Финансова стабилност и отваряне към бизнеса ще ни донесат приходи

Тони Спасов е роден на 22.01.1961 г. в Червен бряг. Завършил е Националната математическа гимназия в София и през 1984 г. специалността индустриална химия в СУ. Защитил е докторска степен през 1988 г. и степен "доктор на химическите науки" през 2003 г. Специализирал е в Германия и Испания, Хумболдтов стипендиант. От 1984 г. преподава в Химическия факултет на СУ, професор от 2005 г. От 1999 г. до днес оглавява катедрата по приложна неорганична химия. Бил е  зам.-декан на Факултета по химия и фармация на СУ, а от 2008 г. допреди няколко месеца - два мандата декан на факултета. Гостувал е като изследовател и лектор в университети в Англия, Испания, Германия и Австралия. От 2012 г. е член-кореспондент на БАН. Автор е на множество научни статии и на учебника "Увод в химията на твърдото тяло". Кандидатурата му за ректор е издигната от факултетния съвет на Факултета по химия и фармация.

- Проф. Спасов, основното намерение, което очертахте в програмата си, е да се постигне за 2-3 години финансова стабилност на университета и повишаване на приходите. Как ще стане това нещо?
- Има една неяснота какво е финансовото състояние на университета в момента; напълно е изпълнимо в много кратки срокове, който и да е ректор, това да стане ясно не само на цялата университетска общност, но и извън нея. Напълно постижимо е да се разбере какво дължим, къде дължим, защо го дължим. След това е необходим един по-дългосрочен одит, за да се види в духа на анализ дали през последните години - не като упрек на сегашното ръководство, дали сме инвестирали, какъв е трайният ефект от изразходването на средствата. Това е необходимо, защото ако не бъдат приети скоро поправките към Закона за висшето образование, поне в следващата една година университетът ще бъде също в тежко финансово състояние. Основната причина всички я знаем - има силно недофинансирани специалности, те са нерентабилни, но необходими специалности, има скъпо струващи специалности - природните например, които се субсидират с една втора до една трета от реалните разходи, поддържаме много стари сгради. Това няма как да не води до невъзможност университетът да разполага със средства, които да насочва към развитие на силните си страни - било то за наука или за някои сериозни промени в образователната ни дейност. Справянето с този проблем виждам чрез една качествено подобрена учебна дейност, което ще рече, че някои бакалавърски и особено магистърски програми трябва да се насочат към реалните нужди на бизнеса и на обществения сектор. Ако се съобразяваме с това какъв тип специалисти са необходими реално на пазара, ние неминуемо ще повишим своите приходи. Рано или късно закон, който да постави на място качеството, ще мине. Затова трябва да се готвим да бъдем най-добрите, конкурентни в целия регион и извън България, и тази конкурентоспособност ще се отрази неминуемо на приходите. Ние предлагаме малко програми на бизнеса. В днешно време са необходими такъв тип, да ги наречем корпоративни образователни програми, които, първо, носят приход, второ, подготвят адекватни на нуждите на пазара на труда специалисти. Бизнесът има нужда не само да повиши квалификацията на хората си, но и да повиши общокултурното ниво и мотивацията на своите служители. Знанието прави един човек адекватен на социално-икономическата ситуация и го мотивира повече.
- Стига бизнесът да знае какви кадри иска и да е готов да плаща за обучението им.
- Ние вече три години имаме такъв тип образователен пакет и с фирмите, с които работим, това нещо го постигаме. Това стимулира и преподавателите да преведат на по-достъпен език своите дисциплини. Трябва да се отделя малко повече внимание и на елемента приложимост на знанието. Ние сме професионалисти в научните си области, но едновременно трябва да се отделя повече внимание и на въпроса как това знание утре може да бъде използвано. Тук търпим сериозни критики.      
- В първия предизборен диспут казахте, че трябва да се намали броят на магистърските програми. Обяснете.
- Имаме 100 бакалавърски специалности и около 400 магистърски програми. Не става дума за намаляване на абсолютния брой на магистърските програми, но в някои случаи има нужда от тяхното окрупняване. Има раздробени магистърски програми, които привличат интереса на малък брой студенти. В сходни области могат да бъдат обединени, като се увеличи броят на избираемите дисциплини, така и потокът студенти става по-голям. Една магистърска програма с малък брой студенти е икономически нерентабилна.
- Но когато студентите са по-малко, подготовката им е по-индивидуална и де факто по-качествена.
- Безспорно, че има и двете страни. Особено в природните науки, когато имаш малък брой студенти, те стават директно изследователи с достатъчно приложни знания, работим с всеки поотделно, след това намират чудесна реализация.
- Като казахте природни науки, усеща се ясен превес на тези науки в плановете ви за университета, включително използването на новата оперативна програма за наука и образование.
- Причината е, че малко по-добре познавам нуждите от специалисти в тези области, но в никакъв случай не подценявам и онова знание, което трябва да дадем на студентите от хуманитарните и обществените науки. Не бих разделил университета на хуманитарни и на природни специалности и факултети, защото за мен университетът е пълен, когато се развива във всичките си области. Категорично.
- Прозвуча една ваша идея да се използват по-активно имотите на университета или пък да се освободите от някои от тях. Това какво означава?
- Очевидно е, че с ограничения бюджет ние не можем да поддържаме толкова голям сграден фонд, не стигат средства дори за ремонт на покриви при явни течове, за осъвременяване и обезопасяване на експериментални лаборатории, осигуряване на по-големи аудитории за повече студенти. Би могло да се направи внимателен анализ от външни експерти икономисти имаме ли нужда от някои имоти, как биха могли да се управляват и използват с полза за университета. Едновременно с това е необходимо и да се изграждат нови, защото който и западен колега да дойде, веднага вижда контраста между постиженията ни и условията, в които те се правят. И сегашните европейски програми позволяват и в тази посока да подобрим нещата.
- Допускате да има финансов мениджър на университета, с какъв статут ще е той спрямо ректора?
- Той трябва да бъде в подчинение на ректора, разбира се, но би трябвало да има известна независимост за експертна оценка, която трябва да бъде приета от университетската общност и да бъде съобразена с основните функции на университета. Финансовият мениджър трябва да предлага решенията, а ректорът и Академичният съвет да намерят пътя те да се осъществят.
- Има искания университетът да бъде по-комерсиализиран, да приема повече студенти и да си докарва повече пари. Вие за какво сте - за по-либерален или за по-академичен университет?
- Трябва да се направи всичко възможно да се постига баланс, тъй като академичната институция трябва да запази своята автономност върху учебното съдържание и научната си политика, но едновременно с това с нищо няма да загуби университетът, ако се отвори малко повече към потребителите на кадри и към нуждите на индустриалния и обществения сектор. Комерсиализация - да, не на всяка цена. Има случаи, когато приемането на повече студенти в специалности, които нямат човешки и материален ресурс, постига само временен ефект. Аз съм привърженик повече на такъв тип развитие, което гарантира устойчивост, като се отваряме към външния свят.
Но всичко, което говорим като план за действие, не би могло а се реализира, ако университетската общност не се мобилизира. Правилният ректор ще бъде този, който ще успее диалогично, с много голям разход на лично време, да намери правилните послания, да се опита да реши вътрешни противоречия, които ощетяват университета, да ги превърне в цел да има по-добро бъдеще за университета. Това не е лека задача, но който и да е ректор, трябва да го направи, иначе ще останат всеки факултет със своите проблеми, които често си противоречат, а финансирането не е достатъчно, за да се решат всички проблеми едновременно. По-малкият проблем е, че ние не познаваме отделните факултети, от този, че не познаваме силните страни на факултетите. Трябва да се търси баланс в името на дългосрочните интереси на общността.
- Ако ми позволите един последен въпрос, който се задава под сурдинка вече от много хора. Ако станете ректор, как ще изглежда конфигурацията: ректорът от химическия факултет, зам.-министърът проф. Денков - от химическия факултет на СУ, председателят на Изпълнителния съвет на научния фонд проф. Вайсилов от химическия факултет на СУ; министърът проф. Танев, съветникът му проф. Хорозов и оглавяващата дирекция "Наука" в МОН - също от СУ?
- Това е едно стечение на обстоятелствата, не е правено с цел и по план. Една от причините е успешното развитие на Факултета по химия и фармация. Ако се погледне персонално, зам-министърът, който отговаря за висшето образование и за оперативната програма, е силно изявен учен със световна известност, тук няма никакви съмнения. Той участва в самата идея на оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" за България. Проф. Вайсилов пък беше много пряко ангажиран с новия правилник на фонда "Научни изследвания", също изявен учен със световна известност, председател на Хумболдтовия съюз. Аз също съм много добре приет като гост лектор и изследовател в престижни университети. Ние сме от едно поколение, работим заедно, различни сме, но работим в сътрудничество. Познавайки хората, мога да кажа, че нито един от двамата не би допуснал в никакъв случай конфликт на интереси. Това са хора, които много държат на своята репутация като учени и като обществени фигури вече. Така че - напротив, аз виждам даже полезен елемент. Ако има подозрение, че може да се монополизира нещо, всички ще гледат под лупа и дори при най-малкия сигнал ще реагират.