Европейски парламент на писателите
/ брой: 285
Неотдавна завърши Европейският писателски парламент, събрал над сто писатели в Истанбул - град, обявен тази година за културна столица на Европа. Участваха писатели от много европейски страни: Англия, Германия, Белгия, Испания, Португалия, Италия, Холандия, Дания, Финландия, Исландия, Чехия, Словакия, Сърбия, Естония, Турция и др. За участие в дискусиите на парламента бяха поканени и българските писатели Георги Константинов и Алек Попов. Дискутирани бяха такива важни теми като "Индустриализация, литература и масова култура", "Литературата в дигитална възраст", "Граници и литературни пейзажи" и др. По различните теми изказаха мнения повече от 50 писатели. От българска страна отношение по поставените въпроси взе поетът Георги Константинов. Публикуваме част от неговото изказване "Литературата като стока", посрещнато с интерес и предизвикало допълнителна дискусия.
ЛИТЕРАТУРАТА КАТО СТОКА
Георги Константинов
Дали книгата е стока? Да, разбира се. Мина времето, когато поетът беше романтичен герой, волна птица. Предишните поети хранеха илюзията, че едно пламенно стихотворение може да свали диктатор или да преобърне общественото мнение. Сега обществото почти е изгубило интерес към belles-lettres. Нищо чудно: живеем днес в пространството на тоталния прагматизъм. Сега е времето на експерти, менажери и шоумени.
Пазарът е новият диктатор в днешните времена: книгите се продават между туристически шапки и модерни компактдискове. Благодарение на технологичния прогрес и на достъпността на технологиите, публикуването на книги в моята страна (като брой заглавия) е пораснало значително. Но това не се отнася до читателите. По мое мнение техният брой е намалял двойно и тройно - това се вижда и от тиражите на книгите. С установяване на новата идеология - пазарната идеология - литературата загуби своята социална, морална и образователна роля, ставайки част от пазара, повече или по-малко печеливш бизнес... Навярно има милиони млади читатели на "Хари Потър" например, но колко от тях знаят нещо за сонетите на Шекспир? Рекламата е главният литературен критик днес.
Това е първият проблем. Мисля, че има и втори.
Писането днес е личен избор, който не задължава никого с нищо. Тази свобода е трудна свобода - без велики очаквания, но все пак реална лична свобода. Известната поетеса Ана Бландиана казва: "За нас, писателите от Източна Европа, нищо не е по-трудно за разбиране и възприемане от факта, че свободата на словото намали значението на словото."
Това е така. Но трябва ли да чувстваме носталгия към миналото? Миналото, в което имаше скрита или открита цензура и съобразяване с мнения от "високи места"?
Толкова за миналото. А дали днес не можем да говорим и за "цензура на пазара"?
Трудната свобода на писателя днес, все пак, е някаква свобода. Независимо от "намаляване значението на словото", истинската литература продължава да бъде малък спасителен остров сред икономически кризи, криминални новини и политически скандали, да бъде опонент - твърде слаб, разбира се - на грубия прагматизъм, който ни заобикаля. Предвидливите държавници, държавните институции би трябвало да поддържат съществуването на този остров - за да има някакъв баланс в пазарното общество, за да се развива интелектуалният прогрес. И твърде жалко, ако властимащите не разбират това. Защото ние знаем, че книгата е стока, но тя не е съвсем обикновена стока. Добрата книга е урок по човечност и творческо мислене, тя е може би единствен защитник на естетическите ценности в обществото. Особено сега, когато нашият делничен живот е една прагматична реалност - без илюзии, без лесни очаквания...
Независимо от всеобщото мнение: "Да, книгата е стока", аз мисля, че вдъхновението на писателя е по-силно от елементарното пазарно мислене. И неговата сила е в неговата необходимост.
