Един разединяващ нацията закон

Ваня Добрева

Миналата седмица на първо четене депутатите приеха промени в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Промени, които са сигнал за тревога. Дори заради това, че са гласувани от законно избраното Народно събрание на България. Че вносители на поправките са депутати от най-голямата парламентарна партия ГЕРБ и от прекия наследник на Съюза на демократичните сили - Реформаторския блок. Че тези промени са подкрепени единодушно от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДОСТ и ДПС, но и от част от парламентарната група на патриотите: 104 депутати са "за" и само 46 - "против".
 Какво ще се промени в нашето всекидневие, ако поправките в закона бъдат приети и на второ четене? 
На първо място, новите норми ще внесат в българския живот смразяваща полицейщина, дух на доноси и преследвания, на политически расизъм.
На второ място, училищата ще станат развъдник на откровени лъжи и манипулации за близкото минало на България, за умълчаване на цели периоди от реалното развитие на страната, за това колко античовешки бил идеалът на комунизма и какви престъпници са неговите последователи. Подрастващите поколения ще бъдат възпитавани отрано да мразят другомислещите, не просто левите,

да служат ревностно на осветената с вечност официална власт

На трето място, основно място в средствата за масова информация ще заемат политическото мракобесие и патологичното гонение на лявата идея. Фундаменталните ценности на демокрацията, свободата на словото и свободната размяна на мнения ги очакват прангите на жестока цензура.
На четвърто място, в България ще се размножат фашизоидните типажи, ще се настани неофашизмът като последица от крайното деформиране на неолиберализма в наши условия. Не бива да смятаме, че сегашните изпадащи в истерия и помътняване на мозъка политици, част от университеските преподаватели, тренираните протестъри от фондации и фондове като "Америка за България" и "Отворено общество" на Сорос, не могат да бъдат в дадени ситуации садистично жестоки и варварски безпощадни. Само преди две години именно такива персони с претенции да са национален интелектуален елит окупираха университета и обсадиха парламента. Те именно замеряха с камъни тогавашния премиер, дебнеха и къртеха павета за депутатите социалисти, крещяха и безчинстваха на гърба на софиянци, бяха готови да смажат даже физически всекиго, който обяви дори и плахо, че е социалист. Нека не бъдем наивници: историята ни дава достатъчно примери за щурмовите отряди, готови по заповед да организират отново зловещите бели нощи от май 1925 г.
 И все пак, какво предвиждат промените във въпросния закон? Те предвиждат държавата да премахне всички "символи, лозунги, фотоси, надписи и др. знаци и предмети", създадени през периода 1944-1989 г. и обявени от органите на  властта за възхвала на комунизма.
Ако, не дай си Боже, българският данъкоплатец наруши закона, той веднага попада под действието на новия раздел за "Административно-наказателна отговорност". Според него на нарушители физически лица се налага глоба от 200 лв., а за юридическите лица - 2000 лв. При всяко следващо нарушение санкциите се заплащат в двоен размер.
Законопроектът предвижда също така да бъдат подложени на гонения предшествениците на БСП. Без съмнение, българските хунвейбини

ще посегнат най-напред върху паметниците и паметните плочи

на участниците в българската Съпротива. Имам предвид паметните знаци, увековечили подвига както на Георги Димитров, Цвятко Радойнов, Съби Димитров, Николай Лъсков или Цветан Спасов, така и на децата от Ястребино, на гениалния поет антифашист Никола Вапцаров, на интелектуалеца Емил Шекерджийски, на Вела Пеева, Йорданка Чанкова. По клаузите на закона ще претърпят репресии писателите, участници в антифашистката борба - Давид Овадия, Добри Жотев, Георги Джагаров, Генчо Стоев, Валери Петров, Леда Милева, Емил Манов, Руси Божанов, Александър Геров, Невяна Стефанова, Иван Пейчев, Богомил Райнов, Анжел Вагенщайн, Христо Ганев, Младен Исаев, Радой Ралин, Георги Свежин, Георги Караславов или Веселин Андреев; режисьорите Юлия Огнянова, Бинка Желязкова или Леон Даниел; художниците Иван Фунев, Николай Владов-Шмиргела или Стоян Сотиров.
Наред с това ще се наложи да бъдат ликвидирани паметните знаци за събития, които въплъщават антифашистката съпротива (партизански лагери, стаи за измъчване на антифашисти, битки на партизани, родни къщи на загинали антифашисти, лобни места на ятаци, важни нелегални конференции и т.н.) като тясно свързани с историята на партията. Причината не е толкова необяснима: у нас съпротивата срещу фашизма се ръководи и на практика в нея участват почти изцяло членовете и симпатизантите на БКП и нейната младежка организация - РМС. Именно Съпротивата бе онзи факт, който спаси България от замислените тежки международни санкции след победата над нацизма, на който греховни политици ни бяха направили сателит.
Какво се оказва? Поправките в закона не се правят спонтанно и импровизирано. Явно определени политически кръгове у нас днес работят активно, за да бъде заличен приносът на България в антифашистката съпротива и самата съпротива изобщо. По този начин се удовлетворяват интересите на една малка част реваншистки настроена прослойка, която гледа с носталгия към наследствата на българския фашизъм, към неговата колаборация с нацизма на Хитлерова Германия.
При прилагането на поправките в Закона ще възникнат редица "трудности". Най-вероятно те ще се проявят още с акта на унищожаване на символите, които олицетворяват постиженията на социализма у нас: една част трябва да бъдат директно разрушени, друга - запратени в Музея на социалистическото изкуство, а на трети ще им се постави табела или надпис, че олицетворяват "престъпния характер на комунистическия режим". Ще се наложи изваденият от гробницата на Музея на социалистическото изкуство паметник на Вапцаров да бъде върнат обратно там. Интересно е, ще има ли изключения? За кадрите, които са напуснали компартията след 1989 г., или за техните наследници, които са се "пребоядисали"...
Няма да е лесно решаването на някои "по-деликатни" въпроси. Например ще поставят ли табелка или плоча пред Партийния дом в София - в момента част от Народното събрание - че е построен от "престъпния режим"? Или на АЕЦ "Козлодуй", че е дело на "престъпните комунисти"? По същата процедура ли ще действат с магистралата "Хемус", с голяма част от магистрала "Тракия", с пътната мрежа на България или пък с НДК и театралните сгради? Какво ще отсъдят за ловната дружинка на Тодор Живков? Да речем, че с отявлените "комунисти" акад. Ангел Балевски, Георги Джагаров или Дико Фучеджиев нещата са ясни, но няма ли да има смекчаващи обвинението обстоятелства поне за Георги Марков, Йордан Радичков или Дончо Цончев?
От приетите промени не става ясно как ще се осъществи премахването на петолъчките от гранитните плочи в гробищните паркове. Може би ще е добре да се създаде специализирана дирекция в МВР с подобаващи функции. Наказанието от 200 лв. ще важи ли за всеки български гражданин, който не унищожи своевременно притежаваните от него документи - актове за раждане и бракосъчетание, дипломи, заводски грамоти и награди, на които са изобразени комунистически символи? Няма ли да бъдат задължени телевизиите под обектите от чужбина с изображение на комунистически символи да поставят огромна точка, която да предупреждава зрителя, че става въпрос за "престъпния характер на комунистическия режим"? Как ще се процедира с Че Гевара или с другите световни комунистически фигури Маркс, Ленин, Грамши, Кастро или Дън Сяо Пин?

А няма ли да има списък от автори

като Горки, Елюар, Маяковски, Неруда, Пикасо, Лорка, Брехт, Арагон и много други, чиито творби по никакъв начин не трябва да достигат до читателя/зрителя, защото са създадени от лявомислещи интелектуалци, голяма част от тях членове на комунистическите партии... 
Май се впуснах в ирония, а въпросът е сериозен. Оттук нататък думата ми ще е за колебливото поведение на БСП и на нейните ръководства през изминалите 27 години по въпросите на близкото социалистическо минало. Защото и ние, социалистите, сме виновни, че осигурихме благоприятни условия за различните чуждестранни еничари и самозабравили се лумпени необезпокоявани да се разпореждат с реда и честта на родината ни. 
Трябва да припомня, че след 10 ноември 1989 г. освен СДС, БСП е другата голяма политическа сила, която започна да повтаря, че периодът на социализма у нас е гето на насилието и така помогна за формирането на масовата представа, че главното през 45-те години социализъм са незаконните арести, присъди и убийства у нас. Кой скри, омаловажи или съобщаваше под сурдинка данните за огромния икономически и духовен подем по времето на социализма? За грандиозната модернизация на страната, за гарантираната външна и вътрешна сигурност, за запазената териториална цялост, за мащабните успехи в науката, културата, образованието, медицината, техниката и спорта? За социалните придобивки и за позитивните промени в жизнения стандарт? Тази политическа сила, която неизвестно защо

се срамуваше да каже истината за близкото историческо минало

наистина се казваше БСП, а гореспоменатите твърдения биваха легитимирани на партийни конгреси и конференции.
По-точно, формираната през социализма класа на номенклатурата, с неголеми изключения, след 10 ноември се усети с развързани ръце и се зае без скрупули да демонтира предишната обществена система. Не сме забравили колко ръководители на БСП (и колко пъти!) през изминалите десетилетия се извиняваха заради бедствията, които комунизмът уж бил донесъл на българския народ. Внедряваха и в нашето съзнание на социалисти чувството за вина, като че сме имали престъпно минало! Вместо заедно с партията да изпитваме национална гордост, че социализмът преобрази родината ни, че я нареди на 29-о място по икономическо развитие в света, ни накараха да се каем безутешно, да се оправдаваме пред всеки опонент или враг на лявата идея. И постепенно се утвърди мнението, че да си социалист означава да си безчестен, корумпиран, престъпен, "безмозъчен", представител на партия, която води страната в блатото.
Когато през 2000 г. се приемаше Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен, дали реакциите на депутатите-социалисти в парламента бяха заредени с необходимата енергия и категоричност? И още. Когато малко по-късно народът ни избра да участваме в управлението на държавата (и правителства се съставяха с наш мандат), защо не предприехме активни действия за отмяна на този закон? От какво се притесняваха нашите ръководители, срещу какво размениха идеологическата ни идентичност? Нещо повече, депутати от БСП инициираха и реализираха през 2006 г. Закона за досиетата, както и регламентираха функционирането на Комисията за досиетата, която всекидневно фалшифицира социалистическото минало на България и БСП, подлага на унижение и клевета десетки хиляди подготвени кадри - партийни и безпартийни, работили честно и всеотдайно за сигурността и просперитета на отечеството ни.
  Според мен сега е дълг на партийното ръководството и лично на председателя Корнелия Нинова БСП да даде безкомпромисен отпор на крупната провокация с одобрените "промени в Закона за обявяване комунистическия режим в България за престъпен". И да се знае, че БСП няма как да преговаря, камо ли да постига национално единство, с особи като вносителите на закона Методи Андреев, Петър Славов, Мартин Димитров, Вили Лилков.
Трябва да се попита премиерът в оставка Бойко Борисов защо му е нужно, и то в края на мандата му, да ангажира ГЕРБ и себе си с действията на реваншистко настроени и фашизоидни типове? Как не се досеща, че така омърсява до дъно биографията си, че този акт за него ще е с по-гибелни последици от останалите му грешки в политиката? Недоумявам как е възможно български патриоти да гласуват в Народното събрание за разединяващ нацията закон?
И защо ДПС помни единствено възродителния процес, а губи памет за онези българските турци - ятаци, партизани, комунисти, участници в антифашистката борба и строежа на социалистическа България? Защо забравя за невероятните грижи и привилегии, каквито получаваха хората от смесените райони дори за прием в университетите, за скока в образованието и културата, за бурното включване на българските турци в новите цивилизационни процеси? Самият Доган без социализма и без неговата образователна система нямаше да е солидно подготвеният политик и философ, какъвто днес го познаваме.
Не само провокацията с промените в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, но и етапът, на който се намираме,

амбициите на новото ръководство на БСП за промяна

ми дават повод да предложа на предстоящото заседание на конгреса през февруари 2017 г. Нинова да представи в своя доклад обективен анализ и оценка на социалистическия период. Анализ и оценка, каквито партията и цялото общество очакват отдавна.
 От друга страна, с група делегати, учени, писатели и хора на изкуството ще направим мотивирано предложение пред конгресното заседание в устава символи на БСП, наред с червената роза и червената петолъчка, да бъдат отново приети сърпът и чукът. Те най-малко са виновни за грешките, допускани от БСП през 50-те години на ХХ в. Напротив, винаги са били подтик и призив партията да служи на свободата и справедливостта, да отстоява интереса и благото на трудовите хора, на мнозинството от българския народ.
Ще завърша с началните думи: Нека не подценяваме българския фашизъм. Фашизмът винаги започва като "обикновен", но завършва с мрак и скотобойна.