Експерти обориха статистиката на ГЕРБ за безработицата

Пряка е връзката между неефективността на предприетите мерки по време на извънредното положение и ръста на безработицата, но не всяко работно място може да бъде спасено, коментира икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев. Според Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" мерките отчасти са намалили щетите, но умишлено са били заложени бариери пред достъпа до някои от тях. Ганев определи ситуацията като по-спокойна от март-април 2020 г., изтъкна обаче, че през целия период постъпилите на работа не доминират, което означава, че постепенно се губят работни места, без да бъдат възстановявани. Икономистът подчерта, че коефициентът за безработица не е коректен измерител, защото хора, изгубили работа през март и април, вече не получават обезщетения и са отпаднали от бюрата по труда. Според Григорова най-потърпевши са тези, които работят без трудови договори или получават по-висока заплата от официално обявената, защото не са обхванати от мерките. "Може да се хвалим, че на фона на европейските нива безработицата е ниска, но в България има огромен сектор от хора, които се трудят нерегламентирано, недекларирано, и те не са подпомогнати", казва Григорова. 

Друг проблем са здравните осигуровки на хората, които са в неплатен отпуск заради противоепидемичните мерки. По думите на социалния министър Деница Сачева хората, които получават компенсации, трябва сами да си платят, за да не загубят здравноосигурителни права след третия месец. Според коментари на осигурителни експерти пред "Сега" това не е категорично задължение на служителя. Според Закона за здравното осигуряване, ако неплатеният отпуск е по желание на осигурения, вноската е за негова сметка. Когато неплатеният отпуск е поради производствена необходимост и престой, вноската е за сметка на работодателя. Трета хипотеза, каквато е настоящата ситуация, в която за принудителния престой вина нямат и двете страни, не е предвидена.