Франкенщайнът на Близкия изток обещава печалби

Девет милиона долара средно на ден харчат Съединените щати в борбата им с "Ислямска държава" (ИД), съобщи преди дни агенция Асошиейтед прес. Раходите на Пентагона за близо година военни действия срещу джихадиската квазидържава на територията на Ирак и Сирия пък се оценяват на 2,7 млрд. долара. Американците, които обичат да имат статистика за всичко, съобщават още, че към днешна дата ИД разполага с около 30 000 бойци. По данни на ЦРУ през 2014 г. ИД пак е имала такава въоръжена сила. В същото време ръководената от САЩ коалиция е унищожила, по данни на в. "Ю Ес Ей Тудей", от септември м. г. досега 15 000 ислямисти, при положение, че всеки ден авиацията на съюзниците е извършвала от 20 до 40 бойни полета. Ако се доверим на тези числа, излиза, че джихадистите са възстановили напълно нанесените им от САЩ загуби, т.е. че ефективността на американските бомбардировки в Сирия и Ирак е равна на нула. Нещо повече, за изминалата почти една година от началото на офанзивата на западните държави и арабските им съюзници срещу ИД последната не само че не претърпя поражение, но успя да разшири териториите, които контролира най-вече в многострадална Сирия. Апотеоз на техните успехи през последните месеци стана превземането на древния град Палмира в централната част на Сирия, амфитеатърът на който беше превърнат от екстремистите в сцена на масови убийства, извършвани дори от деца.
Редица наблюдатели на процесите в Близкия изток вече открито питат как е възможно най-силната в света държава, която е събрала под знамената си други силни държави от Запада и немалко арабски съюзници, да не може дори не да разгроми, а поне да забави експанзията на "Ислямска държава". Военни експерти коментират, че само с помощта на въздушни бомбардировки не може да бъде нанесено поражение на екстремистите, затова е нужна наземна операция, а точно от това САЩ бягат като дявол от тамян след фиаското в Ирак и Афганистан.
Според официалната версия на американското правителство смисълът на провежданата от тях военна операция бил да подкрепи основно наземните операции на иракската армия, кюрдските отряди в Северна Сирия и онези въоръжени опозиционни на Башар Асад групировки, които са готови да се сражават с ислямистите. Последните при това получават от години масирана финансова и оръжейна помощ. Резултатите от този подход обаче са съмнителни. Обучената от САЩ иракска армия фактически се разпадна още при първите си сблъсъци с ИД. В момента положението го удържат реално само шиитските милиции с помощта на Иран. Никой дори дума не обелва за освобождаването на близо две трети от иракската територия, която е под контрола на ИД. Проблемът е как да се удържи настъплението им към района на Багдад.
Кюрдските райони на Ирак и Сирия засега успешно противостоят на ислямистите. В сирийската провинция Хасака те дори отвоюваха значителни райони, но е очевидно, че кюрдите първо гонят своя интерес - да поемат основно въоръжен контрол върху населените с тях области на двете държави, за да създадат база за по-нататъшното решаване на кюрдкския въпрос, и второ, те не могат сами да се преборят с екстремистката квазидържава.
Най-съмнителни си остават обаче опозиционните на правителството на Башар Асад групировки. От една страна, САЩ ги подкрепят вече пета година, за да се сражават срещу властта в Дамаск, от друга - именно от техните среди се попълват редиците на "Ислямска държава". Именно контролираните преди години от опозицията провинции на Сирия като Рака и Дейр ез Зор се превърнаха в бастиони на ИД. Това стана възможно, след като местните опозиционни групировки просто смениха знамето на Свободната сирийска армия с черния флаг на джихадистите. Т.е. американците искат от своите вътрешно нестабилни протежета да решават едновременно две задачи - да се сражават срещу законното правителство и срещу ислямистите. Тази задача е просто неизпълнима, но тя води до отслабването на силите на официален Дамаск, който реално воюва на живот и смърт с ИД. Положението на бойното поле потвърждава това.
От началото на годината проправителствените сили загубиха контрол над значителни територии в провинциите Алепо и Идлиб. Провинция Идлиб вече изцяло се намира под контрола на опозицията, но едновременно с това самите опозиционери отстъпиха на "Ислямска държава" редица населени места и райони край Алепо и в провинция Дераа, край йорданската граница. И за да е пълна картината, трябва да се добави, че в целия хаос полза започна да вади и сирийският филиал на "Ал Кайда" - терористическата групировка "Джебхат ан Нурса", която превзе от т.нар. светска опозиция редица села и градове в провинция Идлиб и дори по информация на Би Би Си е предупредила другите антиправителствени сили "да се откажат от участие в американския проект". В същото време "Нусра" воюва и с "Ислямска държава" за лидерството сред екстремистите.
Ако правителството в Дамаск загуби гражданската война, това няма да означава, че на власт ще дойдат прозападни светски сили, както доскоро си въобразяваха или може би ни заблуждаваха американците и техните съюзници. Много по-вероятен е сценарият на продължаване на войната между различните групировки, в която ще победи по-силната и по-жестоката, а това засега е "Ислямска държава". А ако ислямистите имат за столица Дамаск, това ще повиши значително тяхното значение за събратята им в целия мюсюлмански свят. Желанието на САЩ и компания едновременно да унищожат режима в Дамаск и ИД изглежда нереално и нелогично, но само ако смятаме, че думите им не се разминават с делата.
В началото на юни журналистът от в. "Гардиън" Шеймс Милн публикува статия, наречена "Истината си пробива път: как САЩ усилиха подема на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак". В нея той твърди, като се позовава на доклад на американското военно разузнаване, че още от 2012 г. американците са били наясно какви са плановете на създаденото през 2006 г. в Ирак екстремистко движение. Т.е. цели две години преди генералното настъпление на ИД в Сирия и Ирак американците са имали възможност да вземат мерки, ако са били истински загрижени за бъдещето на региона. В доклада, на който се позовава Милн, се посочвало, че американските спецслужби са игнорирали опасността редица екстремистки групировки да се обединят в "Ислямска държава" и са продължили да оказват военна и финансова помощ на някои от тях. Според британския журналист в случая става дума за класическа политика от типа "разделяй и владей", когато едновременно се оказва помощ на едни екстремисти и се бомбардират други. Авторът на статията подкрепя извода си с разказа за завършил с конфуз в края на май съдебен процес в Лондон срещу обвинения в тероризъм поданик на Швеция Берлин Глидо. По време на съда се оказало, че обвиняемият е бил член на сирийска въоръжена групировка, подкрепяна от британските спецслужби. Обвиненията срещу Глидо били свалени, за да не се поставят спецслужбите в неудобно положение.
Има обаче и специалисти по региона, които смятат, че в случая не става дума за недоглеждане от страна на американските спецслужби, а направо обвиняват САЩ, че те са създали "Ислямска държава" с цел предизвикване на дългосрочен хаос в Близкия изток, който да им позволи да реализират дългосрочната си политика по отслабването на редица държави не само в региона, но и отвъд него посредством ислямския екстремизъм. Един от тях е председателят на руското Дружество за приятелство и делово сътрудничество с арабските страни Вячеслав Матузов. От 1974 до 1990 г. той работи в международния отдел на ЦК на КПСС, а също е бил на дипломатическа работа в Ливан и САЩ. Матузов посочва, че американците отдавна се заиграват с радикалните ислямисти и имат натрупан голям опит в общуването с тях. Той посочва както взаимодействието на САЩ с "Мюсюлмански братя", които са обявени за терористична организация в много арабски държави, включително в Саудитска Арабия, но не и от САЩ, така и връзката на САЩ с Осама бин Ладен. В интервю за руското издание "Свободна преса" Матузов припомня, че  лидерът на ИД Абу Бакр ал Багдади е бил близо пет години в американски затвор в Ирак, където вероятно е бил завербуван от спецслужбите. Специалистът смята, че неслучайно в "Ислямска държава" в последно време зачестиха доброволци от Русия и централноазиатските републики на бившия СССР. Особено много кандидат-джихадисти отивали от Киргизия, за която отдавна се предлолага, че може да бъде използвана като детонатор за взривяването на Централна Азия и последващо въвличане на Русия в още един въоръжен конфликт по границите й, изгодополучател от който да бъдат САЩ.
Независимо дали вярвате на тези теории за генезиса на ИД, има един факт, който не може да го оспори никой - радикалният ислямизъм и тероризъм избуяха след войните на САЩ в Ирак, Либия и подкрепата им за т.нар. Арабска пролет, която доведе до конфликтите в Сирия, Египет, Йемен. Политиката на поне две администрации в Белия дом е отговорна за религиозния Франкенщайн, който се пръкна след агресията на САЩ срещу редица светски, макар и диктаторски режими в региона. А това, че американците не желаят или не могат да се справят с ислямистите е може би най-тревожният сигнал за всички.
За разгрома на "Ислямска държава" ще са необходими 10 години, беше заявил в интервю за телевизия Си Би ЕС началникът на щаба на сухопътните войски на САЩ генерал Рей Одиерно. Като си припомним, че средно на ден американците харчат по 9 млн. долара за операции със съмнителна ефективност, може да направим макар и бакалска, но все пак сметка, че за 3650 дни разходите на САЩ ще достигнат поне 32 милиарда и 850 млн. долара. Някои хора много, ама много ще спечелят от това и те със сигурност не живеят нито в арабския, нито в ислямския свят.