Евро 2016 – между узото и страха

„Пожелавам на българските фенове приятно гледане на европейското и да не прекаляват с чашките, защото стават много шумни и пречат на останалите. Препоръчвам леки питиета и леки мезета. Бялото вино е подходящо, може и узо, за да не ви боли коремът. Но само по 2-3 чаши”. Това нещо само един човек може да го каже. Димитър Душков Пенев. Само той. Преди време същият обяви, че набляга на кока-кола с разредител и сътвори нов лаф за поколенията. Чичо Митко е национално богатство. Не е лошо да вземат да го интервюират всяка седмица, а не само покрай конкретни събития в ЦСКА, държавния отбор или големи първенства. Всъщност това е хубавото около един такъв форум като европейското. Това е забавната част. Но има и друга. Тази със страха.
Страната-домакин Франция е настръхнала. Да няма терор, да няма смърт. Французите си изпатиха и би трябвало да са подготвени. Германски журналисти показаха пропуски в охраната, след като вкараха на стадиона в Нант бутилки с кетчуп. Според новинарите шишетата са с достатъчен размер да поберат експлозив. Дано има полза от този сигнал. Щото кой знае каква полза от подобен ход на родни репортери, които вкараха гранатомет през охраната на външното министерство преди години, у нас нямаше. Е, някои агитки вече се сбиха в Париж, но това е малкият дявол. И се моля да си останем само с информации за сблъсъци между привърженици. Така ще се фокусираме върху играта, красотата и пълните стадиони.
В лично качество съм присъствал на мачове от европейско първенство. Това в Холандия и Белгия в самия край на старото хилядолетие. Повярвайте - на никого не му е само до даден мач, гол или дузпа. Там всеки представя страната си. Дори и да си фен, се чувстваш значим, че си се класирал. Е, нас пак ни няма. Но това не пречи да си харесаме по един или по два отбора и да стискаме палци. То друго не ни остава. Е, имаме възможност да посетим първата наша фен зона с видеостена до националния стадион „Васил Левски”. Там емоцията ще е по-силна. Ще се формират агитки. Ще има песни. И бира. Пак е нещо, нали?
И докато Eвропа, а защо не и светът, се вълнуват от първенството по футбол във Франция, в САЩ вчера изпратиха легендарния боксьор Мохамед Али в последния му път. Така е. Нещо си тръгва, на негово място идва ново. Но има непреходни личности. Безсмъртни. Мохамед Али е една от тях.
Да се върнем към еврофиналите. „Трябва са овладеем пеперудите в стомаха”, каза треньорът на Франция Дидие Дешан. Като се замисли човек - то с всичко в живота е същото. Ако не се обереш откъм емоции, рано или късно ще сбъркаш. И в спорта, и в политиката, и където още си щете е така.