Фалшивата "шистова революция"

Писателят Марк Твен има един афоризъм, който гласи, че: "Съществуват три вида лъжи: лъжа, нагла лъжа и статистика". Сентенцията е спорна, дори великите имат право да грешат, но в случая, който ще разгледаме, великият писател май е прав.
Странни работи продължават се случват с американската и световната статистика за добива на шистов газ. Както вече писахме в ДУМА, пръв започна да бие камбаната независимият геолог Артър Бърман, който още преди две години уличи компаниите, добиващи шистов газ, в изкуствено занижаване на себестойността на получения газ. Впоследствие журналистите от "Ню Йорк Таймс" публикуваха резултатите от мащабно свое разследване, което показа, че експерти от бранша коментират случващото се в шистовата индустрия с изрази като "Афера на Понци", "нов случай "Енрон", "балон". Т.е., че става дума за предприятие тип "финансова пирамида", което цели извличането на максимална печалба за първите, които се вредят, но в дългосрочен план е обречено на фалит. Тези подозрения, че има нещо дълбоко нередно около добива на шистов газ, в началото на тази година обогати допълнително със свой анализ директорът на руския инженерно-иновационен център "Геолгазконсалт" Валерий Ненахов.
В статия, озаглавена "Има ли глобална промяна в пазара на газ? Не - това е поредната глобална лъжа" Ненахов обръща внимание на прелюбопитния факт, че до момента американската статистика

не дава пълни данни

колко точно шистов газ е добит в страната. Той дава следния пример - през 2009 г. (историческа за индустрията, защото тогава информационното цунами за "шистовата революция" заля света) американски експерти съобщиха, че в САЩ са добити 87 млрд. куб. м шистов газ. В същото време на сайта на най-известната компания в бранша "Чесапийк енерджи" се твърди, че през 2009 г. тя е добила половината от шистовия газ в САЩ или 10 млрд. куб. м. Тогава излиза, че целият добив в Съединените щати през тази година е бил около 20 млрд. куб. м. На коя цифра да вярваме, пита Ненахов. Още по-фрапатно е, че след първоначалния бум на съобщенията за "шистова революция" "Чесапийк енерджи" е спряла изобщо да публикува нови данни за добива от шисти на сайта си.
Ненахов припомня, че през 2010 г. Министерството на енергетиката на САЩ обяви, че ще намали с 10% данните за добив на природен газ, защото подозира компаниите в изкуствено завишаване на обемите, особено за шистовия такъв. Впоследствие обаче данните за 2009 г. (600 млрд. куб. м) са намалени само с 10 млрд. куб. м. Както пише Ненахов, 10% от 600 млрд. куб. м не са 10, а 60 млрд. куб. м. Какво става тук, пита руския експерт. По негово мнение американската статистика в този сектор на икономиката преднамерено е направена объркваща за страничния наблюдател, така че той да не може да провери данните, които се съобщават. Отсъстват числа за конкретен добив от конкретно находище, за това колко сондажа е направила конкретна фирма, колко от тях работят, колко са консервирани или се ремонтират. Информация, която, казва руският автор, предлага всяка една структура по света, която се занимава с добив на традиционен газ. Американците предлагат единствено общи цифри за добива по целите САЩ и за броя на сондите.
Друга много важна странност на американската статистика Ненахов вижда в обстоятелството, че специалистите зад океана упорито не посочват химическия състав на газа. Пред своите руски колеги те отговаряли уклончиво, че съдържанието на метана било "преимуществено". Какво означава това, пита Ненахов. "В находището "Медвежие" съдържанието на метан в природния газ е 98% и това е понятна и конкретна цифра, преимуществено метанов може да означава, че шистовия газ съдържа 51% метан и 49% азот, но това изобщо не е кондиционен газ, той практически не гори", пише Валерий Ненахов. Друг парадокс на шистовия газ в САЩ е, че обикновено американците, когато става дума за горива, правят сметките си в долари за една британска термална единица (БТЕ). Т.е. те купуват не обем, а количество калории. Когато обаче стане дума за шистовия газ, те съобщават цената му предимно в долари за хиляда куб. м.
Експертът коментира, че въпросът за химическия състав на добивания газ от шисти е от ключово значение. И това, че американците шикалкавят по въпроса, поставя според него доста въпроси пред твърдението, че шистите са направили "революция" в световния пазар на синьо гориво. Ако в шистовия газ има повече, отколкото в традиционния газ, вредни примеси (например сероводород, азот, въглероден двуокис), то това налага неговото пречистване, което го оскъпява. Освен това ниското съдържание на метан означава, че неговата топлотворна способност е съществено по-ниска, отколкото при традиционния газ. Според данните при шистовия газ тя е 0,57, а при традиционния 1,17. Т.е. при изгарянето на 1000 куб. м шистов газ ще се отделя два пъти по-малко топлина, отколкото при изгарянето на 1000 куб. м традиционен газ. Което изобщо не е без значение за потребителите.
Освен това вредните примеси в шистовия газ затрудняват съществено неговото транспортиране по магистрални газопроводи с високо налягане, които са в основата на европейската газотранспортна система. Поради това в САЩ той се използва

предимно като местен източник

за битови нужди, като оказва опосредствано влияние върху цената на газта и никой не си прави илюзии, че може да замести напълно традиционния природен газ. Най-малкото поради големите технически трудности и неизбежното оскъпяване, износът на такъв газ става неперспективен. За това говори и обстоятелството, че в САЩ големите компании не се занимават с добив на шистов газ. Това е занятие за малки компании с регионално значение, обслужващи битови потребители. Те са много, но потребяват малко газ, сравнено с общото количество. В Европа газта отива основно за промишлеността, производството на топлинна енергия и електрогенерацията. Ясно е, че ако има проблем с химическия състав на шистовия газ, той не може да замести традиционния в тези производства.
Впрочем в европейската "отличничка" по ангажираност с шистовия газ - Полша, вече се почувстваха проблемите с неговия химически състав. Валерий Ненахов твърди, че неудовлетворителните резултати от първите проучвания за шистов газ в страната (за които ДУМА писа преди време) се дължат именно на неотговарящия му на нуждите химически състав. Под секрет полските му колеги разказали, че съдържанието на метан в находището "Марковола-1" край Варшава било едва 20%. "А това е соченият като особено перспективен Подляски басейн. Т.е. целият басейн е неполезно изкопаемо гориво", коментира Ненахов. "Сега поляците трябва да зачеркнат от своите оценки ресурсите на Подляския басейн, а те не искат да го правят. Така може да бъдат зачеркнати много неща и от гигантските ресурси шистов газ да останат само "рога и копита", продължава експертът.
Всъщност с прогнозните запаси от шистов газ в Полша се случва такова нещо, което може да се определи като комедия от грешни прогнози. Когато американците предложиха на поляците услугите си, за да ги спасят от "руското енергийно робство", те оценяваха общите запаси от шистов газ в страната на 5,3 трилиона куб. м. И всички казаха едно голямо "Аууууу". След което

реалността грубо се се намеси

в мечтанията на политиците. През 2009-та фирмата "Адвансед Рисорсес" ги намали на 3 трилиона, още същата година друга фирма "Ууд Маккензи" още посмали - на 1,4 трилиона. През 2010 г. базираната в Осло компания "Рустад Енерджи" обяви, че в Полша има шистов газ в обем от 1 трилион куб м. И така се стигна до март т.г., когато полският Държавен институт по геология обяви, че по негови оценки в страната има максимално 768 млрд. куб. м шистов газ, а възможните за добив количества са средно 550 млрд. куб. м или 10 пъти по-малки от момента, в който американците тръгнаха да "зарибяват" политиците във Варшава. И тези понижаващи се оценки не са окончателните. При това не само в Европа.
"Поток от лоши новини" - така определи в началото на февруари журналистът от списание "Форийн Полиси" Стив Ливайн съобщението, че в края на януари 2012 г. Управлението за енергийна информация е намалило с 40% оценката си за обемите шистов газ, които са достъпни за добив. Според Ливайн тази новина трябва да: "намали ирационалния възторг, който обкръжава сега темата за шистовия газ". Има и други, които мислят, че е добре да отрезвеят след първоначалното "шистово" опиянение. Руската компания "Лукойл", която беше заделила 1,8 млрд. долара за закупаване на активи в шистовата индустрия в САЩ, обяви, че се отказва от тази си идея. Причината - недостатъчната рентабилност. Пред агенция "Блумбърг" вицепрезидентът на "Лукойл" Леонид Федун коментира, че неговага компания след детайлни оценки спира участието си в този проект поради "неадекватните оценки". "Днес ние смятаме, че пазарът на шистов газ и особено пазарът на земята в Америка е силно надценен". Макар че добивът на газ в САЩ да нарасна за миналата година с 10%, а през настоящата се очаква да добави още 4%, редица компании от бранша започват постепенно да съкращават тази си дейност. Известната с добива на газ от шисти "Чезапийк Енерджи" започна от Нова година

да съкращава производството си

По някои данни броят на работещите сонди на компанията сега се намира на минимално за последните три години количество. При това, както отдавна предупреждаваха някои специалисти, шистовият газ става жертва на собствената си популярност, като натиска надолу пазарните цени на газа в САЩ, като в същото време се запазва високата себестойност на добива му. "В САЩ сега много се говори, че не е изгодно да се добива повече газ, защото допълнителните доставки свалят цените до ниво под 1 долара за 1 млн. БТЕ. Напълно очевидно е, че развитието на производството не може да върне направените разходи при такива цени и това ще доведе до спиране на редица проекти", смята експертът по енергийните пазари Хорхе Монтепеке.
На същото мнение е и руският анализатор Сергей Вахрамеев от инвестиционно-финансовата компания "Метропол": "Производителите на шистов газ сами се вкарват в задънена улица, тъй като себестойността на добива при тях е по-голяма, отколкото при традиционните газодобивни компании". Според него компаниите за шистов газ може и да намерят технология, която да намали себестойността на добива, но по-вероятният сценарий бил те да фалират. Вахрамеев смята, че това събитие може да настъпи до една година. На същото мнение е и Валерий Ненахов, който коментира, че сегашният ръст на газодобива в САЩ е циклично явление и до година ще започне съществен спад.