Европа няма адекватна миграционна политика

"Не можеш да осъзнаеш цялата трагедия на тези хора, докато не ги видиш", споделя Илияна Йотова. Йотова е втори мандат евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП. Заместник-председател е на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и на делегацията в парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране на ЕС - Черна гора. Член е на делегацията в парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието. Заместник е в комисиите по регионално развитие и по правата на жените и равенството между половете, както и в Делегация за връзки с държавите от Магреб и Съюза на арабския Магреб

- Вие сте един от авторите на доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) за преместването на 40 хил. бежанци от Италия и Гърция през следващите 2 години. Кои са основните положения в доклада?
- Гласувахме този доклад с идеята да има позиция на Европарламента по въпроса преди последното заседание на Съвета на вътрешните министри на 20 юли, което, меко казано, бе доста разочароващо. В този доклад поискахме задължително разпределение в държавите членки, поискахме да бъдат взети предвид предпочитанията на хората, които ще бъдат разселвани, защото не може да ги сложим всички на тезгяха и просто като неодушевени предмети да се местят от една държава в друга.
- Видяхме много ясен сигнал от Съвета на вътрешните министри - не бяха взети почти никакви решения, само пожелания.
- Смятам, че комисията беше бламирана от съвета. Няма как да не се отчете фактът, че две от страните - Унгария и Австрия, категорично отказаха да приемат каквито и да било бежанци, другите поставят условия. Моето желание беше българското правителство да работи не в посока на намаляване на тази квота, а да работи за това страните, които са по външната граница на ЕС и непрекъснато трябва да се справят с навлизането на мигранти, да бъдат извадени в една определена група, да има мораториум следващите две години, през които те да бъдат страни-донори на бежанци към другите държави членки, а не да приемат допълнително. Какво означава, че България е успяла да намали с 200 човека квотата, при положение че у нас официалната статистика сочи едно плавно нарастване на количеството на мигрантите през последните месеци?
Откакто се засилиха военно-спасителните операции в Средиземно море, увеличиха се средства за "Тритон", засили се контролът по европейските летища, потокът към нашата страна се увеличи. Престъпниците, трафикантите на хора са много по-гъвкави от властите. Не трябва да си затваряме очите пред това предизвикателство.
- Бяхте ръководител на делегация от ЕП, която наскоро посети бежански лагери в Сицилия, а както знаем, Италия е една от невралгичните точки, що се отнася до мигрантския натиск върху Европа. Споделете впечатленията си - как изглежда ситуацията на място?
- Мисията ни в Италия беше от членове на Комисията LIBE и членове на Комисията по бюджет, тъй като есента се очакват важни събития в Европарламента. Ще започне работата по цялостно законодателно предложение за ситуацията в Средиземно море и управлението на миграционните процеси. Ще стартира и дискусията по бюджета за 2016 г., в който ние настояваме за страните, подложени на най-голям миграционен натиск, да има завишени финансови средства.
В Сицилия посетихме т. нар. горещи точки. Който не е бил в тези центрове, не знае пред какви трудности са изправени италианските ни колеги. Не можеш да осъзнаеш цялата трагедия на тези хора, докато не ги видиш. В центъра в Поцало мигрантите и бежанците пристигат направо от лодките, където медицински екип им прави първоначален преглед. В центъра те получават една чантичка с принадлежности от първа необходимост - четка за зъби, паста и един комплект дрехи. Поцало има капацитет от 380 души, в момента бяха около 300, предимно хора от Нигерия, които бягат от "Боко Харам". Те разказаха страшни истории - слушайки ги, се замисляш дали наистина живеем в XXI век, или сме се върнали в някакви много страшни години назад във времето.
Във втория център - в Минео, бежанците престояват по идея най-много 6 месеца, за да бъдат идентифицирани според правилата на Фронтекс и да им бъдат издадени съответните документи. Попълват се много сериозни въпросници, чрез които се установява дали са точно тези хора, за които се представят, защото опасността от проникване на терористични елементи, а и на икономически мигранти, е много голяма. Но хората остават доста по-дълго от 6 месеца, тъй като този срок е недостатъчен за всички процедури, изисквани от европейското законодателство.
След като получат удостоверенията си за бежанци, те вече могат свободно да търсят своето препитание. Оттук започва големият въпрос, защото над 90% от хората, които пристигат в Италия, са в същата позиция като хората, пристигащи у нас - те се стремят към вътрешността на Европа, но по силата на Дъблинското споразумение нямат това право. Абсолютно недвусмислено беше посланието на нашите италиански колеги - каквото и да се променя оттук нататък в европейското законодателство би било обречено на неуспех, ако не променим именно този регламент - правилото за държава на първи прием. В противен случай бежанците започват да търсят други, нелегални пътища, за да излязат от Италия и да отидат в другите държави членки, което води вече до една сериозна криза при управлението на миграционните процеси във вътрешността на Европа.
- А има ли реални шансове за промяна на Дъблинското споразумение предвид настроенията сред европейските лидери?
- Ако допреди един месец ми бяхте задали този въпрос, щях да кажа, че шансовете са огромни, защото в ЕП имаме, макар и незаписана черно на бяло, обща позиция, че регламентът от Дъблин трябва да бъде променен. Не можем да говорим за задължителни разпределения, за солидарност, при положение че съществува Дъблинското споразумение.
Това, което видяхме, затвърди още веднъж убеждението ни, че миграцията и кризата с бежанците ще бъдат едно от най-големите предизвикателства не само пред Европа, но и пред света през следващите десетилетия. Чухме достатъчно ясно мнението на всички власти, занимаващи се с този проблем, че Европа отсъства, нямаме адекватна политика. Имаме успешни мерки, предложени от комисията, но те се спънаха в съвета, т.е. не можем дори и да говорим за началото на желанието за управление на тези процеси. Надявам се, че есента тези проблеми ще бъдат разисквани още веднъж. В противен случай ще бъдем изправени пред хуманитарна катастрофа през следващите години.
- Европейските лидери се разбраха само за доброволно приемане на бежанци. Това изобщо не е решение на проблема - какъв ефект ще се постигне, като де факто не се променя сегашната политика?
- Това въобще не може да бъде решение. За съжаление през последните години по особено кризисни въпроси, като че ли общоевропейската солидарност започва да отстъпва, направо се губи пред егоизма на държавите членки. И при бежанската, и при гръцката криза европейските институции отстъпиха на заден план, основно решенията се взеха от лидерите на няколко от най-големите държави в ЕС. За каква солидарност и за какъв въобще европейски проект можем да говорим в тази ситуация?
Последния ден преди ваканция ЕК разпространи до членовете на Комисията по вътрешна сигурност един план за изграждането на т. нар. горещи точки, в които има особено голямо съсредоточаване на мигранти - естествено това са страните по външните граници. На тези места ще има екипи на Фронтекс, на Европол, на ЕАСО (Европейска агенция по миграция и убежища), както и представители на Службите за сигурност в съответните страни. Тук ролята на тези европейски агенции трябва да бъде много по-силна и с много повече правомощия, отколкото сега. Неслучайно ЕП иска да се засилят основно правомощията на Фронтекс - агенцията, която управлява външните граници на ЕС.
- Вътрешните министри се договориха за около 32 хил. бежанци през следващите 2 години. Предвид фактите това е абсолютно нереална цифра. Какво се случва с останалите?
- Какво означават 32 хил., когато за уикенд една Италия приема 4 хил. човека? Но все пак в началото ЕП прие предложението на ЕК, защото Брюксел ни убеди, че това е само пилотен проект, това са първите спешни мерки. Но държавите членки отхвърлиха дори тях.
Смятам обаче, че ЕК сбърка в едно - трябваше да категоризира държавите членки - кои, как и колко могат да поемат от тези бежанци, да успокои някои страни като Унгария. От една страна, ние роптаем срещу категоричния отказ на Будапеща да приеме бежанци, но от друга - броят на преминалите сръбско-унгарската граница от началото на годината е огромен. Но за България, за Унгария малко се говори. Цялото внимание е насочено към Средиземноморието заради тежките трагедии, които се случиха там. Не можеш да направиш добра миграционна политика, ако гледаш всяка страна отделно. Имаме нужда от цялостна миграционна политика вътре в ЕС. Нещо повече - когато есента започнем да работим по доклада за управление на миграционните процеси, аз ще настоявам там да бъдат включени текстове, които се отнасят не само за Средиземно море, а въобще за миграцията като проблем за Европа. Това означава да бъдат отчетени интересите и спецификите на останалите гранични държави. Да не забравяме и вътрешната миграция.
- Способна ли е България да се справи с по-голям бежански наплив?
- Като че ли забравихме шока от 2013 г., когато само навременните мерки на тогавашното правителство, на вътрешния министър Цветлин Йовчев предпазиха страната от по-голяма криза. Нямахме абсолютно никаква инфраструктура, която да поеме тези бежанци, нямахме и финанси - получихме средства от ЕК, но с година и половина закъснение. Оттогава обаче няма никаква обществена дискусия. Няколко медии говорят по този въпрос - в. ДУМА, БНР и БНТ. Не дай си, Боже, да дойде пак такава приливна вълна, всички ние отново ще заговорим и пак ще бъдем така неподготвени. Никакви сигнали не идват от Агенцията за бежанците - какво смята да прави в тази ситуация. Мисля, че това е въпрос от компетенциите на Консултативния съвет при президента. Това е тема, за която трябва да се търси политически консенсус - тук не може да има лява, дясна или центристка политика. Ние и като общество не сме подготвени - по-лесно е да кажем, че тези хора трябва да бъдат върнати обратно. Наясно сме, че това не е възможно - България е страна и по Женевската конвенция, и сме част от ЕС. Солидарността трябва да е взаимна.
А дали сме наясно, че докато Дъблинският регламент продължава да живее, означава, че тези хора трябва по някакъв начин да бъдат интегрирани? Предпочитаме да ги оставим в ръцете на местната власт, основно по българо-турската граница. Затваряме си очите - Елхово, Харманли, Любимец - това са много далечни за нас проблеми, затова предпочитаме тук да си говорим за някаква имагинерна съдебна реформа, за още по-имагинерни промени в конституцията.
- С бежанския наплив нарастват и страховете от тероризъм на територията на ЕС. Заговори се за затягане на контрола в Шенгенското пространство. А ние сме още пред вратите му. В тази ситуация имаме ли реален шанс за придвижване напред?
- Слушам много бодрите изказвания на Меглена Кунева и на премиера Борисов, че през октомври ще получим частично отваряне на границата на Шенген по море и по въздух. Много бих искала да повярвам, и ако те имат достоверна информация, бих се включила в този процес, за да стане той още по-сигурен. По време на изслушване на люксембургското председателство - на министрите по правосъдие, вътрешен ред, миграция, на въпроса ми дали приемането на България и Румъния е сред приоритетите им, ми беше отговорено стандартно - има много резерви в държавите членки, огромният миграционен проблем утежнява ситуацията. Колкото и да ни е тежко, ние сме все още сигурната външна граница на ЕС, ние сме сигурна граница както за нашите граждани, така и за гражданите на Европа - това трябва да говори навсякъде България.
От друга страна, водещи европейски медии, и то престижни, поведоха една кампания към България - че сме разграден двор, че службите ни за сигурност не функционират, че сме естественият път за джихадисти и чуждестранни бойци. Липсата на отговор от българска страна не може да бъде оправдана. Българското правителство трябваше да реагира много сериозно на тези писания или най-малкото да поиска конкретни факти, на които те се основават. Ако продължаваме да смятаме, че когато си мълчим, бурята отминава, това ще бъде поредната грешка след 2012 г., когато още трябваше да бъдем приети в Шенген. Тогава пък на дневен ред беше ромският въпрос.
Смятам, че трябва да има Консултативен съвет - ако не сега, то поне есента, трябва да има дискусия в Народното събрание, която и парламентарната група на БСП искаше няколко пъти, но този дебат беше отхвърлен. Няма как ситуацията с миграцията да не бъде използвана за вътрешнополитическа употреба в държавите членки. Друг е въпросът какво правим ние в тази ситуация. България трябва още по-здраво да търси и защитава своя интерес. Иначе изпадаме в ситуация, в която ни оставят да се оправяме, както можем. Ако имаме голяма нужда, ни отпускат една малка сума. Последният транш беше около 2 млн. евро - това не е просто капка в морето, а част от нея.


В Италия има огромен скандал с т. нар. мафия Капитале, има подозрения, че парите не достигат реално до бежанците. "Моят апел и към България е за максимална прозрачност, когато се получават тези средства. Не ми се иска нашата държава да попада сред страните, където се извършва подобна злоупотреба. Защото другото име на подобни действия освен престъпление, е цинизъм", категорична е Йотова

Хората в бежанските лагери имат право на 2,5 евро на ден, за да бъдат хранени три пъти и да им бъде оказвана медицинска помощ
Снимки ЕП