ЕС се нуждае от по-голям социален съюз

Жерар Фонуни,
доцент по икономика и управление

Повече от 50 години след Римския договор затъналият в стагнация на икономиката ЕС изглежда изпитва проблеми. Посредствените му икономически резултати разшириха и консолидираха напредъка на еврофобите в държавите от континента и в Европейския парламент и те заплашват съюза.
Тази негативна представа за ЕС, която се разпространява, блокира започването на нов етап в изграждането му. Европейският процес е спрян от липсата на нови перспективи или нови решения на кризата. Затворени в себе си, държавите вече нямат дългосрочна европейска визия. Това не е изненадващо, защото да се обединиш в различието чрез обмен на основата на свободна и неподправена конкуренция между 28 хетерогенни държави е структурно неблагоприятно за икономическото и социално развитие на ЕС.
Избирайки разширяването пред задълбочаването, европейските ръководители стимулираха конкуренцията между европейските държави, като по този начин ги тласнаха към егоистично поведение. Каква илюзия е да се вярва, че търговските връзки създават и социални връзки! Каква илюзия е да се вярва също, че икономическите и социалните различия между страните в крайна сметка ще се смекчат благодарение на търговското им присъединяване към съюза.

Единен пазар без социална и фискална консолидация

Това, което беше вярно за Испания и Португалия през 1986 г., не е непременно вярно за европейските държави, които влязоха през 2004 г. заради техния брой, икономическа и социална структура и новите конкурентни сили, които се развиха на пазара.
Подобни различия в единен пазар без социална и фискална консолидация водят европейските държави към икономически сблъсък и към развитие всяка за себе си, отколкото към сътрудничество. Те улесняват социалния и фискален дъмпинг, в който свободното движение на капитали и услуги е от полза повече за страните, които имат по-малки разходи за труд, а фискалната им система е по-изгодна. Поради това всеки се стреми да изнася повече към съседите си и да привлича капиталите към себе си.
Постигнатата по този начин печалба е относителна и временна, защото всички се стремят да развиват конкурентното си предимство. Впрочем общото намаляване на разходите за труд понижава в същото време и вътрешното търсене в ЕС. То наказва растежа, задълбочава безработицата и развива вноса на по-евтини чуждестранни стоки. Това индивидуалистично поведение блокира възникването на европейска икономическа и социална идентичност.

Преимущество на конкурентната догма

Този вътрешноевропейски дъмпинг, свързан с разширяването на ЕС, благоприятства преместванията и увеличава затварянето на заводи, които са станали нерентабилни. Той застрашава цели мрежи, които вече не могат да се справят с конкуренцията на европейския пазар заради твърде високите разходи за труд. Освен това преимуществото на конкурентната догма попречи на създаването на европейски индустриални предприятия, европейски групи заради риска за доминираща позиция, забранена от правилото за свободна конкуренция.
Големите национални компании се обърнаха към азиатския пазар. Европейското предлагане се раздроби и се насочи навън. Поради това ЕС изпитва големи затруднения да защити големия си пазар от конкуренцията на бурно развиващите се страни. Впрочем основният проблем на 28-те държави, които споделят един и същи пазар, е този на солидарността. За да се справят с кризата и глобализацията, те трябва да напредват в група и да останат солидарни. Само обединена Европа може да бъде силна.

Солидарен успех

Но някои европейски страни продължават да отказват да поемат по този колективен път, въпреки предупреждението на избирателите на 25 май. Европейските държави изглеждат парадоксално единни в желанието си да възстановят растежа, но ужасно разединени, когато трябва да определят общ метод или политика. Европейският напредък е подложен на ритъма на златното бюджетно правило, което лишава държавите от възможността да реагират ефективно срещу кризата. Те не могат вече да ръководят своята икономика в труден период.
Поради това е неотложно Европа да прекрачи в друг етап от своя процес на интеграция и да работи за изграждането на Европа на солидарността, преди ЕС да се разцепи още повече. Солидарният успех трябва да вземе връх над самотния подвиг, в противен случай ЕС може да се превърне бързо в Европа на "разединени държави".
За да осъществят подобен подвиг, обвързващ националната и европейската идентичност, европейските държави трябва да преминат етапите на фискална и социална интеграция, като отпуснат колективно строгите бюджетни ограничения в период на рецесия и наложат на Европейската централна банка обезценяване на еврото.
Тази социална европейска ориентация е условие за гарантиране на траен растеж без социална девалвация. Тя също така е начин за създаване на европейски суверенитет в служба на народите. Не е сигурно, че в период на криза европейските страни, понякога изкушени от затваряне в национални рамки, ще бъдат готови да преминат тези етапи, така че политическото тъпчене на едно място да бъде последвано от големи социални стъпки.