Есперанса означава надежда

Петко Тотев

С разминаването на две трамвайни реклами: "Засупи глада!" и "Уплътни нещата!", започва разказът "Трамвай номер 7" от книгата на Пенка Чернева "Невъзможна самота" (изд. "Българска книжница"). Надписът "Уплътни нещата!", който се вижда отдалеч, е изрисуван с изискан и модерен дизайн. И наистина вътрешното пространство на мотрисата се уплътнява непрекъснато. Трамваят поглъща все повече пътници, диалози на живо и по безброй джиесеми. Атмосферата, пропусната през иронията на авторката, е част от неумолимо деградираща действителност, от материална и духовна нищета. Тайна е как тази композиция от модерен изискан дизайн и все по-плътна деградация не се движи към мрачна безнадеждност.
Формата на разказа "Трамвай номер 7" може да се разглежда и като инсталация. И понеже е върху релси - като кинетична инсталация. Постмодернистичната ситуация и тази спонтанно намерена форма откриват възможности да се преодолява самоцелността, да се почувстват пулсациите на прииждащо съдържание, на все нови и нови взаимоотношения между чистата абстрактна вместимост и презряната повседневност.
Както рекламата, така и понятието "втора употреба" предизвиква кратък български разказ с перспективни възможности. Обикновено темата "секънд хенд" се разработва в социален и екологичен план. Отношенията между хората на първата и втората употреба, изразени толкова грубо чрез тонове дрехи, обувки, вещи, се губят в непредсказуемост... Всичко това е оставено в подтекста на разказа "Номерът на обувките".
Когато две българки се появят сред стоки втора употреба, започва някакво преображение. Сред килограмите текстил едната си е намерила рокля, за която никоя завистница не вярва, че не е закупена от най-скъп марков бутик. Другата си намира обувки по мярка - велурени, "с елегантен ток и лице като брюкселска дантела". Те се разпадат, но изборът може да продължи.
Една лодка ще бъде обърната на брега ("Отсрещният бряг") и насмолена за следващия сезон. Дали ще го има или не, не е ясно. Лодкарят, който изкарва по някой лев от летовници, пожелали да се разходят до другия бряг, вижда как всичко изтича между пръстите му като пясък. Съседите един след друг са си заминали и бараките им са опустели. Корабът на мечтите му все повече се отдалечава. Но въпреки всичко, насмолената "Есперанса" остава със своето име. Даже при недочакан следващ сезон легендата за Потопа ще остане неразделна от Ноевия ковчег...