Етажна собственост - капан за мишки

България отскоро има закон за етажната собственост. Коментарите за него са, че каквито и кусури да има, е по-добре с него, отколкото без. Белгия има опит в тази област. Живея в Брюксел от доста време и ми се ще да предупредя за някои последици, които неизбежно българските етажни собственици ще изпитат на гърба си.
Навремето във вестник "Стършел" имаше рубрика "Помощ, обслужват ни". Мисля, че тя изобщо не е изгубила актуалност. Законът за етажната собственост ще позволи на фирми да започнат да се грижат за блока например да го санират. Примамката е, че когато управата на блока се превърне в юридическо лице, ще може да се използват и еврофондове и разноските за собствениците ще са по-малко.
Както винаги е ставало напоследък, уж намеренията са добри, но се оказва, че просто се е появила нова форма за източване на кесията на българина. Тежко засегнати ще бъдат близо два милиона души, колкото у нас живеят в блокове, и особено тези в панелките, където разноските се очаква да са по-големи.
Тук, в Белгия, всеки бяга от високите блокове. Те не са много. Модата през седемдесетте години да се строят високи сгради бързо е била отречена. Оттогава тенденцията е да се строят малки сгради, като повечето хора се стремят към еднофамилни жилища.
Но не само собствениците, наемателите също предпочитат по-малките сгради. В големите сгради общите разноски, които се делят сред съкооператорите, излизат солено. В Белгия, когато наемаш жилище, трябва да питаш не само за размера на наема, но и за съпътстващата месечна сума на общите разноски на сградата, която за скромен апартамент често е около 200 евро. А сумата може да бъде доста по-голяма, ако сградата има градинка с рози например. Тези красиви неща обикновено не са безплатни. Един мой приятел, който има апартамент в Брюксел и чете тази колонка, плаща само за поддръжката на розите пред сградата стотина евро месечно, отгоре върху други общи разноски. Питайте го дали продължава да обича рози.
Основният проблем е, че има ли голяма сграда, тя се управлява от "синдик", както му казват тук - специализирана фирма, която се грижи за поддръжката на имота, праща общите сметки и после събира сумите от кооператорите, като не забравя да фактурира и собствените си услуги. Но най-вече измисля всевъзможни ремонти, много от които по мое мнение са абсолютно излишни. Подозирам, че синдиците и фирмите изпълнители си делят печалбите.
Преди години живях в един красив брюкселски блок, но животът ни беше се превърнал в ад, защото синдикът беше решил да се смени подовата настилка на балконите, които опасват сградата от всички страни. Месеци наред по балконите ни се разхождаха полски работници. Наистина се разхождаха. Първо, защото настилките си бяха много добри и нямаха нужда от смяна, а второ, тук ремонтите продължават вечно, за да ти изцедят кесията тотално.
По-късно, когато тръгнах да си търся собствено жилище, поисках да видя архива на общите сметки, и ми настръхна косата. Оказа се, че като част от общите сметки са съдебните разноски срещу недобросъвестен наемател от африканска държава, който оставил куп неплатени сметки, за разбита врата на друг съкооператор и какво ли не още. Освен това трябваше да предвидя суми за смяната на асансьора, защото в Белгия има много стриктни закони за стандартите на асансьорите, а смяната на абсолютно годни асансьори става за сметка на съсобствениците. Впрочем жилището, което ме интересуваше, беше на първия етаж, но ми обясниха, че в Белгия плащаш за асансьор независимо от това дали го ползваш.
Отказахме се от това жилище, въпреки че цената му за квадратен метър беше рекордно ниска - около 1500 евро. Ориентирахме се към друго в малка сграда, но и тук ни дебнеше синдик.
За щастие в малката сграда сме само трима съкооператори, всички нови собствении, и решихме да свикаме общо събрание, на което гласувахме единодушно да освободим синдика. Едната от собствениците е счетоводител по професия и сама предложи да поеме отчетите на общите сметки, безплатно, за разлика от синдика, който прибираше за нищо работа луди пари. За провеждането на самото събрание синдикът ни фактурира по сто евро за това, че са осигурили помещение за провеждането му и че ни черпиха по един сок. Казах на жена ми, че това е бил най-скъпият сок в живота ни. Но все пак успяхме да се отървем от синдика. Оттогава се чувствам като свободен човек.
Без съмнение в една сграда винаги има нужда от някакви ремонти, малки или големи, но щом и в Белгия собственикът се превръща в кокошка, която снася златни яйца на синдика си, какво ли ще е в България? Това чудо го видяхме и с топлинното счетоводство, стига вече.
Много неща човек може и сам да направи, за да изглеждат сградите, в които живеем, по-добре. Аз лично боядисах стълбището, а жена ми се грижи за розите пред къщата - всичко безплатно.