Година на избори, промени и напрежение

Пада и последният лист от календара. Стрелките на часовника бавно приближават дванадесетия час. Новата година, въплътила надеждите на хората от всяко кътче на земното кълбо, е на прага и ни чака - по-добри, по-миролюбиви, по-състрадателни, по-човечни... И макар една година да е само прашинка във вечността, отиващата си 2014-а бе изпълнена с много паметни събития, които ще бележат хода на историята. Геополитическите игри се развихриха с все сила през тази година.
2014-а с право може да бъде определена като година на избори. Хора от различни краища на планетата се отправиха към урните, за да дадат своя глас, повечето от които за промяна - в Индия се проведоха най-мащабните в света парламентарни избори. В края на май европейските граждани гласуваха за Европейски парламент. Европа пак е в ръцете на десните, въпреки значителната загуба на места в ЕП, но най-голям победител излезе евроскептичният вот, давайки ясна индикация на европейските лидери, че нещо в Европейския съюз куца. Не без драми мина и избирането на новата Европейска комисия. Този път поне България не се орезили - Кристалина Георгиева, у нас харесвана или не, обра овациите на изслушванията от евродепутатите. Нов ЕП, нова ЕК, нов председател на Европейския съвет и нови надежди за по-добро бъдеще...
Въпреки неоправданите бразилски надежди на Световното първенство по футбол Дилма Русеф успя да се пребори и да спечели втори президентски мандат. Бившият шеф на египетската армия Абдел Фатах ас Сиси положи клетва като президент на страната. 250-милионна Турция пък избра новия си президент през август. Новият държавен глава в лицето на бившия премиер Реджеп Ердоган ясно заяви желанието си за промяна на конституцията с цел увеличаване на президентските пълномощия. Именно с Турция бе свързана и най-прясната голяма новина, която пряко ни засегна и нас. При посещението си в Анкара руският президент ни "отряза" от проекта "Южен поток". През май Москва пък сключи с Китай "газовата сделка на века".
В деня на европейските избори и в Украйна се проведе вот. След като през февруари Виктор Янукович бе свален от власт, украинците избраха шоколадовия крал Петро Порошенко за президент, възлагайки му големи надежди за разрешаване на кризата в страната, която взе невинни жертви и отреди бежанска съдба на хиляди. В края на октомври пък се проведоха парламентарните избори, на които украинците си поръчаха "още веднъж от същото". Украйна безспорно бе една от най-горещите точки през изминалата година, предвид произтичащите от кризата в страната последствия на международната политическа сцена. В 25-ата годишнина от падането на Желязната завеса, в чийто символ се превърна Берлинската стена, и началото на края на Студената война, се заговори за нов период на захлаждане в отношенията между Запада и Русия. През юни руският президент Владимир Путин трябваше да е домакин на срещата на върха на Г-8. Тя обаче се проведе в Брюксел, тъй като САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания гласуваха да изключат Руската федерация от Г-8 в отговор на анексирането на Крим - след референдум почти 97% от гласувалите избраха Русия пред Украйна, която година след Майдана е пред банкрут, независимо от финансовата помощ от Запада, и в гражданска война. Въпреки няколкото сключени примирия и обещания за диалог боевете в източната част на страната не стихват - междувременно Донбас и Луганск обявиха независимост от Киев. Не спира и войнствената риторика на някои европейски и американски политици срещу Русия. Де да беше само риторика, ами и санкции заваляха срещу Москва, чието търпение се поизчерпа и отвърна на удара. Заради украинските дългове за получено синьо гориво Москва спря кранчето и Европа, подпомагаща финансово Киев, бе на тръни от нова газова криза.
Злополучна беше 2014-а за малайзийските авиолинии. Изчезването на полет 370 с 239 души на борда се оказа една от мистериите на века. На 17 юли "Боинг-777", пак на малайзийските авиолинии, с 298 души на борда, бе свален в размирната Източна Украйна, което още повече задълбочи украинската криза.
2014 г. ще се запомни и като година на изтеглянето на международния контингент от Афганистан. Всеки сам да търси отговора на въпроса какво остава в страната след 13-годишната война там.
Тази година отново се възпламени и израелско-палестинският конфликт, вземайки невинни жертви. В Европа пък все повече се заговори за признаването на независима държава Палестина. Либия и Ирак си останаха все така нестабилни. Войната в Сирия отбеляза третата си година. На територията й обаче освен т.нар. умерена опозиция, бореща се срещу режима на Башар Асад, който бе преизбран за президент, вече вилнее и съвременният Франкенщайн в лицето на Ислямска държава, целяща създаването на световен халифат, превземаща все повече територии и доказваща, че неимоверните усилия на САЩ в борбата с тероризма не са увенчани с успех.
Центърът на световното влияние започна да се измества и през изминалата година БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, даде заявка за засилване на международната си роля. Един от членовете на организацията - Китай, стана първа икономическа сила, измествайки САЩ. В Казахстан пък лидерите на Русия, Беларус и Казахстан подписаха договора за създаване на Евразийски икономически съюз.
Гражданските вълнения, породени от увеличаващото се неравенство, от липсата на перспектива, от недоволството срещу статуквото, също белязаха отиващата си година.
През 2014 г. станахме свидетели на най-тежката досега епидемия от ебола. Смъртоносният вирус, приклещил африканския континент, взе над 7 хил. жертви, предизвиквайки световна паника. И макар да се появиха надежди за ваксина срещу него, успокоението е още далеч.
Краят на годината ни поднесе изненада, която се превърна в историческо събитие. След 55 години блокада САЩ и Куба възстановяват дипломатическите си отношения. Падането на икономическото ембарго обаче е под въпрос, след като от догодина Конгресът ще е доминиран от републиканците.
2014-а бе увенчана с много годишнини - 100 години от Първата световна война, 75 години от Втората световна война, 70 години от Десанта в Нормандия. Дали обаче световните лидери са си извлекли поуките от историята?

Кого загубихме през 2014 г.
След инсулт и 8 години в кома си отиде Ариел Шарон (85 г.). Бившият генерал, бивш лидер на израелската десница, защитаваше яростно заселническата политика, преди да наложи изтегляне на израелските войски от Газа през 2005 година.
През май си отиде генерал Войчех Ярузелски (90 г.), силният човек в комунистическа Полша, той въведе извънредно положение в опит да смаже профсъюза "Солидарност" на Лех Валенса. След това Ярузелски започна преход към демокрация, който щеше да доведе до успеха на първия независим профсъюз в съветския блок.
Светът се раздели и с бившия грузински премиер Едуард Шеварднадзе (86 г.). Като министър на външните работи на СССР той беше един от архитектите на края на Студената война заедно със съветския лидер Михаил Горбачов. Президент на независима Грузия през 1995 г., той подава оставка през 2003 г. по време на "Революцията на розите".


Докато Европа честваше 25-годишнината от падането на Берлинската стена, светът изглежда отново навлиза в спиралата на Студената война


Новите киевски власти внимателно слушат новите си американски приятели


Горящите останки на малайзийския "Боинг", свален над Украйна


И тази година не донесе мир в Близкия изток. Израел подложи Газа на тежки бомбардировки, след като палестинците изстреляха няколко ракети срещу израелската територия


В САЩ избухнаха масови протести, след като съдът оправда полицай, застрелял афроамериканец


Протести заляха Хонконг


Природните бедствия не подминаха Европа и тази година


Бежанската вълна към Стария континент не стихна и тази година


2014 г. беше годината, в която екзотичната болест ебола, която досега убиваше хора само в най-бедните райони на Африка, се появи с пълна сила на световната сцена и отне живота на повече от 7000 души в 8 страни


Трагедия сполетя турските миньори - през май експлодира газ в мина край Сома: загинаха 201 човека


И през 2014 г. разривът в доходите на бедните и богатите продължи да се увеличава


Новият президент на Европейския съвет Доналд Туск приветства председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Сериозни промени през годината настъпиха в Европейския съюз - ЕС се сдоби с нов Европарламент и нова Еврокомисия


Разочаровани привърженички на независимостта на Шотландия. В началото на септември шотландците отхвърлиха на референдум идеята да напуснат Обединеното кралство. В Испания пък правителството в Мадрид успя с процедурни механизми да предотврати легален референдум за независимост и отцепване на Каталония


През 2014 г. сякаш изневиделица се появи джихадисткият тайфун "Ислямска държава в Ирак и Леванта", набързо прекръстена в "Ислямска държава". Световните експерти и политици явно проспаха възхода на тази сунитска ислямистка групировка, избуяла върху пламъците на гражданската война в Сирия и неразбориите в Ирак при управлението на бившия шиитски премиер Нури ал Малики


Броени дни, след като 17-годишната Малала Юсуфзаи официално получи Нобела за мир, поделен с индиеца Кайлаш Сатяргхи, талибани разстреляха над 100 деца в пакистанско училище


През 2014 г. спадът на цените на петрола беше главозамайващ

Критични дни преживя и руската рубла, но лека-полека започна да се възстановява


Катрин Аштън, Джон Кери, Виктория Нюланд, вие ще отговаряте за хората, изгорени живи в Одеса - пише на този плакат по повод кървавата вакханалия в Профсъюзния дом


Европейската сонда "Розета" и уникалното кацане на модула й "Филе" върху кометата Чурюмов-Герасименко са обявени за най-големия научен пробив за 2014 г. от списание Science. Събитието е определено като най-важния научен напредък заради големия си потенциал да доведе до нови открития за произхода на Слънчевата система и живота на Земята
Снимки БГНЕС и БТА

Материала подготвиха Галина Младенова и Кристиела Симеонова