Емануил Попдимитров разказва в стихове за Балканската война

"Златни ниви и бойни полета" от Емануил Попдимитров - ново съкратено и преработено издание, с поправки на автора (1931), излезе от издателство "Дими 99" и със спечелена субсидия от конкурс на Министерството на културата. То е илюстрирано с картини на Майстора, съдържа и творби на Емануил Попдимитров, както и факсимиле на корицата и поправки от автора върху текста на първото издание.
"Златни ниви и бойни полета" е реалистична творба с ярко патриотично звучене. Тя остава сред най-хубавите книги, отразили войната от 1912-1913 г., пишат Светла Емануил-Попдимитрова и Евгения Рангелова-Пеева в предговора. Езиковедът проф. Стефан Младенов изтъква старинния език на поемата, който според него й придава Омировски стил. Руският дисидент К. Балмонт харесва първата глава на поемата "На нивата" и я превежда на руски. Големият литературен критик и изследовател на литературното творчество на Емануил Попдимитров - Вл. Василев, дава изключително висока оценка на поемата. В българската литература, пише той, съществуват два сериозни опита за епопея на Балканската война: на Кирил Христов и на Емануил Попдимитров. В "Чеда на Балкана" липсва епическата рамка и епическият стил. Кирил Христов е вън от събитието. По-голям поетически обхват има в книгата "Златни ниви и бойни полета" на онова време - във вярната и драматична хронология на войната...
В хода на събитията той знае как да вплете личната драма на героя и да даде на поемата си значението на широка национална сага. Поетизацията за връщането на мирния труд, скромните радости, но и теглото, завършва като купол цялото творчество на Димчо Дебелянов, Лилиев и Ем. Попдимитров. Всички те, пише Вл. Василев, откриха една друга принадлежност на своето "аз", почувстваха се синове на своя народ.
Емануил Попдимитров (1885-1943) е роден в село Груинци, Босилеградско. Той е издънка на три поколения учители и свещеници, известен полиглот и ерудиран познавач на европейската култура. Завършил е философия и литература в Швейцария - Фрибург, през 1912 г. Учителства в Лом, Хасково и Кюстендил, а от 1923 г. е доцент в катедрата по литературознание в Софийския университет. Той е поет, писател, литературен критик, виден общественик и защитник на правата на българското малцинство. Оглавява дружества на бежанците от Западните покрайнини, редактира техни издания. Мечтата на Емануил Попдимитров е завръщане на отнетите от Майка България земи - най-вече Западните покрайнини.
Тази поема, която е създадена с преклонение пред стоицизма както на участниците във войната, така и на останалите у дома без мъжка подкрепа, пропита от болка за неосъществения идеал за обединението на българския народ, днес е непозната у нас.
Аз, дъщерята на Емануил Попдимитров, смятам за мой синовен дълг, заедно с Евгения Рангелова-Пеева, да повдигна тъмната завеса над книгата и да я върнем отново в ръцете на съвременния читател и литератор. В това свое деяние ще разчитаме и на познавачите на литературното творчество на Емануил Попдимитров и на обществените деятели в полето на българската литература, заключава г-жа Светла Емануил-Попдимитрова.