19 Септември 2019четвъртък18:53 ч.

Георги Димитров - европейски измерения

Политиците са като планините - те се мерят по върховете, а не по падините и долините

/ брой: 136

автор:Павел Писарев

visibility 3225

(По повод 128-ата годишнина от неговото рождение)


Делото на Георги Димитров е значителен  български принос в европейската история още от първите му прояви на ляв социалдемократ.


Той е възпитаник на Димитър Благоев и израства под влиянието на Плеханов и Кауцки, а по късно - на Ленин. Проучва техните основни трудове. След женитбата си за дошлата в София от Белград и Виена сръбкиня Любица Ивошевич, той започва с нея и от нея да учи руски и немски език и се самообразова. Като



ляв български социалдемократ



и ръководител на българските революционни професионални съюзи участва в балкански и средноевропейски профсъюзни и социалдемократически срещи. Първата му голяма международна проява е на Третия конгрес на Коминтерна в Москва, където е приет от Ленин. След Септемврийското въстание в България през 1923 г., което той ръководи заедно с Васил Коларов, емигрира във Виена, а след това - в СССР. Оттогава 22 години неговият живот протича в Москва и Западна Европа. В СССР той е депутат във Върховния съвет, член на ЦК на ВКП(б), завеждащ международния отдел на ЦК, на шесто място в протокола на държавата след Сталин, Киров, Молотов, Ворошилов, Каганович. Димитров е зает в апарата на Коминтерна, участва във всички негови конгреси през втората половина на 20-те години и през трийсетте години. В края на 20-те години става кандидат-член на Изпълнителния комитет на Коминтерна, а от 1935 г. е генерален секретар на Коминтерна (до разпускането му през 1943 г.). През втората половина на 20-те и началото на 30-те години е ръководител на Балканското, а след това - на Западноевропейското бюро на Коминтерна. Изучава задълбочено икономиката и политиката на Европа и света.


Георги Димитров



придобива европейска и световна известност



на Лайпцигския процес през 1933 г. Той пръв посочва агресивния античовешки характер на фашизма, опасността, която представлява за световния мир и за човечеството, разкрива източниците на фашизма - финансовия капитал, империализма. На Лайпцигския процес той построява своята защита на основите на европейската духовна култура и цивилизация, позовава се на примери от основните културни пластове на Европа - гръцката и римската култура ("Когато в Германия Карл V говори само с конете си на немски език, а пише на латински, на славянската култура Кирил и Методий във "варварска България" създават писменост на родния език", на духовноста на Възраждането (Галилей и Гьоте - "И все пак - земята се върти"; "Който не иска да бъде наковалня, трябва да се превърне в чук"), на съветската духовност. Неслучайно той организира



европейския конгрес за култура против войната



в Амстердам, поддържа кореспонденция,  връзки и приятелство с Ромен Ролан, Мартин Андерсен Нексьо, с Леон Фойхтвангер, с Йоханес Бехер, с Максим Горки, с Анри Барбюс, предизвиква адмирациите на Алберт Айнщайн, Рокуел Кент, Артуро Тосканини, Андре Малро, Андре Жид. По това време Димитров вече е признат крупен интелектуалец, теоретик и политик. Неговите теоретически разработки за единните, народните фронтове са принос в теорията на тогавашната и сегашната левица. Като генерален секретар на Коминтерна той начертава нова стратегия на борбата против фашизма и капитализма,



стратегията на народните фронтове, на широкия съюз на левите сили



на интелигенцията, на младежта и жените. Той дава нова, различна от Сталиновата, формулировка, че фашизмът и социалдемокрацията не са братя близнаци и чрез изолация на сектантите при комунистите, и десните при социалдемократите ратува за единение с левицата, със социлдемократите - не само чрез единство на масите, но и на ръководствата. Народните фронтове във Франция, Испания, България и много други страни доказват жизнеността на неговите постановки.


В годините на Втората световна война той организира съпротивата на европейските народи, борбите на китайския народ против окупаторите. Сталин, Рузвелт и Чърчил със своите генерали Жуков, Айзенхауер и Монтгомери ръководят фронтовете, а Георги Димитров насочва, заедно с националните ръководства, европейската Съпротива, в която участват милиони партизани и бойни групи. С политически директиви, радиовръзки и радиопредавания, с изпращане на диверсантски групи и нелегални военни и политически организатори Димитров пряко участва във войната. Той отделя много внимание на Съпротивата в България, на Балканите и на връзките и помощта на Тито. Когато войната завършва, Георги Димитров разговаря с Толиати, Торез, Пик и Улбрихт преди отпътуването им от Москва за своите страни за следвоената обстановка в Европа и задачите на техните партии. След войната, като ръководител на Българската комунистическа партия, Георги Димитров заедно с Васил Коларов разработва теорията и политиката на народната демокрация, за специфичния български път към социализъм. Много преди еврокомунизма Димитров



посочва националните пътища към социализъм



основани и на общи закономерности. Той предупреждава за опасностите, които представлява бюрократичният държавен социализъм, лишен от инициативата на личността, посочва ролята на личната собственост за развитието на социализма, особено за запазване правото на собственост върху земята на село под формата на поземлена аренда в условията на кооперацията, както и за ролята на кооперацията при занаятчийството и въобще при средните собственици. Той говори за



патриотични индустриалци, търговци, офицери и интелигенция



привлича към сътрудничество творческата интелигенция и средната класа, развива идеите за български път към социализъм. Георги Димитров нарежда веднага да се освободи арестуваният Елин Пелин, съдейства да се освободат Михаил Арнаудов и Станислав Балан, съветникът на царя, пише писмо от Москва - "Берегите мальчика", като настоява да се осигурят достойни условия за царското семейство. Когато се завръща в България, привлича цялата българска интелигенция за сътрудничество, приема художника Бешков и много други.


Георги Димитров е наш съвременник не само като противник на войните, които и сега се водят против интересите на народите. Той е забележителен реформатор и модернизатор на България. Актуален е неговият призив "За 15-20 години България да постигне това, което други народи при други условия са постигнали за  столетие".


И днес, когато



запазването на националната идентичност е императив



важи неговата забележителна констатация, че "в областта на културата няма малки и големи народи". Сега, когато на България предстои отново да догонва европейските показатели на материално  развитие и да защитава своята национална идентичност в условията на глобализъм и европейска интеграция, тези димитровски завети са съвременни. Продължават да имат жизнена сила неговите възгледи за необходимостта за българите от дружба и сътрудничество с руския народ, с украинци и белоруси, с всички славянски народи, с нашите съседи от Балканите - румънци, гърци, сърби, македонци. Славяните са най голямата етническа група в Европа. Георги Димитров положи основите на



първите междудържавни договори с Румъния и Югославия



той има пряко отношение към размаха на гръцката Съпротива. Георги Димитров беше за равенство на всички български граждани, без разлика на религия и националност, той върна правата на българските евреи и имената и правата на българите-мохамедани, тежко нарушени от българските фашистки правителства. Той предлагаше на България европейски норми на цивилизация.


В уславията на започналата световна студена война Георги Димитров ратуваше за мир, разобличаваше опитите за нов агресивен милитаризъм на монополистичните кръгове на САЩ и Западна Европа. Тези негови завети са живи и спасителни и днес, когато



агресивните войни са наречени мироопазващи операции



а чуждите американски военни бази - лагери за съвместни учения.


Към историята трябва да се отнасяме честно и не са нужни подмени със съмнителна полза за днешни политически интереси. Нека не чертаем образа на Димитров, какъвто не е. Той следва политиката на Сталин, макар и в тежки спорове с него, той е марксист, привърженик на класовата борба и революцията, на насилието като средство за обществен прогрес. И едва бъдещето ще покаже прав или не е той. Историята не е получила своя край. Проявите на насилие в неговата дейност са свързани с епохата, в която той живее - войни, революции, граждански войни, въстания, съпротивата против фашизма и капитализма.


Политиците са като планините - те се мерят по върховете, а не по падините и долините. А върховете в живота и дейността на Георги Димитров са достатъчно високи,



за да остане на почетно място в историята



Освен това Георги Димитров сам е подложен на насилие в български, румънски и германски затвори. А и в собствената му партия е подложен на тежка критика и изолация - от левосектантите през 1925-1933 г. и около 16-ия пленум на ЦК на БРП(к) през юни 1948 г. - от Трайчо Костов, Добри Терпешев, Титко Черноколев, и на критика и натиск от Сталин и Суслов във времето преди и след 5-ия конгрес на партията - че бил забавил разгрома на опозицията, че имал неясни формулировки за български път на социализма, че говорел за патриотични индустриалци, офицери и т.н. Единствен Васил Коларов го защитава от свои и външни критици.               


Животът и делото на Георги Димитров  продължават да бъдат актуални и днес, затова силите на реставрацията в България се стремят да очернят името и дейността му, полагат усилия да го заличат от народната памет. Не за първи път Георги Димитров е потулван дори от собствената си партия. Но колкото повече време минава, толкова по-ясно се откроява значителният образ на този забележителен български революционер и политик, най-голямата българска фигура през ХХ век.


Скоро ще се навършат 130 години от рождението на Георги Димитров. БСП не направи нищо за възстановяването на къщата-музей на столичната улица "Опълченска".


Благодарение на личната инициатива на Стефан Данаилов музеят бе почистен и позакърпен. И въпросът не е в средствата - международни леви и антифашистки организации предлагат да окажат финансова помощ за реставрирането на дома-музей. Нека ръководството на БСП да каже ще се заеме ли с тази важна и националноотговорна задача или не, за да образуваме обществен международен комитет с българи и чужденци, който ще осъществи тази благородна идея.


Най-добре е къщата-музей да се предостави за стопанисване от Международната фондация "Георги Димитров". В Германия - в Лайпциг, съществува музей на Георги Димитров, в много градове на света има улици на негово име и паметници, само в България, неговата родина, името и делото на Георги Димитров - световнопризнати, не са официален повод за гордост и размисъл.   


             


                                                                                        



БНТ ядоса Киев, показа карта на Украйна без Крим

автор:Дума

visibility 114

Системата на НАП - пълна със слабости

автор:Дума

visibility 74

Има ли бизнес кръг около кмета в София, пита Мая Манолова

автор:Дума

visibility 243

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 180

И Съветът на ЕС одобри Кьовеши

автор:Дума

visibility 116

Франция и Италия с обща стратегия за мигрантите

автор:Дума

visibility 94

Пакетът "Мобилност" остава в дневния ред на Европарламента

автор:Дума

visibility 83

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 154

Обяснението за Великова беше "Или тя, или аз"

автор:Дума

visibility 255

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 179

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ