Един ден повече плюс и час напред - в карантина

Един ден повече плюс... Нали го казах и написах на последната страница в предишната книга "Един ден повече", че още от вечерта на отпечатването й ще има нови и нови сюжети в проза и в рима. Ето ги, това са те, влезли между кориците в книжното тяло на Прехода и демокрацията през 2020 година... Казано е: Луд умора няма. А сега четете "Един ден повече плюс - извънредно". 

Надявах се хартиеният носител на сборника да излезе около първия демократичен пряк избор на председател на БСП в деня на Томина неделя - след 26 април. Но нейсе. Временно изчакваме. И отново художествената измислица е отстъпила пред документалната снимка на времето, пред фалшивите и истинските новини, пред откровените поводи да иронизираме и пресъздадем духа на дните, репортажите, репликите и дупликите на живия живот в парламентарната и извънпарламентарната зала на една държава по нашите географски ширини, в която се променят единствено имената и фамилиите, а съдържанието е почти едно и също, с малки изключения. Простотията има съвършено нови измерения и иновации, други се преповтарят, но същината на изводите и поуките изглежда вечна и безсмъртна. Защото живеем на земя на герои. Героите на Чудомир и Алеко, на Тато и телохранителя му, героите, които разсмиват, натъжават и вгорчават дните ни...

Послепис: Явиха се извънредни страници. Извънредното положение се вмести в творческите планове и написа между редовете нови лозанки. Лозанки по време на карантина. Лозанки с маски. С гел. Повечето от тях са съчинявани и писани между 8 часа и тридесет минути и 10 часа и тридесет минути на опашката с наборите пред магазина, на два метра един от друг.