29 Май 2020петък23:52 ч.

ГЕРБ съсипаха и българските театри

Актьорите в страната не получават и 400 лв. заплата, а директори на театри още правят непростими репертоарни компромиси, но и това не ги спасява от безпаричието и мизерията

/ брой: 133

автор:Огнян Стамболиев

visibility 5490

На 28 юли 2010 г. с постановление на Министерския съвет беше извършена "реформата" в българските театри, опери и филхармонии - чрез сливане, преструктуриране, драстични съкращения и ликвидиране на цели институти. Според нейните автори от Министерството на културата, доскоро управлявано от "личност" като Вежди Рашидов, тази "реформа" била "крайно необходима", "полезна" и "по немския модел". Да, но Немският театрален съюз опроверга това и още на 14 септември с.г. изпрати писмо до премиера, като го предупреди, че "това изобщо не е немският модел, а е просто един начин за унищожаването на българския театър".


Вече берем горчивите плодове на реформата в родната култура. Бяха закрити прекрасните филхармонии на Пловдив (оркестър от европейска класа), силният оркестър на Русе - домакин на авторитетния фестивал "Мартенски музикални дни", първокласната филхармония на Плевен, добрите симфонични оркестри на Бургас, Варна, Видин, Враца, Шумен станаха опери или камерни.
Механично и напълно неоправдано се сляха Варненската опера и Варненският драматичен театър. Към Националната оперета се "прилепи" напълно различният по своя профил и естетика авангарден танцов театър "Арабеск". Оглави го човек без диплома и без никакви качества, но протежиран от ГЕРБ. Двете безсмислени сливания се определиха като "продуцентски центрове", което изобщо не отговаря на статута и дейността им. Но не бива да се учудваме, като имаме предвид кой бе

"мозъкът" на "реформата"

По особено жесток начин бе напълно ликвидиран много добрият репертоарен театър на Силистра, централният културен институт в града - със стабилна трупа, богат афиш и много публика. Театралният живот в този стар български културен център започва още през годините на варварското турско робство - 1872 г. От 1942 г. е държавен и досега е представил повече от 700 премиери! (За целта беше натрапен за директор нежеланият от всички посредствен артист-пенсионер Борислав Ненков, член на ГЕРБ, който най-безцеремонно изхвърли на улицата 20-те добри актьори и актриси!) Беше закрит един от водещите и най-посещавани и силни български театри, при това - най-старият - "Сълза и смях" (може би, за да не пречи на Военния театър, който е срещу него и на зам.-министъра полк. Митко Тодоров?!) Сляха, отново безсмислено и механично, отстоящите на 120 км един от друг (или по-скоро се "преляха"?!) Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" и Пловдивският. А малко след това Родопският драматичен театър, при все че е изключително необходим и доказал се през години институт (с прекрасна база и много добра трупа), беше най-безцеремонно ликвидиран от културното министерство. Но не съкратиха двата турски театъра "Назъм Хикмет" и "Кадрие Лятифова" (последният - носещ името на майката на "културния" ексминистър!) Тези напълно самодейни трупи - писал съм неведнъж за огромната вреда от тях - гълтаха и гълтат солидни суми от мизерния бюджет на българската култура (като цяло шест пъти по-малък от този само на Виенската опера) и са нещо като политически и

предизборни агитки

Министърът, който провеждаше открита протурска културна политика у нас, вдигна малко шум срещу непрофесионализма, кражбите и злоупотребите в тях, но не ги съкрати, както би направил всеки на неговото място, а ги "прилепи" към драматичните театри на Кърджали и Разград. Два нужни културни български института в два вече турцизирани района, където се говори повече на турски език и се развява знамето с полумесеца. Това затрудни и усложни тяхната нормална дейност, както и бюджетите им.
Когато правителството на ГЕРБ с финансовия си гений Дянков намали драстично субсидията на театрите и ги принуди да се самоиздържат според т.нар. делегирани бюджети, ги доведе до прага на бедността и унижението. Защото делегираните бюджети се оказаха най-голямата глупост от поредицата глупости в дейността на Министерството на културата, доскоро водено - за наш срам! - от един самозабравил се и недобре възпитан мултак, прочул се с некомпетентността си и прекалено високото си самочувствие. (Същият, който псуваше под държавния герб!)
Да искаш от театрите, оперите и оркестрите да печелят от продадените билети и да се издържат само от това, е, меко казано, абсурд. Нещо непознато дори в културна Европа, където хората имат пари за билети. Да чакаш касата да се напълни от драмите на Ибсен, Молиер и Чехов, от симфониите на Бетовен, Брамс и Малер, от оперите на Верди, Моцарт и Прокофиев? Директорите на театрите и оперите трябва да са наистина факири като Астор, за да успеят. Но повечето не са и не могат да бъдат такива. Не всички бяха и протежета на Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
ГЕРБ веднага прогониха

"неудобните" директори

(поради несправяне с делегираните бюджети и щедро подкрепи "своите") и близо четири години държаха всички в напрежение като "временно изпълняващи длъжността". Те се принуждаваха и още се принуждават да правят непростими репертоарни компромиси със заглавия, автори и изпълнители със съмнителни качества, но и това не ги спасява от безпаричието и мизерията.
Актьорите в страната не получават и 400 лв. заплата - по-малко от чистачките в банки, министерства и фирми. Да, тези компромиси в изкуството са направо непростими. Срамни! А великият Чехов беше казал: "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол!" У нас ГЕРБ искаха да се "извисим" до... Лепа Брена, Ивана, Софи Маринова, Азис...
Опростачването на днешна България върви с висока скорост.

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 844

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 435

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1410

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 432

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ