Футболна България се сбогува с Иван Вуцов
Футболна България си взе последно сбогом с легендата на Левски и българския футбол – Иван Вуцов. Стотици дойдоха на поклонението във фоайето на Националния стадион „Васил Левски“. Сред футболните деятели бяха президентът на БФС Борислав Михайлов, спортният министър Красен Кралев, Емил Костадинов, Антон Попов, бившият президент на Левски Тодор Батков, новият шеф на „сините“ Павел Колев, легендарните футболисти и треньори Димитър Пенев, Наско Сираков, Кирил Ивков, Сашо Костов, Даниел Боримиров, Пламен Гетов, Пламен Марков, Андрей Желязков, Георги Цветков, бившият президент на БФС, ПФЛ и ЦСКА Валентин Михов и др.
Множество фенове също се преклониха пред паметта на Вуцов, който завинаги остана на 79 години. Той е единственият българин, участвал като играч (1966) и треньор (1986) на световни първенства, и като футболен ръководител (1994 и 1998). Големият футболен специалист и тактик напусна този свят на 18 януари.
Президентът на БФС Борислав Михайлов, разпространи съболезнователен адрес
"Опечалено семейство, скъпи приятели,
Днес изпращаме в последния му път не просто легендарния български играч, треньор и функционер Иван Вуцов, а личността Иван Вуцов, отдала целия си живот и цялата си енергия на развитието и просперитета на футбола у нас; личност, възпитала както любовта към спорта, така и чисто човешките и морални добродетели у всеки, имал щастието да се докосне до нея. Велика фигура, чиято неизмерима стойност за футбола бе оценена от няколко поколения българи и със сигурност ще остане в историята завинаги.
И като треньор, и като функционер, Иван Вуцов бе изпреварил времето си. Именно той постави основите на Златното поколение на българския национален отбор и даде път на играчите, достигнали до полуфинала на световното първенство в САЩ.
Под негово ръководство България бе истинско страшилище за всички противници на континента, че и по света. На няколко пъти спортното щастие му обърна гръб, в противен случай – кой знае – плодовете на огромния му труд можеха да бъдат реализирани още 10 години по-рано. Със сигурност обаче точно Иван Вуцов бе и мозъкът, и двигателят, съумял не просто да запази българския национален отбор в трудния преходен период между два строя и две идеологии, а и да го сплоти и да го направи още по-силен. Същински революционер в треньорската професия, той бе признат не само по нашите географски ширини, но и далеч извън пределите на България.
Същото може да се каже и за качествата му като ръководна фигура на българския футбол. Благодарение на непрестанната му работа, на отдадеността му и на неизчерпаемата енергия, Българският футболен съюз премина не едно и две препятствия в края на миналия и началото на новия век. Вуцов бе визионер, но и не подценяваше проблемите на настоящето – професионална философия, с която гарантира стабилността на футболната централа, а и на футбола у нас като цяло.
Много ми е трудно да се обръщам към Иван Вуцов в минало време, затова и отказвам да го направя. За мен, както и за всички мои колеги; за всички футболни хора, присъствието на личност като Иван Вуцов в нашите животи е истинска привилегия. Ще го помним винаги, и винаги – единствено с добро".
