Феерична загадъчност, изваяна от мрамор

В нашия свят има много красота. Когато случайно я открием, "срещата" е толкова стъписваща, че дъхът спира, погледът не иска да се откъсне, а времето и пространството престават да имат значение. Магията на красивото, онова, сътвореното от човешка ръка, невероятното, необяснимото и невъобразимото за действително, омайва духа.
След миговете на вцепенение идват въпросите: нима е възможно и как е постигнато? Задаваме ги притихнали пред очарователните мраморни статуи на жени, покрити с воали, изваяни от Антонио Корадини, Джузепе Санмартино, Рафаеле Монти и Джовани Страца през ХVІІ - ХІХ в. Прекрасните скулптури никак не са много, оказва се.  В действителност твърди и хладни, те излъчват изящество, нежност и хармония. Върху очарователните лица на жените съвсем небрежно са хвърлени воали от прозрачна ефирна тъкан, която сякаш ще се развее от най-малкото движение на въздуха. Всъщност  мраморът е така майсторски изрязан, че удивително точно повтаря нежните черти на лицата, създавайки усещане за въздушност и прозрачност.
Всеки, който е държал в ръцете си мраморни камъчета, вероятно е забелязал, че някои са по-прозрачни, а други, дори да гледаш на тях през слънцето, не пропускат лъчите му. Необходимо е блокът, от който ще се вае скулптурата, да има два слоя - единият прозрачен, другият - плътен, споделят неохотно тайната на магията посветените. Такива природни камъни се намират трудно, но ги има. Околността на град Карара в област Тоскана на Италия е известна още от римско време с млечнобелия си зърнест мрамор. От него са изсечени повечето от шедьоврите, стигнали до наши дни. Майсторите, които се захващали с подобни творби, отрано са знаели какво търсят. Ваели са ги, следвайки структурата на повърхността на камъка, и са се движили по границата, разделяща плътната от прозрачната част на камъка. В резултат остатъците от тази именно прозрачна част просветват, което и прави воалите да изглеждат като действителни - ефирни, леки и очарователно тайнствени. 
Любувайки се на фигурите, се питаме как е възможно от блок твърд мрамор да се извайва привидно мек, следващ извивките на човешкото тяло, прозрачен воал? Вероятно само талант не е достатъчен, съдейки по това, че този тип творби в цял свят са малко. Нужно е и още нещо, може би дар Божий - умението да "видиш" скулптурата в ума си, да я почувстваш със сърцето си и с невероятната точност на ръката да превърнеш мечтата в действителност.
Гениалните скулптори показват чрез камъка нежност, ефирните вълни на гънките и въздушността на най-леката тъкан, запазвайки при това всяка извивка на човешкото тяло. Колкото повече се вглеждаме в мраморните фигури, покрити с воали, толкова по-невероятно ни се струва те да са дело на човешките ръце. Толкова са... съвършени.
През ХVІІ век ваенето на скулптури с воали от мрамор бележи своеобразен пик. "Дамата под воала" на Антонио Корадини (1668-1752 г.) е купена от Петър Велики за Петродворец и в момента е сред перлите на колекцията, намираща се в предградие на Санкт Петербург.
Една от най-красивите творби на венецианеца е скулптурата "Целомъдрие". Тя е надгробен паметник на 20-годишната Сесилия Гаетано дел Аквила д'Арагона, починала след раждане. Фигурата на жената изглежда като жива, само застинала за секунда, чак ти се струва, че ако духне ветрец, воалът й ще падне на пода.
Корадини е известен и с друго. Той е първият ваятел, на когото юридически е призната професията скулптор и отделена от каменоделството като изкуство.
"Христос под плащеницата" е може би единствената скулптура на мъжка фигура, покрита с мраморен воал, станала известна и достигнала до нас. Поръчана е от Раймондо де Сангро за капелата Сан Северо в Неапол. Първоначално с работата се захванал Корадини, но смъртта му попречила да довърши творбата. Оставил само глинен модел, запазен до днес в музея Чертоза на Сан Марино.  Младият и неизвестен тогава Джузепе Санмартино довършва скулптурата, която предизвиква възхищението на друг гениален творец - Антонио Канова, който заявява, че би дал 10 години от живота си, за да стане автор на подобно съвършенство.
След почти 200 години, в началото на ХІХ век, магията на мраморните воали получава още един тласък чрез творбите на родения в Милано Рафаело Монти (1818-1881 г.). Той става популярен с "Весталката под воала", "Нощ", "Сънят на скръбта и радостта на мечтата", "Сестри". 
Ако отново и отново ви се иска да се любувате на изяществото, сътворено от ръцете на майсторите, не се изненадвайте и не се колебайте. Техните скулптури, покрити с ефирни воали, от векове омайват със съвършенството си. За нас остава единствено да им се радваме и да сведем глава пред величието на гениалните им създатели.

Антонио Корадини, Целомъдрие

Рафаеле Монти, Весталка