Джордже Енеску - един от големите музиканти на нашето време

Огнян Стамболиев

В спомените си Енеску пише: "Когато говорят за мен в Европа имат предвид цигуларя и диригента, а в Америка - композитора. А аз се считам за композитор до мозъка на костите си. Наистина обичам много цигулката, но... особено когато слушам други изпълнители (не себе си!). Например Жак Тибо, когото обожавам. Той винаги ме е изпълвал с възторг!.."
През първата половина на нашето столетие видни композитори от Източна и Южна Европа избрах за свой път т. нар. "синтез между Изтока и Запада". По този път тръгна и Енеску. Неговите близо 120 опуса въплътиха този синтез, осъществен в "духа на времето", т.е. духа на универсалните направления в изкуството на епохата, в която живя, а именно - синтеза между румънската музикална култура (на първо място древната, фолклорната, а също и т.нар. музика култа или "образованата") и голямата европейска симфонична култура.
По своята естетическа ориентация Енеску се приближава до Леош Яначек, Бела Барток, Оливие Месиен, Игор Стравински ("руския" му период), до всички композитори на нашия век, които успяха да открият в европейския фолклор, особено в автентичния, или в извън европейската музика напълно неизвестни дотогава изразни възможности. Известно е, че едно от последствията на това проникване на културите - особено на онези, които бяха игнорирани преди това, бе еманципацията на ритъма в музиката на ХХ век. За разлика от повечето автори Енеску беше сред първите или малцината, които включиха свободния ритъм от фолклора, например дойните (тъжните бавни народни песни) в европейската музика. Но тази ритмическа система не беше съвместима с класическата полифония. Затова тя определи предпочитанията на румънския композитор към една нова полифония, подобна на хетерофонията на извъневропейската или старата европейска култура. Тук става дума за едновременното разпределение на един и същи тематичен материал между няколко паралелни гласове и движението им от едногласие към многогласие.
Преди петнайсетина години изтъкнатият композитор и музиковед Паскал Бентою (р. 1927 г., познат у нас с операта си "Хамлет") публикува обемиста монография под наслов "Шедьоврите на Енеску". В нея той анализира доста подробно и задълбочено 26-те, според него и повечето изследователи, най-значителни произведения на румънския класик. Сред тях, без съмнение, са двете Румънски рапсодии, трите симфонии, трите сюити за оркестър (Третата се нарича още "Селска"), Увертюрата по теми с народен характер, вокално-симфоничната поема "Вокс-Марис" (Гласът на морето), трите сонати за пиано и цигулка (Третата с "народен характер"), сюитата "Спомени от детството", Камерната симфония за 12 инструменталисти-солисти (неговият последен опус, завършен на 18 май 1954 г. в Париж), операта "Едип" (единственото му сценично произведение), прекрасният вокален цикъл "Седем песни по стихове на френския поет от ХVт век Клеман Маро".