Фатална престрелка

В края на миналата седмица започна  престрелка между управата на Българската федерация по спортна стрелба (БФСС) и най-изявената ни състезателка в историята на този спорт, а може би и в спорта ни изобщо, Мария Гроздева. Кой притежава нейната визитка - двукратна олимпийска шампионка, носителка на още три олимпийски отличия? Друго дори не е необходимо да се изброява. Лицето на спортната ни стрелба, на българския спорт, беше набързо изхвърлено от федерацията. Дни преди европейското първенство, което е и последна олимпийска квалификация. Цяло щастие е, че Гроздева вече си отстреля олимпийска квота.
Вместо да й целуват ръка, че взе една от трите ни олимпийски квоти досега в един от най-славните за страната ни спортове, шефовете на федерацията набързо решиха да се саморазправят с нея и изключиха клуба й от членство в централата месец преди общото събрание. Причината е формална и едва ли някой можеше да я допусне. Клубът "Софарма", за който Мария се състезава и в който единственият треньор е съпругът й Валери Григоров - треньор №1 на България за 2004 г., човекът с не по-малък принос за успехите на Гроздева, нямал участия в държавните първенства. Ако липсват явявания в шампионатите на републиката, то Гроздева е отстрелвала прецизно мишените по турнири за Световната купа, олимпийски квалификации, световни първенства. И все за България. Докато президентът на федерацията Камен Шишманов е писал отчети, правел е планове за олимпийски квоти и отличия. Които не той ще изпълни, а Мария и останалите в този спорт. Няма лошо, че Шишманов е придърпал чергата към пловдивския си клуб "Тракия", изтъквайки, че половината национални стрелци са негови рожби. Но колцина са запомнящите се имена от тях? Истината с отлюспването на клуба на Гроздева е кристално прозрачна - разправа с инакомислещите, които биха потърсили сметка на самозабравилия се властник на общото събрание. То е насрочено на 11 март, само ден преди изтичането на крайния срок, определен от Министерството на физическото възпитание и спорта за отчет на допуснатите не една и две, а цели 26 нарушения на финансовата дисциплина от ръководството на БФСС.
"Ние не сме със спряно финансиране", изтъква пред медиите г-н Шишманов. Но така и не дава обяснения как се прехвърлят пари от едно перо в друго. Аргументът, че това било общоприета практика от години, не е убедителен. Може би шефовете на стрелбата трябва да се огледат към бившите си колеги от федерацията по вдигане на тежести например. Там след най-големия допинг скандал в историята на спорта ни, избухнал непосредствено преди олимпиадата в Пекин през 2008-а, решиха с държавните пари да платят глобата, наложена от международната централа. В резултат родната федерация по щанги изгуби лиценза си, а сега вече няма и състезатели, достойни поне да ни отсрамят на международния подиум.
Любителите на спорта недоумяват как при наличието на толкова малко изявени наши състезатели се посяга с лека ръка на най-изявената. Сякаш ръководството на БФСС щеще да влезе в историята, ако не бяха постиженията на Гроздева, Таньо Киряков и останалите. Може Мария да не е права да тропне и да постави ултиматум "Или аз, или Шишманов", но след тази престрелка при всички случаи ще има и простреляни. И отново потърпевш ще е българският спорт.