Г-7 притиска Русия

Групата на седемте най-развити икономики призова Русия да прекрати всички усилия за "анексиране" на украинския регион Крим. Това заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Г-7 обединява големите индустриализирани държави (Германия, Канада, САЩ, Франция, Италия, Япония и Великобритания), към които се присъедини Европейският съюз. През 1998 г. групата се превърна в Г-8, след като в нея влезе и Русия. В началото на март лидерите на страните от Г-7 съобщиха, че спират подготовката за среща на върха Г-8 в Сочи през юни, осъждайки "очевидното нарушаване" на суверенитета на Украйна от страна на Москва.
Председателят на ЕК посочи като цел намаляването на напрежението и намирането на мирно решение на настоящата криза, в пълно съответствие с международното право. Предлагаме на Русия възможността за преки преговори чрез международните механизми и при пълното зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, заяви той. Барозу съобщи, че следващата седмица ЕК ще предложи финансова помощ от 1 милиард евро за Украйна в израз на съпричастие с Киев. Ако в следващите дни не бъдат предприети съдържателни преговори, ще предприемем още мерки, добави председателят на ЕК. По-нататъшното влошаване на обстановката би довело до последици, които наистина се надявам да избегнем, заяви Барозу.
Сенатът на Съединените щати пък одобри единодушно резолюция с призив към правителството да наложи икономически санкции срещу Русия, за да принудят Владимир Путин да изтегли въоръжените си сили от украинска територия и да върнат Крим под украински контрол. Резолюцията, която няма задължителен характер, апелира и за спиране на сътрудничеството с Москва в рамките на Г-8.
Търговската камара на САЩ обаче е против едностранните санкции спрямо Русия заради политическото нарушение през последните седмици в Крим, съобщи ИТАР-ТАСС.
"Ние сме делово общество и не бихме искали да се озовем на линията на огъня", заяви пред "Уолстрийт джърнъл" Майрон Брилиант, изпълнителният вицепрезидент на Търговската камара на САЩ.
Междувременно стана ясно, че страните членки на ЕС са съгласували формулировката на санкциите срещу Русия, включително забрана за пътувания и замразяване на активите на отговорните за нарушаването на суверенитета на Украйна, съобщи Ройтерс, позовавайки се на проектодокумент. Документът от седем страници описва в детайли ограничаващите мерки, които ще бъдат предприети срещу Москва, ако не промени развитието в Крим и започне разговори с международните посредници по усилия за разрешаване на кризата около Украйна.
Ако бъде одобрен от външните министри на срещата в понеделник, това ще са първите санкции на ЕС срещу Русия от края на Студената война, отбелязвайки острото влошаване на отношенията Изток-Запад.
В Киев нещата май също се усложняват. Във Върховната Рада е бил внесен законопроект за отлагането на президентските избори от 25 май на началото на декември, съобщи Газета.ру. Законопроекта бил внесъл депутатът от Партията на регионите Евгений Мураев. Няколко украински медии обаче разпространиха информация, че смяна на датата на изборите тихомълком подготвят и в "Баткившчина". В същото време изпълняващият длъжността президент на Украйна Александър Турчинов изключи възможността за операция на украинските въоръжени сили срещу кримските сепаратисти.
"Не можем да започнем военна операция в Крим, защото ще изложим на опасност източните си граници и Украйна няма да бъде защитена", каза Турчинов в интервю за Франс прес часове след като парламентът в Симферопол гласува декларация за независимост.
От Крим пък съобщиха, че временно влизането на територията на полуострова е ограничено. "Целта е да се предотврати проникването на екстремисти в страната", каза председателят на Върховния съвет на Крим Владимир Константинов. "Успяхме да охладим горещите глави и хората с неадекватно поведение да не проникнат до нас", каза той, обяснявайки, че мярката е "временно ограничение". Според него ситуацията ще се промени след референдума.
До 85 на сто от населението ще гласува на референдум за присъединяването към Русия, показва изследване на общественото мнение. "В момента повече от 80% от населението подкрепя присъединяването. До три дни цифрата ще достигне 85%", уточни Константинов.
От своя страна Генералната прокуратура на Украйна обжалва решението на Върховния съвет на Автономната република Крим и на Севастополския градски съвет, приели във вторник декларация за независимост на Крим и на Севастопол, предаде ИТАР-ТАСС. Прокуратурата подаде иск за анулиране на това решение в киевския окръжен административен съд, съобщи нейната пресслужба.
Басманният съд в Москва пък удовлетвори искането на следствието за задочен арест на обявения за международно издирване лидер на украинската ултранационалистическа групировка "Десен сектор" Дмитрий Ярош, съобщиха за ИТАР-ТАСС източници от съда. Ярош е обвинен за извършване на престъпления по няколко члена на Наказателния кодекс на Руската федерация - "публични призиви за извършване на терористична и екстремистка дейности, осъществени с използване на средства за масова информация". Според следствието в своите изказвания Дмитрий Ярош публично призовава антируските сили към екстремистки действия и терор на територията на Русия.
Службата за безопасност на Украйна съобщи, че е задържала разузнавателна група от руски военни, проникнала в Херсонска област от полуостров Крим. Според СБУ задачата на отряда е била да проучи оперативната обстановка, да събере данни за локацията и боеспособността на подразделенията на украинската армия. Руснаците се интересували от разположените в района две зенитно-ракетни дивизии и автобригада.
"Командир на групата е гражданин на Руската федерация, офицер от военното разузнаване, роден през 1981 г. в Рязанска област. Той е използвал незаконно украински паспорт, издаден на името на Евгени Арбузов. След задържането е признал, че събира разузнавателна информация: координати на постовете на граничните войски, разположение на частите и поделенията на украинската армия", се казва в съобщението на СБУ.
Руската армия има роля в усилията да се блокира достъпът на наблюдателите на ОССЕ до украинския полуостров Крим, твърдят от своя страна военните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, цитирани от ДПА. Екип от около 40 невъоръжени наблюдатели от 26 страни от ОССЕ беше спрян на няколко пропускателни пункта миналата седмица при опит да влезе в Крим. "Въпреки това само от наблюденията на екипа събрахме значителни доказателства за оборудване, говорещо за присъствието на хора от въоръжените сили на Руската Федерация в близост до различните пътни блокади, на които ние попаднахме по време на периода на наблюдение", се посочва в доклада, цитиран от американската мисия в ОССЕ. Доказателствата включвали руски униформи, бойно снаряжение, регистрационни номера, свързвани с руския Черноморски флот, и бронетранспортьори.
Вчера ОССЕ съобщи, че нейните военни наблюдатели са пристигнали в източния украински град Донецк, допълни ДПА.

Президентът на Чехия Милош Земан междувременно заяви, че събитията в Крим биха могли да бъдат по-малко драматични, ако не беше "прецедентът Косово", когато автономията обяви независимостта си без съгласието на Сърбия. Земан е за федерализацията на Украйна, а в рамките на това - засилване на автономията на Крим, съобщи концептуал.рф. Управляващата партия в Чехия не одобрява антируските настроения, а в страната се събират подписи срещу Майдана. Бившият президент на Чехия Вацлав Клаус от своя страна определи действията на Владимир Путин като "рационални".