичетата и самата Шехерезада. Заедно се отдават на любопитството си и съблазните, предлагащи се извън харема, до момента на завръщането на Шахриар от войната. Нарушените порядки не остават скрити от него... Той наказва, посичайки всички, освен Шехерезада, на която прощава в името на красотата и любовта, която изпитва към нея. Тук Мехмедов поставя прошката като главна поанта! Прощавайки, Шахриар възражда идеята за ново начало... любовта след смъртта. Интересно е, че такова решение на това заглавие Мехмедов има единствен. Всеки хореограф, поставяйки я досега, е решавал финала по обичайната сюжетна класическа формула - Шехерезада бива убивана от Шахриар от ревност, а самият той се самоубива... или обратното! Такъв трагичен финал липсва в музиката на Римски-Корсаков и по тази причина музикалният усет на Х. Мехмедов го довежда към по-верния светъл финал на това произведение. Любовта е в основата на цялата смислова въртележка. Но любовта, в която агресията е резултат на предразсъдъци, а прошката - на лично решение. С тази пиеса Мехмедов отново защитава философски позициите си на един от мислещите хореографи.
Има хореографи, които се специализират в поставянето на балети от класическото наследство и не създават нови произведения. Това е правомерно. Но все пак развитието на балетния театър е свързано с появата на нови творби. В работата на Хикмет Мехмедов преобладават именно те - оригиналните съчинения. Той поставя и класически образци - винаги "по своему", с лични и неповторими решения. Но това, което го ръководи, е стремежът към сътворяването на спектакли, които да разщиряват репертоара на българския балетен театър. Жанрът "танцсимфония" съществува в европейското изкуство от началото на ХХ век. Но България почти не го познава. Възраждайки руската "танцсимфония", Мехмедов доказва правомерноста на съществуването й на българска сцена. И още - възхитителното владеене на различните хореографски стилове, обусловени от особеностите на музиката. В спектакъла "Романтично" цари мечтателно-меланхолично настроение, съответстващо на музиката на Шуберт. Хореографът се стреми да възсъздаде духа на романтичния балет с неговите леки и въздушни образи. Артистите са в дълги пачки, свързани с представата за силфидите и вилисите в романтичните балети. Исторически тези пачки предшестват балетните пачки от времето на Петипа (наричани понякога "романтични пачки"). В спектакъла господства симфоничният танц, но композициите му са по-плавни, а линиите по-гъвкави и изменчиви. На първо място този балет откроява музикалността на хореографа, позволяваща му да създава танци, съответстващи по дух и форма на различна по характер и език музика. На второ - способноста му да борави свободно с различните хореографски стилове. И най-вече това, че той е овладял средствата на симфоничния танц.