Физически лица ще дават заеми като банки

Хората ще дават заеми като търговските банки, като ще могат да избират кой бизнес да финансират със спестяванията си чрез лицензирани онлайн платформи. Така ще може да получават доходност от парите си, много по-висока от лихвите по банковите депозити. Това предвиждат промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които са пуснати за обществено обсъждане. Те са подготвени, за да бъде приложен нов регламент на ЕС за колективното финансиране. Според регламента на ЕС "колективно финансиране" означава срещането на интересите на инвеститорите със създателите на проекти с необходимост от финансиране чрез използването на онлайн платформа. Например предприемач обявява на онлайн платформата, че има нужда от финансиране в размер на 5 млн. лв. за построяването на нова сграда. Така всички хора или фирми, които са готови да финансират проекта, могат чрез онлайн платформата да му отпуснат финансиране според възможностите си. Някой може да участва в проекта с 10 хил. лв., а друг с 100 хил. лв. или с 1 млн. лв., докато бъде набрана необходимата сума. Колективното финансиране може да става чрез заеми или чрез емитиране на облигации от страна на предприемачите, които имат нужда от финансиране. Онлайн платформите за колективно финансиране ще бъдат лицензирани от Комисията за финансов надзор.

Организаторът на онлайн платформа за колективно финансиране ще трябва да прави оценка на всеки проект, който търси средства от инвеститорите. От риска ще се определя лихвата за финансирането. Както при отпускането на заеми от банките, дадените от инвеститорите пари за конкретен проект няма да бъдат гарантирани като депозитите. Организаторите на онлайн платформи ще трябва обаче да гарантират със собствен капитали или със застраховка, че съвестно ще проверяват проектите, които търсят финансиране. Те трябва да проверяват дали създателят на проекта е осъждан, както и да прегледат счетоводните му документи. Организаторите на платформите ще носят отговорност при груба небрежност при оценката на активи, ценообразуването на заем или изчисляването на кредитна оценка на всеки проект.

След затишието през 2020 г. - първата година на пандемията, тегленето на бързи кредити през последните месеци силно е нараснало. С това обаче нараства и броят на необслужваните заеми, показва статистиката на БНБ за фирмите, специализирани в бързи кредити.

Най-голям е ръстът при заемите със срок на връщане до 1 година - почти 40%. В края на септември тези кредити достигат 888,6 млн. лв. - с 250 млн. лв. повече от септември м.г., а в сравнение с второто тримесечие на тази година увеличението е с 12,1% (95,8 млн. лв.). Вземанията по кредити със срок на връщане от 1 до 5 години са за 831,8 млн. лева, което е с 10% повече от преди година, а тези с над 5-годишен матуритет са 1,486 млрд. лв и при тях ръстът е 8%. Общо в края на септември вземанията на дружествата за бързи кредити са 3,488 млрд. лв. (2,7% от БВП), което е с 16,5% повече отпреди година. Бързи кредити основно теглят домакинствата. Въпреки значително по-високите лихви в сравнение с банковите потребителски заеми, те са търсени от граждани, които заради лоша кредитна история или заради това, че не работят на постоянен трудов договор, нямат достъп до банково финансиране.