"Един пояс - един път", нова стратегическа визия за света

Проф. Петко Ганчев,
председател на геополитически център Евразия

В началото на май в Пекин се проведе  форум, в който взеха участие президенти, премиери, ръководни фигури от 100 страни под впечатляващото название "Един пояс - един път". И ако хибридните анализатори, които говорят това, което им е казано, се плъзгат по повърхността на събитията в света, без да виждат и да разбират дълбокото течение на историята и постепенната подготовка на "другото бъдеще"(А. Тофлер), то сериозните не могат да отминат форума, организиран от Китай. Защото този форум прогласи за готовността на КНР (Китайската народна република) да поеме своята нова роля в света. Защото, ако само допреди четири години Китай, възхождащ неудържимо от началото на 80-те години на ХХ в., но следващ стратегията на "24 иероглифи", формулирана от Дън Сяопин в началото на 90-те години след провала на СССР и страните от Източна Европа "хладнокръвно да наблюдава, да съхранява своите позиции, сдържано да предприема ответните мерки, да не демонстрира своите възможности, да не проявява претенциозности, в никакъв случай да не застава начело", беше разглеждан като "световната работилница", то през последните четири години неговият лидер и цялото ръководство на ККП и държава предприеха инициативи, които подготвиха този форум и начало на нова стратегическа визия за света.

Кои основни принципи

от опита на "Големия копринен път" наследява геостратегическият проект "Един пояс - един път" и иска да развие в идващите десетилетия Китай като един от лидерите във все по-ясно очерталите се контури на многополярния свят?
Първо, за хилядолетията, в които просъществува, "Велият копринен път" развива в мирните епохи сухоземните и морските маршрути на сътрудничеството с различни страни и народи от Европа, Азия и Африка.
Второ, "Великият копринен път" е не просто символ на откритостта на Китай към света, но е бил и онази артерия на живота на човешкия социум в древността и средновековието, която е постигала опознаването на различните култури и цивилизации, формирани в съответствие със социоантропоекологичните условия и обстоятелства и приетите религии от народите от Азия, Европа и Африка (будизъм, индуизъм, ислям, християнство). Това мирно сътрудничество е родило не само велики произведения на изкуството, но и велики градове, които и до днес са жалони в хилядолетната история на народите.
Трето, "Великият копринен път" е бил и пътят на духовното обогатяване, обучение на едни народи от постиженията на други.
И четвърто, "Великият копринен път" през вековете е осъществявал не просто търговия и обмен на стоки и знания, но е бил пътят на взаимната изгода и обогатяване. В това движение на хора, стоки и пари като капитал не е имало губещи и печелещи, както става днес в отношенията между западните високоразвити държави и останалия свят.
Разбира се, опитът от хилядолетната история на "Великия копринен път" е ценен, но не е достатъчен, за да се продължи възходът на човечеството и да се решат множеството проблеми, които го заплашват. В това отношение Китай е реалист. За това неслучайно характерната преди 2011/2012 г. икономическа експанзия беше сменена с нова икономическа и социална геостратегия, която е обърната не само "навън", но и "навътре", насочена от изток към запад на територията на огромната държава-цивилизация, за да бъде издигнато жизненото ниво на 1400 милионното население и да се разгърне неговият невероятен потенциал. Всъщност това е и едно от условията, които трябва да осигурят успеха и мащабите на геостратегическия проект "Един пояс - един път".
Кои са онези

опорни моменти

върху които ще се разгърне във времето и пространството на Голяма Евразия геостратегическият проект "Един пояс - един път"? Бидейки реалист за огромните възможности на съвременната глобална епоха, ръководството на Китай предприема редица дипломатически и бизнес инициативи още от 2013 г. Именно в тази година при посещението си в Казахстан Си Цзинпин издига инициативата за построяване на Икономическия пояс на Копринения път, а малко по-късно в Индонезия идеята за съвместно построяване на Морския копринен път на ХХт век. Тези две идеи лягат в основата на инициативата "Един пояс и Един път". Оттогава над 100 държави и международни организации изразяват подкрепа на тази инициатива, а редица от тях започнали активно да сътрудничат за нейното превръщане в реалност.
Си Цзинпин и другите ръководни фигури на Китай успяват да организират и съгласуват подкрепата на Русия и целия Евразийски икономически съюз (Казахстан, Беларус, Армения и Киргистан), на членовете на АСЕАН, на Турция с нейния проект "Централният коридор", на Монголия с програмата й "Пътят на развитието", на Виетнам с проекта "Два коридора - един кръг", на Полша с нейния проект "Пътят на кехлибара" и даже на Великобритания с нейната стратегия Northern Powerhouse). Върви широка дипломатическа дейност по съгласуване на принципите и възможностите на проекта с Лаос, Камбоджа, Унгария, а също с над 40 други страни и международни организации.
От 2014 до 2016 г. общият обем на търговията на Китай със страните по "Пътя"

 надхвърля 3 трилиона долара

а инвестициите на самия Китай в тези страни превишават 50 милиарда долара. В повече от 20 страни от китайските предприятия са построени 56 зони за свободно икономическо сътрудничество. В тези страни са създадени условия за над 180 000 работни места и постъпления за над 1,1 милиарда долара данъци.
Китай демонстрира впечатляващи резултати от финансовото сътрудничество със страните от "Пояса и пътя". Разработени са над десет проекта на сума от 1,7 милиарда долара. Фондът "Копринен път" е вложил нови 4 милиарда инвестиции в нови проекти. Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа създават холдинг във формат "16+1".
Когато оценяваме възможностите на многостранното сътрудничество между страните и народите, разположени на "Пояса" и по "Пътя", не трябва да забравяме огромния потенциал за сътрудничество в сферата на духовната култура,  образованието, науката и технологиите. В предшестващите години са създадени реални условия за създаване на интелектуален Копринен път и на здрав Копринен път. Годишно се предоставяха 10 хиляди правителствени стипендии за млади хора от целия свят, които да се обучават в Китай. Всичко това показва не само сериозните възможности, но и реалните амбиции на ръководството на Китай да играе нова роля в света. Тя е формулирана в първата

цел на проекта

"Един пояс - един път" от Си Цзинпин: "Първо, трябва да превърнем "Пояса и пътя" в Път към мира. Реализирането на плановете за "Пояса и пътя" изисква мирна и стабилна обстановка. Ние трябва да сформираме международни отношения от нов тип, чиято отличителна черта да стане изгодното за всички сътрудничество. Ние трябва да формираме партньорството върху основата на диалога и дружбата, а не на конфронтационните алианси."   
Второ, това означава да се превърне "Поясът и пътят" в Път за процъфтяване. И в това отношение развитието на всички жизнено важни структури на даденото общество, които повишават жизненото ниво на членовете му, са ключът към решаването на този проблем. В три главни направления геостратегическият проект "Един пояс - един път" предлага големи възможности за така жадуваното от народите развитие по "Пътя": промишлеността, финансите и инфраструктурата. По същество може да се каже, че това са три от системообразуващите фактори на всяко съвременно развито общество.   
Трето, Китай е решим да превърне "Пояса и пътя" в път към откритостта, защото тя води към прогрес.
Четвърто, в съвременната епоха всяко ползотворно сътрудничество трябва да се опира на иновациите. И в това отношение Китай е готов да превърне проекта "Един пояс - един път" в Път на иновациите чрез сътрудничество във водещите области на съвременната промишлена революция. Китай вижда перспективи в развитието на "големите данни", "облачната" среда и "умните" градове, като е убеден, че те всички ще се включат в системата на "цифровия Копринен път на ХХт век".     
Пето, всичките тези направления и открити възможности за равноправно и ползотворно сътрудничество между народите и страните, разположени по "Пътя", ще осигурят превръщането му в действителен път за съединяване на различните цивилизации.
Реализацията на издигнатия геостратегически проект "Един пояс - един път" няма да бъде лесна. Ще трябва да се преодоляват не само тежки природни зони, но и размирни райони, вкопчени в неспирни конфликти, корупционни нагласи на огромната част от съвременните политици и държавни глави, заразени от неолибералната отрова на печалбата. Най-голямата съпротива Китай ще среща от непримирил се с края на неговата епоха днешен претендент за хегемон на света - САЩ и различните му верни васали.

Къде е България?

Както обикновено през последния четвърт век и повече, България в лицето на своите премиери и президенти, независимо от степента им на интелигентност, предпочита да се ослушва към все още смятания за "големия брат" САЩ и към "началниците" от ЕС - брюкселските бюрократи. При това в глупостта, продажността и корумпираността си някои от тях не само провалиха огромните възможности на геостратегическата позиция на България, но и формираха в мислещата част от народа погнуса и отвращение към политиката и политиците и задълбочиха апатията и разочарованията от "демократичните промени". Крайно време е народът ни най-после не само да прогледне накъде върви историята, да види къде е действителният хоризонт на човечеството и смело да вдигне глас за свобода и достойнство, а не да се влачи след новите си вече овехтели кумири, които го водят към гибел.
   


Проектът "Един пояс - един път" има амбицията да се превърне в мост между  цивилизациите, като предостави възможности за развитие на промишлеността, финансите и инфраструктурата на страните участнички