Фискалната логорея и пазарните фундаменталисти

Проф. Кръстьо ПЕТКОВ

През октомври върху българите се изля истински словесен водопад, провокиран от проектобюджета за 2013 г. Говорилнята беше стартирана лично от повелителя на българските финанси Симеон Дянков. За броени часове той успя да прикове вниманието върху своята особа чрез ефектна пиар акция: подмени и сцената, и предмета на бюджетния дебат. Вместо да представи проекта, вече одобрен от правителството, там, където му е мястото (в парламента), започна директен  разговор с данъкоплатците - чрез медиите. При което не самият бюджет, а данъците станаха център на публичната говорилня.
Как се случи тази тематична размяна? В резултат на един много прост, но добре премислен трик: министърът обяви цял пакет от нови идеи за облагане на доходите. Стана ясно, че правителството на ГЕРБ е намислило да прави нещо като данъчна революция. Този радикален ход за пореден път взриви интереса към фискалната философия на фамозния Дянков, от което пострада сериозният разговор за макрорамката. Изненадата беше пълна; реакциите на засегнатите - доста объркани; воят, който се надигна срещу неуморния министър-реформатор - неописуем.

"Мекият" Дянков и твърдите пазарни фундаменталисти

С какво по-точно ексслужителят на Световната банка, когото мнозина оприличават на неолиберален ястреб, разгневи своите довчерашни съмишленици, а днес - твърди опоненти? Кое ги накара да реагират толкова невротично и еднопосочно?
Най-напред - "еретичната" идея да се посегне на "свещената крава" на българската фискална школа, наречена "плосък данък". Според Дянков идвало времето за преосмисляне на взетото преди пет години решение за въвеждане на пропорционален данък с рекордно ниска ставка от 10%. Той направи и реверанс към предишното правителство, заявявайки, че някога експериментът с плоския данък имал смисъл! Сега ползите били изчерпани. Чухме и любопитна изповед: преди Дянков бил "твърд" противник на европейската прогресивна данъчна система, сега вече "омеквал"!
Следващите идеи от "революционния" данъчен пакет също разбуниха духовете. Да сложиш висок налог върху доходите от борсовите сделки и хазарта означава да орежеш спекулативните печалби. А съобщението, че и България щяла да последва примера на 11-те страни от ЕС, решили да въведат данък върху финансовите транзакции, е директно предизвикателство към всесилните банкери и техните лобисти.
Но капката, която преля чашата на търпението, беше новината за предстоящото облагане на лихвите върху спестяванията. Оказа се, че тази промяна е вече факт, защото бюджетът бил разчетен и балансиран, при условие че оттук щели да дойдат 150 млн. лв. допълнителен приход.
Няма как този поврат във фискалния режим да бъде възприет като безобидно омекване. Влязат ли в сила изброените изменения в законодателството, България напуска лагера на неолибералните държави и по критерия "данъчна политика" тръгва по пътя към европейските ценности и традиции. Иначе казано, ще приложи прогресивния принцип на преразпределението: който печели повече, внася по-високи данъци.
Именно тук се появи не просто пукнатина, а цяла пропаст между своенравния финансов министър и агресивната гилдия на пазарните фундаменталисти. Известно е, че у нас те се нахвърлят с ярост върху всеки, който предлага да се натоварят с повече налози богатите, или пък пледира за повишение на заплати и пенсии. В такива случаи медиите биват засипвани с войнствени статии и аргументи, наизустени от вече овехтелите учебници по неолиберализъм. Такава остра реакция се наблюдава и сега.
Притичвайки от една редакция към друга, родните маркетиери обвиниха Дянков и сие в смъртни грехове: наказвали богатите; раздавали пари от бюджета с широка ръка; били непоследователни, имало разнобой в позициите; поощрявали секторния лобизъм; демонстрирали популизъм заради предстоящите избори и т.н., и т.н. Не че някои от тези твърдения не са верни, но не в тях е сърцевината на спора. Дебатът е идеологически и стратегически. Затова линията на твърд отпор срещу всеки опит да се промени неевропейската българска данъчна система се поддържа хорово от всички фундаменталисти, гъсто населили измислени "институти" и тинк-танк мрежи.
Ако маркетиерите - марка "БГ", не бяха толкова гласовити и имунизирани срещу всяка алтернативна мисъл, можеше да отминем с пренебрежение тяхната медийна кампания. "Поръчват ги, плащат им - нека говорят!" - такава би трябвало да е реакцията на автентичните икономисти, запазили достойнство и уважение към професията. Но в случая се подхваща поредна идеологическа битка, този път между два лагера в дясното пространство: десните популисти от ГЕРБ и неоконсервативната икономическа номенклатура (по определението на нобелиста Амартия Сен). Достоверните икономисти, и особено парламентарната опозиция, нямат право да бъдат странични наблюдатели на въпросния двубой. Засега той е задочен, медиен, но може да има сериозни социални и политически последици.
Изходът от словесното стълкновение ще предопредели до голяма степен и за години напред живота на 99-те процента българи. По-конкретно ще отговори на въпроса: могат ли губещите от реформите и кризата, подобно на европейските и американските си събратя, да наложат искането за по-справедлива данъчна система. Или класата на губещите (т.е. 99-те процента българи) и занапред ще позволи да я товарят със значително повече фискални тежести, отколкото прослойката на богатите олигарси и техните високоплатени корпоративни мениджъри.

Манипулациите на тема "плосък данък"

Допреди пет години за такъв налог говореха главно крайни и по-умерени неолиберали; после фискалното изобретение на отвъдокеанските професори Рябушка и Хол влезе в политическия дневен ред у нас. Днес е фундамент на българския данъчен модел. Заедно с 27 страни, главно от Централна и Източна Европа, България се слави като място, където държавата прилага най-ниските ставки в света за облагане на корпоративните доходи и тези на физическите лица - 10%. На този агресивен данъчен дъмпинг кой знае защо му викат "данъчна конкуренция". Доколко успешна се оказа тя след 1.1.2008 г. - рождената дата на плоския данък у нас?
Пропорционалният/регресивен данък не е справедлив, както ни внушават фундаменталистите - просто заради факта, защото товарел с еднакви ставки и богатите, и бедните. Проблемът, както ще стане дума по-долу, не е в процентите, а в номиналните доходи, които си спестяват заможните, и в абсолютните суми пари, които внасят в повече средно- и нискодоходните групи. Плоският данък се оказа бюджетно неефективен, защото държи приходите в хазната на равнище, доста по-ниско от оптималното. Да не говорим за фискалните привилегии и свръхпечалбите на собствениците на казина и борсовите играчи. Не остана страна, в която да не беше извадена на показ непазарната, дори криминална, природа и на спекулативните банкови печалби. Капитулацията на държавата пред чуждестранните банки превръща България в едно самотно изключение в ЕС.
Според проф. Йордан Христосков мантрата "плосък данък" се базира на няколко мита: а/привличал инвестиции; б/осветлявал сивата икономика; в/насърчавал заетостта; г/повишавал бюджетните приходи. Митологията не помогна, положителните ефекти от т.нар. оплоскостяване останаха на книга. Какви са доказателствата?

-----------
Факт № 1: През 2011 г. преките чуждестранни инвестиции у нас са 6 пъти по-малко от тези през 2007 г.! За стратегическите инвеститори днешна България вече е неатрактивна дестинация, въпреки рекордно ниската ставка на корпоративния данък
Факт № 2: През 2012 г. българската икономика е с най-висок дял на сивия сектор в рамките на ЕС - 35%!
Факт № 3: За пет години официално отчитаната безработица скочи от 5,6 на 12,4%. Неофициалната/реална безработица гони 20%.
Факт № 4: Годишните приходи от преките данъци останаха на приблизително същото номинално равнище, а по дял от БВП и от общите приходи в републиканския бюджет - отстъпиха от позициите преди 2008 г.
-------------

Първите три доказателства за провала на експеримента с плоския денък са безапелационни. Негативната оценка на бюджетните приходи вероятно ще срещне остри възражения. Активният говорител на фундаменталистите Георги Ангелов вече се произнесе в своя полемична статия, публикувана във в. "Сега": плоският данък носел повече приходи, отколкото прогресивното облагане; нещо повече, това бил единственият данък, който носи повече приходи по време на криза! По-нюансираната пазарна активистка Любка Качакова публикува в същия вестник изобилни данни, от които личи, че номиналните приходи от ДДФЛ са нараснали от 1,81 млрд. лв. през 2007 г. на 2,18 млрд. лв. през 2011 г. Ако тези 370 млн. лв. увеличение бяха единствен индикатор за успешна данъчна реформа, би трябвало да кажем: евала на неолибералната фаланга, продължавайте така! Само че цялостната фискална картина е друга, тя е доста обезпокояваща.
Как става така, че икономисти, ползващи една и съща база данни, стигат до различни, дори противоположни, изводи? Секретът е в избирателното ползване на числата.
Първо, и Ангелов, и Качакова боравят само с данните за ДДФЛ, а забравят динамиката на номиналните приходи от другия пряк данък - върху корпоративните доходи. През 2011 г. постъпленията от него са с 360 млн. лв. по-малко в сравнение с 2007 г. Така че сумарният ефект е нищожен - нарастване от 10 млн. лв.
Второ, не се коментира очевидно неудобният факт, че през 2011 г. делът на вноските от корпоративния данък спрямо общите бюджетни приходи е спаднал с цели 2,4 пункта в сравнение с 2007 г. (при минимално увеличение от 1,1 пункта за ДДФЛ).
Трето, и най-фрапиращо: високодоходните групи са спестили впечатляваща сума пари след въвеждането на плоския данък. Което значи, че е ощетена държавната хазна. Според разчетите на икономиста Димитър Нинов през 2008 г. "авантата" на богатите данъкоплатци е възлизала на 614 млн. лв. по-малко вноски, които биха платили, ако беше в сила старата система. През 2009 г. "опростените" от държавата плащания на богатите са били 420 млн. лв.. В същото време нискодоходните групи са внесли в хазната през първите две години респективно 269 и 445 млн. лв. повече, отколкото биха платили при старата система.
Именно тук, в тази мъглявина, е скрит, образно казано, ключът от бараката. Лобито на фундаменталистите надига вой не заради опасността от бюджетна дестабилизация, а заради обявените намерения да се затворят допълнителните кранчета, от които към финансовата олигархия текат солидни парични потоци (в Западна и Северна Европа кранчетата са затворени отдавна). Никой у нас не изчислява обемите на тези финансови подаръци, нито пък следи как и в каква степен разтварят още повече ножицата между доходите на бедни и богати. При това в условия на криза, когато всеки лев, постъпил допълнително в държавната хазна, има стойността на злато.
Икономическото време е кризисно, а политическото - предизборно. Кой друг следва да се интересува от социалната поляризация, ако не левицата, синдикатите и социално мотивираните граждански и съсловни сдружения. Тяхната доскоро приглушена активност е повече от странна - на фона на нестихващата фискална логорея, която ни залива отвсякъде!

(Следва)