Дянков е на път да победи генерал Гурко

Росен Малинов е роден на 28 март 1955 г. в София. Висшето си образование е завършил във философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Общински съветник от БСП е от 12 години. В момента е зам.-председател на постоянната Комисия по обществен ред и сигурност. Член е на постоянната Комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика.

"Градинките в центъра на София не се крадат от обикновени кокошкари, а от министри"

"Потресаващо е не само, че от Министерството на финансите са "присвоили" по некоректен начин в противоречие със законите зелена площ, а имат инвестиционни намерения за строеж на хотел"

- Г-н Малинов един терен в столицата, известен като градинката пред "Дома на покойника", е ябълка на раздора от години. Защо историята отново излезе наяве сега?
- Преди три месеца във връзка с предстоящата на 4 януари 2013 г. 135-годишнина от Освобождението на София един инициативен комитет, фондацията "Героите на България" и сдружението на приятелите на Русия "Св. Ал. Невски" направиха предложение до кмета на София и Столичния общински съвет за издигане на бюст паметник на ген. Йосиф Гурко. Както е добре известно, той е един от най-видните военачалници на Руската армия, воювали за Освобождението на България. Затова всяка година на 4 януари се отслужват молебени и се организират чествания. Веднага след Освобождението на една от първата си сесии тогавашният общински съвет взема решение няколко улици в града да се кръстят на видни руски военачалници. На тази сесия е решено да има ул. "Гурко", която съществува и днес. Така нашите деди са оказали необходимото внимание и своята благодарност към военачалника. Този път идеята на неправителствените организации е да се ознаменува годишнината, като се постави бюст паметник на ген. Гурко в столицата. Той ще бъде дарен от министъра на културата на Русия, а ние осигуряваме само материала и проекта.
След като получихме предложението, аз и двама общински съветници от ГЕРБ и Синята коалиция внесохме доклад да се постави паметник на генерала. След внимателно проучване се стигна до извода, че той трябва да бъде издигнат в зелена площ, известна на столичани като градинката пред "ома на покойника" Тя се намира между ул. "Гурко", ул. "Г.С. Раковски" и ул. "Иван Вазов". Предложението бе прието единодушно от СОС.
- Какво осуети поставянето на паметника?
- След решението на общинския съвет всъщност започнаха проблемите. Появи се една гражданска организация, която изненадващо възрази срещу поставянето на паметника в избраното вече място. От сдружението използваха като повод едно формално нарушение на общинска наредба. Според нея един месец проектът за бюст паметника трябва да стои на сайта на кметството. За да няма повече спънки, решихме да върнем решението за преработване. То бе отменено през април, но с това не свърши ходенето по мъките. В крайна сметка се оказа, че самият паметник на ген. Гурко няма нищо общо с истинския проблем. Цялата съпротива и некоректен тон не бе затова дали да има паметник, а защо да е именно там. Това ни наведе на мисълта, че трябва да се направи по-задълбочена проверка. Така за пореден път се сблъскахме с грозната практика със заграбването на апетитни зелени територии в центъра на София. Наяве излезе фактът, че независимо от Общия устройствен план на София, Закона за устройство и застрояване на СО, Закона за общинската собственост, които сочат, че тази градинка може да бъде само публична общинска собственост, тя на документи не е такава.
- Чия е в крайна сметка собствеността на градинката в момента?
- Още през 2004 г. с решение на тогавашния областен управител на София-град Росен Владимиров теренът на градинката е одържавен и става публична държавна собственост. След това с акт се превръща в публична частна собственост. Тогавашният кмет Стефан Софиянски обаче не е предприел никакви мерки, за да може по съдебен път да се върне собствеността на градинката на общината. Най-фрапиращото в случая обаче е, че тя се предоставя за стопанисване и управление на Министерството на финансите. През 2004 г. избухна първият скандал в тази връзка и стана ясно, че министърът на финансите по това време Милен Велчев иска да застрои градинката. Неговата цел е била чрез редица заменки да успее да построи върху зелената площ офис сграда или хотел. Тъй като тогава в обществото възникна сериозно напрежение, сделката бе спряна. След като Велчев напусна поста си, нещата утихнаха. Преди 2 години благодарение на дарение Столичната община направи основен ремонт за 218 000 лв. на градинката и сега тя е в прекрасно състояние. Интересно е, защо по време на облагородяването й Министерството на финансите не реагира и не обяви, че на практика преустройството се прави на негова собственост.
- Как реагират сега от Столичната община на този скандален случай?
- В целия неприятен спектакъл на страната на Столичния общински съвет застават и кметът Фандъкова, и зам.-кметът Тодор Чобанов, и областният управител Данаил Кирилов, които, както знаем, са от ГЕРБ. Именно заради тяхната позиция не може да става дума за политизиране на случая. От другата страна на барикадата са няколко ясни и неясни субекти, които са свързани с държавната администрация и са на висши постове в държавната власт.
И Фандъкова, и Чобанов са водили неколкократно разговори с финансовия министър Симеон Дянков, но отговорът му е бил категоричен - идеята да има паметник на ген. Гурко е чудесна, но той не бива да бъде поставен в градинката. Потресаващо е, че не само от МФ са "присвоили" по некоректен начин в противоречие със законите тази зелена площ, но твърдят, че имат инвестиционни намерения.
- Имат ли право на тях според законодателството и устройствения план на София?
- Последната актуална скица на градинката, издадена на 18 май от район "Средец", показва, че там не би трябвало да има всъщност градинка, а  урегулирани поземлени имоти с отреждане за хотел. Това за мен е пълен нонсенс. Питам хората на Дянков какво търсят в тази градинка? Сребърният фонд, валутният резерв или излишъците?
Не очаквам още утре багерите да влязат и да разкопаят градинката. Заинтересованите вероятно ще изчакат още колкото време се налага, проектът ще се реализира. Според мои източници оценката на скандалния имот с отреждането за хотел е на стойност приблизително 10 млн. лева.
Затова и Дянков не разрешава там да се сложи паметник. Безочливото поведение на министъра и някои от служителите е в пълен разрез със заявената неколкократно от Бойко Борисов политика. Като кмет той казваше публично, че е защитник и радетел за зелените площи. Но неговият министър съдейства за разграбването им. Защото и от първоначалната площ на градинката е останала едва една трета. Останалите части са "усвоени" по безобразно арогантен начин. Това винаги става на висше министерско ниво. Градинките в центъра не се крадат от обикновени кокошкари, а от министри. Истината е, че Дянков съдейства за кражба на публична общинска собственост. Факт е, че в София продължава да има заградени апетитни имоти, но когато почти случайно се заровим дълбоко в архивите по друг повод, тогава стигаме до истината.
Генерал Гурко победи природата, като мина през зимата Балкана, победи турците, но е на път да загуби битката със Симеон Дянков и хората, които той поддържа в МФ.
- Какви действия могат да се предприемат сега, за да може да бъде върната тази зелена площ на общината и там да бъде поставен паметникът на ген. Гурко?
- Ако премиерът Бойко Борисов си държеше на думите, които изричаше като кмет, щеше веднага да разпореди Дянков да предостави имотите на СО като публична общинска собственост. Това отнема не повече от няколко минути. И може да се направи, ако има политическа воля и уважение към града. За съжаление започната от един финансов министър далавера, продължава при друг. Независимо че двамата са от различни политически сили, те изповядват една й съща религия - на парите.