Еднакво важно е колко пари събираме и как ги изразходваме

Проф. Христина Вучева

На 08.06.2015 г. г-н Борисов в пространно интервю пред една телевизия даде отговор на много въпроси. Ще си позволя да коментирам два от тях. Единият е свързан с държавните приходи, събираемостта на данъците и преизпълнението на държавния бюджет по данни към 30.04. т.г. Вторият - с КТБ.
Нашият премиер притежава завидни качества относно общуването чрез словото с масова аудитория. Това е отдавна признато. Следващите редове са насочени единствено към това да се увеличи ползата за всички от казаното от него, като се отстранят някои неточности по специфични въпроси.
Ето първият въпрос. Той е свързан с използването на официалната информация относно изпълнението на Закона за държавния бюджет. Тя се публикува на официалната страница на МФ и предоставя данни освен за държавния бюджет, и за Консолидираната фискална програма /КФП/. Към 30.04.2015 г. излишъкът по Закона за държавния бюджет е 68 милиона лева. Излишъкът по КФП е 1066 милиона лв. Г-н Борисов коментира този милиард и съответен още един, когато сравнява с предходна година.

Значимият практически въпрос

в случая е - каква е заслугата на правителството, каква на общините, на Здравната каса, на НОИ и др. организации, чиито резултати се включват в тези цифри по КФП?
От години съществува тенденция говоренето за финансови проблеми да се основава на КФП, защото тя обхваща и движението на парите за обществено осигуряване, европейски средства и парите в бюджетите на общините. Този подход често е подвеждащ, ако трябва да оценим какво точно се случва със събраните данъци и особено - кой какви отговорности има съгласно закона. Тъй като днес много говорим за закони, законност, правов ред, е наложително да припомним следното:
По силата на нашата Конституция нашето правителство носи отговорност за изпълнението на Закона за държавния бюджет. Само то може да предлага на Народното събрание този закон и само то носи отговорност за неговото изпълнение.
Отново поради Конституцията местните органи са самостоятелни и това намира израз в техните бюджети. Правителството няма право да се бърка нито в съставянето, нито в изпълнението на тези бюджети. Те се приемат от сесии на общинските съвети, а не от правителство и парламент. Поради това не е редно то да се счита отговорно за дефицитите по тези бюджети, нито да очаква да бъде хвалено за техните излишъци. Същото се отнася и за бюджетите на НОИ, на Здравната каса, на Националното радио, на Българската национална телевизия, на висшите учебни заведения. За всички тях съществуват отделни закони, по които се съставят и отчитат техните бюджети. Смисълът на тези закони е в това, че те осигуряват едно друго равнище на обществени отношения, обобщавани с думи като автономия, независимост, или пък - институции, чието управление се осъществява с пряко участие на синдикати (НОИ и Здравна каса), сдружения на граждани (НЗОК) или пряко избирани органи (ВУЗ). Обстоятелството, че всички тези отделни бюджети се правят на основа отделни закони, но в някаква степен намират обобщен израз в КФП, не трябва да означава, че министър-председателят и министърът на финансите са решаващите фактори за техните приходи и разходи.
За съжаление нашата практика през последните повече от 20 години не потвърждава всичко това. Смисълът от вложената обществена енергия за изброените закони отдавна е изчезнал. Думите "независимост" и "автономия" не се разбират нито когато се приемат тези бюджети, нито когато се отчитат резултати.
По същия начин се тълкуват и прилагат разпоредбите, които определят реда за избор на ръководните органи на някои от посочените институции. Това отношение се вижда ясно и при прилагане на разпоредбите относно задължението на Народното събрание да разглежда и приема Отчет за изпълнението на Закона за държавния бюджет. Съществува разпоредба, която изисква това да се прави до края на годината, която следва годината на отчитане. Това означава, че до края на 2014 г. е трябвало да се дискутира и приеме отчетът за изпълнението на държавния бюджет за 2013 г. Изисква се също Сметната палата да представя доклад, с който се оценява това изпълнение. От официалните електронни страници на Сметната палата, на МФ и на Народното събрание

не се вижда това да е станало

Ако приложим казаното по-горе спрямо отчета към 30.04.2015 г., няма да е вярно, че сме успели да съберем един милиард лева повече данъци, или два милиарда повече в сравнение със същия период на миналата година.
Отчетеният излишък по КФП в размер на 1066 милиона лева се състои от следните резултати:
а/ Излишъкът по Закона за държавния бюджет, за който трябва да бъде похвалено правителството, е в размер на 68 млн. лв. Този резултат е постигнат основно от събрани в повече в сравнение с миналата година приходи от ДДС в размер на около 350 млн. лв. и акцизи около 113 млн. лв. Тук заслугата е основно на НАП, на митническата администрация и на работещите в МФ. Възможно е да има влияние и изменението на структурни съотношения между вноса, износа, вътрешното потребление, ако се сравняват 2015 и 2014 г. Важното е, че има добър резултат по ДДС и акцизи.
б/ Излишък в автономни бюджети (ВУЗ, БНР, БНТ и др.) от 137 млн. лв. В тази група приходите са от преводи/трансфери от държавния бюджет (респ. от т.нар. централен бюджет). Сумата на трансфера не се отличава от тази през предходната година. Как е реализиран излишъкът може да се установи чрез конкретен анализ по отделни звена.
в/ Социално осигуряване - отчита се излишък от 46 млн. лв., който се дължи основно на събрани в повече в сравнение с предходната година осигурителни вноски. Това може да се приеме основно като заслуга на НАП.
г/ Общините отчитат общо излишък от 273 млн. лв. Това е почти колкото резултата от миналата година.
д/ Други звена - отчита се излишък от 10,8 млн. лв.
е/Общо за европейските програми - отчита се излишък от 530 млн. лв. Сумата няма нищо общо с дейността по събиране на данъци. Тя няма пряка връзка дори с работата на различните органи по отделните програми. Този проблем е по-скоро методологически, но опира и до съвкупността от въпроси по начина за контрол отвън и връзките в това отношение вътре в страната.
Посоченото означава, че към 30.04.2015 г. имаме събрани около 430 млн. лв. повече данъци в сравнение с миналата година. Отчитаме по-добър резултат по държавния бюджет в сравнение с предходния период.

Ползата от всичко това би била видима

ако едновременно с вярното показване на приходния резултат някой насочва вниманието към ефективността на разходите и особено на проблема с неизпълнението на разходите по държавния бюджет за капиталови разходи. При средно изпълнение от 29% на разходите от годишната сума капиталовите разходи са изпълнени в размер на 4%.
Този необходим анализ сигурно щеше да бъде направен и предоставен на обществото, ако беше изпълнена заръката на ЕС за създаване до края на 2013 г. на т.нар. Фискален съвет, за който закон беше внесен и от правителството "Орешарски", и от настоящето правителство на господин Борисов.
Не по същия начин може да се разглежда и въпросът относно КТБ, на който г-н Борисов отдели внимание, за да каже важни неща. Първото по наша оценка важно и вярно нещо е твърдението, което той е казвал и преди месеци, че ако управляващите през месец юни 2014 г. - тогавашният министър-председател и тогавашният министър на финансите, бяха на мястото си, нямаше да има потребност в края на юли 2014 г. страната да взема заем и да увеличава своята задлъжнялост, за да кредитира Фонда за гарантиране на влоговете. Ще си позволя да допълня казаното от министър-председателя. По-голямата беда е, че тези управленци допуснаха да се случи тази огромна загуба на финансови ресурси, при която хиляди хора загубиха спестяванията си.

В числа това изглежда така:

ако намалим от общата сума влогове в КТБ изплатените от ФГВБ, то остава сума от два и половина милиарда лв., която вероятността да бъде събрана от банка в несъстоятелност е никаква. В това отношение управляващите от лятото на 2014 г. бяха усърдно подпомогнати от многобройна армия от експерти, която вместо да погледне какво пише в ЗКИ, усърдно настояваше за незабавно плащане на гарантираните влогове и фалит на банката. Отговорност носят и тези експерти, които са присъствали на няколко обсъждания при г-н президента на тема КТБ. Няма да научим кои са тези експерти и защо не са настоявали да се постъпи така, както постъпиха по същото време в Португалия, или както постъпи г-жа Меркел по време на кризата през 2008 и 2009 г., или както през 2007 - Великобритания премахна за часове опашките пред една банка с много вложители.
Тук е мястото да се отговори на част от тези, които често споменават САЩ като пример, че там оставили банките просто да фалират. Истината е съвсем друга. Професионализмът и познанието на работещите в държавната администрация на САЩ се оказаха много по-силни от идеологемите дясно-ляво. Още при Джордж Буш-младши, буквално в последните му дни на управление, се прие план с повече от 700 млрд. долара, който бе продължен и изпълнен от новото управление на Барак Обама през първия му мандат. Банки, които имаха хиляди вложители, бяха спасени. Фалираха банките, които се занимаваха не с влогове на граждани, не дори с набедените за причина на кризата ипотеки, а тези, които приложиха финансовото инженерство, опаковаха в пакети, наречени финансови инструменти, различни договори, за да достигнат продажби от 63 трилиона долара и милиарди печалби.
Всичко това се прави, защото е известно, че другото решение - всичко да се срине и да започнем на чисто - е непосилно скъпо за която и да е държава. Нашите "експерти" го потвърдиха с техните съвети от юли 2014 г., чиито плодове една година по-късно ние всички сме принудени да имаме на и без това обеднялата си трапеза.
Втората част от казаното от г-н Борисов относно КТБ показва, че и той не е пощаден от съвети на същите експерти, за които стана дума. Извършените бързи поправки през ноември 2014 г. на текстове на закони вече се забелязва, че не се прилагат - нещо, което беше ясно при приемането им. По същия начин шумотевицата за намиране на фирма, която щяла да намери парите на КТБ, ще има за резултат огромен разход и нищо друго. Единственото важно нещо в настоящия момент е да се изисква от ФГВБ, който по закон има цялата власт в момента спрямо КТБ, строго да следи и анализира изразходването на парите и събирането на вземанията.
Министър-председателят и министърът на финансите могат много да помогнат в това отношение и при настоящите закони. За съжаление никой не предлага със закон да се задължат синдиците ежеседмично да публикуват какви пари и за какво ги харчат. Предлагам да се огласи сумата, която ще получи фирмата, за която се говори, и дали тази сума е обвързана с парите, които реално и в определен срок биха постъпили по сметките на КТБ в резултат на разкритията на въпросните специалисти.

БГНЕС