Геният, от когото все още се учим

Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 г. в имението Кло Люсе в малкото градче Амбоаз на бреговете на Лоара, недалеч от замъка на крал Франсоа I, по чиято покана художникът е пристигнал във Франция три години по-рано. От "Смъртта на Леонардо" на френския художник Жан-Огюст-Доминик Енгър до "Шифърът на Леонардо" вече пет века животът и творчеството на Леонардо да Винчи са обект на възхищение, клюки и конспирации, които вдъхновяват поколения. Той е най-креативният гений в човешката история. Но познаваме ли неговия житейски път?

Хиляди страници от изумителните лични дневници на Леонардо, свидетелства от съвременници и десетки нови открития - това са основите, върху които стъпва Уолтър Айзъксън, за да пресъздаде историята на един от най-великите и всеобхватни гении в биографията "Леонардо да Винчи", публикувана от издателство "СофтПрес" в превод на Марин Загорчев.

Уолтър Айзъксън подхожда към разказа за живота на Да Винчи така, както самият Леонардо е подхождал към всеки от многобройните си интереси - поставя въпроси и събира отговорите, наблюдава и анализира фактите в подробности, за да развенчае натрупаните митове и да открие неподозирани връзки.

В собствената си представа Леонардо е точно толкова човек на науката и техниката, колкото и художник. За него е писано много, но гледната точка на Айзъксън е новаторска и изпраща различно послание от познатите досега. В по-ранните му биографии се усеща осъдителност за това, че безразборното любопитство на Да Винчи към природата и нейните закони, непостоянното му внимание и липсата на концентрация са по-скоро пречка пред гения му; че изобретенията и математиката са ограбили времето, в което е можел да създаде още картини, още шедьоври. Биографията на Айзъксън обаче стои встрани от тази позиция. "Стремежът на Леонардо да преследва всяка примамлива тема, обогатява ума му" - пише Айзъксън. И допълва: "Леонардо е най-обикновен човек. Неговата наблюдателност не е свръхсила. Напротив - тя е резултат от собствените му усилия. Това е важно, защото означава, че ако поискаме, и ние можем не само да му се възхищаваме, а и да се учим от него, да се вглеждаме в нещата по-задълбочено и с повече любознателност."

Защото дори 500 години след смъртта му човечеството има какво да научи от Леонардо да Винчи.