Глобалната "китайска мечта"

Китай иска да засили влиянието си върху международното финансиране и инвестициите в развиващите се и бързоразвиващите се страни. Китай инициира създаването на две банки - банката за развитие на страните от БРИКС със седалище в Шанхай и Азиатската инфраструктурна банка със седалище в Пекин. Въпреки препоръките на САЩ, Великобритания и Германия ще участват с дялове в двете банки. Към това се прибавят и т.нар. "фондове за пътищата на коприната", при които става дума за създаването на икономически коридори, или "пътища на коприната" по суша от Западен Китай през Централна Азия към Европа и по море през Югоизточна Азия до Средния изток и Африка. Държавната китайска телевизия говори за 4,4 милиарда души като потенциални бенефициенти на двата "пътя на коприната". Към планираните инфраструктурни проекти спадат изграждането на железопътни връзки, шосета, индустриални паркове и развитието на информационните технологии. По данни от Пекин, над 50 държави проявявали интерес към тази инициатива, а тенденцията била възходяща.

На фокус е целият свят

Икономическата активност на Пекин често се натъква на критика в чужбина. Критиците твърдят, че Китай само експлоатира ресурсите на партньорските си страни и залива пазарите им с евтини китайски стоки. При новите "пътища на коприната" всичко щяло да бъде другояче, твърдят в Пекин. "Това не е китайско соло, а симфония на всички участващи страни", заяви китайският външен министър Ван И през март в Пекин. Става дума за около 40 милиарда долара, с които трябва да бъде създаден новият фонд. Някои китайски и чуждестранни медии сравняват фонда с плана Маршал, с който САЩ помогнаха на Германия след Втората световна война и интегрираха страната в западния отбранителен съюз на НАТО.
Дали пък Китай не иска да извърши глобален пробив с икономическа помощ, "мек натиск" и лансираната от Си Цзинпин "китайска мечта" като аналог на "американската мечта"?
Шен Диндинг от университета в Макао смята, че това е възможно. В статия за списание "The Diplomat" той пише, че Китай има много мечти - "китайска", "азиатско-тихоокеанска", а в крайна сметка и "глобална".
САЩ имат резерви спрямо новата Азиатска инфраструктурна банка поради евентуална непрозрачност и липса на бонитет. В дъното на тези резерви обаче се крие недоволството от нарастващото глобално влияние на Китай.

Положителни ефекти и регионални проблеми

Главният икономист на китайската финансова консултантска агенция "Galaxie Securities" Пан Ксяндонг подчертава в разговор с "Дойче веле", че Китай всъщност залага на идеята за сътрудничество. Планираните инфраструктурни мерки щели да окажат положително влияние върху отделните местни икономики. "При проекта за новите пътища на коприната става дума за международно сътрудничество и взаимна изгода", казва той. Според китайските експерти Пекин се вижда повече в ролята на кредитор, а не на бенефициент. Чен Йонгнан от университета в Сингапур смята, че резервите на САЩ спрямо Азиатската инфраструктурна банка са по-скоро израз на едностранчива гледна точка.
"Администрацията на Обама се концентрира най-вече върху ролята на китайското правителство и пренебрегва ролята на капитала", казва той.
Според него след износа на капитали за Китай ще бъде важно как ще защитава интересите си в чужбина.
Пан Ксяндонг също вижда реални проблеми, с които ще се сблъска Китай при осъществяването на проекта за "новите пътища на коприната". Той дава за пример отказа на новото правителство на Шри Ланка да участва в планиран съвместен проект за изграждане на пристанище и нестабилната обстановка в Мианма.
"Има много регионални фактори и неясноти при осъществяването на проекта за нов път на коприната", казва в заключение експертът.

Досега над 40 страни са се присъединили към AIIB. Съединените щати и само един от основните им съюзници - Япония, остават извън този списък. САЩ и други критици се съмняват дали водената от Пекин институция ще покрива международните стандарти за прозрачност и устойчивост на дълга, както и стандартите за защита на околната среда и социална защита, или просто ще се превърне в един от инструментите на китайската външна политика.
Но тъй като все повече държави се присъединяват към банката, толкова по-вероятно става AIIB да следва международните стандарти, отбелязват наблюдатели, и става по-малко вероятно Китай да бъде в състояние да използва многостранната институция, за да упражнява влияние в региона.
 

AIIB се разглежда като пряк конкурент на Световната банка


Железопътни връзки между Китай и Европа вече съществуват