Екзистенц

Вотовете на недоверие към управляващите са най-отговорният ангажимент на опозицията. Те изискват аргументирана подготовка, максимален капацитет и тактически правилно времево позициониране. За жалост, пародийните напъни на ГЕРБ на тази плоскост, освен насмешка и дълбок скепсис за мисловната дейност на авторите, буди и дълбоко разочарование. ГЕРБ депресират с липсата на креативност.
След двата неуспешни вота - срещу политиката по инвестиционно проектиране и срещу регионалната политика, Бойко Борисов отвори трета огнева линия на управляващите: културата. Към тогавашния момент. Преди часове зам.-шефът на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев очерта нов фронт - бежанците. Днешният ден ще генерира друга мисловна инвенция.
Какво искаме ние всъщност? Вторачили сме се в това, което е опозицията у нас и по света по принцип. В друго време, при други особености на гънките на мозъка. Това все пак са ГЕРБ. Нека не искаме от тях и да мислят.
Не може да не се съгласим обаче със забележителното по своята правдивост заключение на г-н Главчев: "Въпросът е чисто времево кога ще се разположи този вот!". Да, вотът е екзистенциален въпрос. Той ще поддържа ГЕРБ живи. Затова и темите на следващите вотове на недоверие ще се определят в движение - тук сърби, там боли...
Жалко! Такива шансове бяха пропуснати. Можеше да има вот на недоверие заради неуспеха на България в квалификациите за Световното по футбол в Бразилия. Как щеше да звучи: българските футболисти стигнаха до Рим и не видяха папата, а управляващите носят отговорност, че те няма да отидат до Рио де Жанейро и да видят Исус Христос. А ако в ПГ на ГЕРБ привържениците на "Левски" са повече от тези на ЦСКА? Леле... Какъв вот можеше да има заради шестте минути срам. Цветово щеше да е правилно аранжирано - "сини" срещу "червени". И добре щеше да звучи: корумпираните съдии, подпомогнати от държавната администрация, закърмена от ДС, не позволиха на гражданите в "синьо" да обърнат статуквото. Повече екзистенц (живот) трябва, повече...