Главата на Севт ІІІ е изработена в днешен Казанлък

От месеци насам всички медии изобилстват със страници и предавания за прословутата тракийска изложба в Лувъра, перлата на която е знаменитата бронзова глава на цар Севт ІІІ, намерена от екипа на доц. Георги Китов в могилата Голямата Косматка при с. Шипка до Казанлък. За съжаление едно много по-знаково събитие от "пътуването на "Севт ІІІ в куфар до Париж" предизвика много по-слаб интерес у медиите.
Преди два дни в Националния археологически музей при БАН бе представена книгата "Гробницата на цар Севт ІІІ в могила Голямата Косматка". Автор е съратничката и заместничка на Китов в научната експедиция "Темп" - археоложката Диана Димитрова. Това прекрасно научно издание - луксозно и богато илюстрирано, за пръв път представя и анализира в пълен вид всички факти около откриването на гробницата, на съкровището в нея и на бронзовата глава на Севт. Над 300 снимки, някои от които се публикуват за пръв път, илюстрират текстовете в книгата. Освен всичко друго, книгата е двуезична - текстовете са паралелно на български и на английски. Авторката анализира всяка от находките и представя резултатите от изследванията върху предметите и хипотезите за ситуирането им в древната епоха. Томът е на пазара благодарение на Светлана Тилкова-Алена и издателството й "Арос".
Новата книга на Диана Димитрова е вторият й голям успешен опит - след предишната книга "По пътя на миналото" - да обобщи резултатите от труда на Георги Китов и на членовете на експедиция "Темп". Знаменитият археолог остави за България 400 проучени тракийски могили и повечето от най-големите открития от тази епоха.
Бронзовата глава на Севт ІІІ е изработена не другаде, а край Казанлък от гръцки скулптори. Химичният анализ на леярската пръст от вътрешността на бронзовата глава показва, че тя е от района на Казанлък. Което означава, че гръцкият скулптор или скулптори, които са направили тази статуя, са работили на място, обясни Диана Димитрова по време на премиерата на книгата. Резултатите от изследванията са описани подробно в научния й труд. Могилата Голямата Косматка вече разкри абсолютно всичко така, както e оставено от траките от времето на Севт, всичко е реставрирано и изследвано, то гради основата за различни научни интерпретации.
"Главата - това е главата на царството. Поради това в индоевропейските миторитуални практики много често именно главата, отделена от тялото, продължава да пази цялото царство", обясни тракологът проф. Иван Маразов. Бронзовата глава наистина е била отделена много внимателно и поставена в пространството пред гробницата. Техниката на изливане на бронза и стилът дават основания да се говори дори за автора на този античен шедьовър - Силанион, един от най-известните атински скулптори. Царят е бил достатъчно могъщ, за да може да си я поръча, добави Диана Димитрова.
Гробницата на тракийския цар Севт ІІІ е един от най-монументалните културно-исторически паметници от времето на траките по нашите земи. Открита бе през 2004 г. от Георги Китов и екипа му. Проучването й премина през доста трудности, включително през среднощно "общуване" с полицията, която бе пратена да пази - да не би да окрадат нещо... археолозите и поканените от тях на място председател на БАН акад. Иван Юхновски и директорът на Националния археологически институт с музей при БАН проф. Васил Николов!
Разбира се, книгата е посветена не на познатите български безобразия, а на много по-непреходни неща - на траките, на тяхната вяра, на техните царе и на Севт ІІІ конкретно. Авторката описва подробно цялата гробница, нейната структура и отделните й части - фасада, коридор, преградни зидове, вратите между камерите и самите три камери на съоръжението. Диана Димитрова излага хипотезите за погребалния ритуал в тази гробница. В третата камера, където са намерени пищните златни и сребърни дарове, археолозите не са намерили човешки останки. Китов предполага, пише Диана, че пищните дарове принадлежат на хероизиран, обявен за бог владетел, който е бил кремиран, а прахът е пръснат и/или недогорелите кости са депонирани другаде - например в непроучената част от насипа на Голямата Косматка. Друга възможност е самото погребение да е било извършено символично. Траките изграждат символични гробове, когато тялото на мъртвия липсва - в тези случаи вещите го заместват в ритуала, който ще му осигури успешен преход в Отвъдното. Въз основа на открити три надписа върху предмети (каничка, киликс и шлем), съдържащи името на Севт, близостта до столицата му Севтополис (под днешния яз. Копринка) и физическата прилика между лика от бронзовата глава и лицето на одриския цар Севт ІІІ върху сечени от него монети, може да се направи изводът, че гробницата е на този тракийски владетел.
Описание и анализ на жертвоприношението на кон в първата камера, както и на намерените гробни дарове, които поради изобилието им можем да наречем съкровище, съдържат следващите раздели от книгата. Не само за специалистите са интересни текстовете за намерените в гробницата въоръжения, златни и сребърни съдове, конски амуниции и други украси, и разбира се - на златния венец с прекрасно изработени по него дъбови листа. Според заключенията на екипа въз основа на анализа на гробните дарове символичното погребение на тракийския владетел Севт ІІІ е извършено в самото начало на ІІІ в. пр. Хр. - най-късно до 295 г. пр. Хр. Самото съоръжение е било преизползвано многократно и продължително време и преди това. Според хипотезата на Диана Димитрова, възможният строител, който е имал ресурс да поръча изграждането на такова съоръжение с три мистериални зали, е одриският цар Котис І в първата половина на ІV в. пр. Хр. А още към края на ІV в. пр. Хр. то е било превърнато в гробница на одриската царска династия.
С богатия си фактологичен и аналитичен материал, с неизвестни досега подробности за всеки детайл, с прекрасните илюстрации, новата книга на Диана Димитрова несъмнено може да достави удоволствие не само на учени и специалисти, но и на всеки любознателен читател, интересуващ се от миналото на земите ни.