Големият майсторлък е да обединяваш хората

Назми Мюмюн
Член на Съвета по правата на човека, междуетническите и религиозните отношения към Националния съвет на БСП

Зад гърба ни останаха местните и президентските избори. Избори, които се очакваха от гражданите на Кърджали и от жителите на цялата област с надежда за промяна. Е, промяната и при нас не се състоя - ДПС си запази монопола във всичките общини, спечели мнозинство във всички общински съвети на областта. Остана обаче неприятното усещане от агресивната кампания на ГЕРБ, които не се спряха пред нищо, за да получат властови позиции. Вярно е, че през годините на демокрацията - от 1990 г. досега, не са се провеждали избори с толкова организирани недостатъци, слабости, с купуване на гласове, с прилагане на методите за всяване на страх и с такава демонстрация на некомпетентност от членовете на СИК - основно излъчени от ГЕРБ и "Атака".
 И ако това се повтаряше навсякъде в страната, то в Кърджали забелязахме и една друга опасна за обществото тенденция. В хода на предизборната кампания, а и в месеците преди това, лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и Цветан Цветанов не спряха да чертаят разделителни линии между различните етнически и религиозни групи. Обръщенията им се свеждаха редовно до българи-мюсюлмани и българомохамедани.
Не знам дали на ръководителите на ГЕРБ им е ясно, че всички ние сме граждани на България. Вярно е, че на територията на нашата малка държава живее и работи население, което се самоопределя като представител на различен от българския етнос. Това са българските граждани с турски етнически произход, с ромски, с арменски, гърци, евреи, каракачани и други. Всички те обаче

са неделима част от българската нация

и разделянето им, по-скоро наблягането на това разделение, не носи нищо добро. Нищо добро не носи и сепарирането им по религиозен признак.
 Винаги съм застъпвал тезата, че турците в България са част от българския народ. Те са родени в България, живеят и работят тук, създават национален доход, плащат си данъците. Те обичат не по-малко от другите етноси своята родина - България. Те имат равни права и задължения спрямо останалите и това е гарантирано от Конституцията.
Вярно е, че над 90 процента от тях изповядват исляма и спазват неговите традиции. Традиции и обичаи, наследени от техните бащи и дядовци. Да, между тях има и атеисти. Каква част са те и каква част са силно религиозните, трудно може да се установи. Но те са турци, които са български граждани.

Не са българомохамедани

нито българи-мюсюлмани. Аз споделям мнението, че и сред българите има наши съотечественици, които са атеисти, има хора, за които вярата е по-скоро традиция, а има и искрено, силно вярващи в Бога. Но те са българи. Българи по етнически произход. А не българи-християни.
 Има и е една друга група - етническа и религиозна, която населява много градове и села в България. Така наречените цигани "миллет" - същите наши съграждани, които в повечето случаи се самоопределят като турци и мюсюлмани (дин кардешлер). Те не приемат, че са роми, стоят много близко до турския етнос - използват турски език, турски традиции и обичаи, турски песни, религиозните мюсюлмански обичаи и традиции. Те също не са българомохамедани или българи-мюсюлмани. Това са български граждани, една част от които се опредялят като турци, друга част - като роми, а трета - като цигани. Това, разбира се, е тяхно право, въпрос на избор и на самосъзнание.
 Какво имат предвид Бойко Борисов и Цветан Цветанов, когато използват обръщенията българомохамедани и българи-мюсюлмани? Може би онази част от населението на България, което се определя или като помаци, или като българи, изповядващи исляма, или просто като българи от пограничните райони. Трябва ли тогава  ръководството на държавата - единият е премиер, а другият - вицепремиер, умишлено да натрапват границите на разделението? Да натрапват едно или друго етническо и религиозно самосъзнание?

Този филм вече сме го гледали преди 30 години

когато започна така нареченият възродителен процес. Дали сега не сме свидетели на подготовката за второто полувреме на същия този процес?
 В годините ние си направихме изводите, поуките и вече имаме обица на ухото. Подобен процес, та дори и само подготовката му, би била катастрофа с непредвидими последици за България. Още повече в качеството й на член на Европейския съюз.
Не е достойно висши български държавни дейци, каквито за съжаление в момента са Бойко Борисов и Цветан Цветанов, изкуствено да всяват разделение и да чертаят граници между различните етноси в страната. В политиката големият майсторлък е да обединяваш хората, да ги консолидираш

около общи цели, надежда и идеали

Да направиш така, че всички заедно да утвърждават законите на страната, да се чувстват като част от българския народ, национална култура и език, като в същото време запазят своята самобитност - етническа и религиозна.
От това ще спечели България. Ще спечели и тази партия, която утвърждава подобна политика - политика на обединение при зачитането на особеностите на етническите малцинства. Смятам, че както азбуката започва с буквичката А, така и уважението към личността започва с това да възприемеш човека такъв, какъвто е - българин или турчин, християнин или мюсюлманин.
По време на предизборната кампания често чувахме от устата на лидери и на кандидати от различни партии думата "българи". Ако за един българин подсъзнателно това се възприема като нещо нормално, то от страна на един етнически турчин нещата придобиват почти комичен характер. Щели да работят с българите за България. Ами турците, ромите, гърците, арменците... те за кого да работят? Трябва ли да припомня, че според последното преброяване в страната ни живеят близо 2 милиона души, които не са от български етнически произход?

На кого ги харизваме тях

Те с кого и за какво ще работят? Може би за просперитета на Малдивските острови?
Но народът ни е по-мъдър от лидерите на ГЕРБ и "Атака". В район като Кърджали видяхме, че етнически българи гласуваха за етнически турчин - спечелилият за трети мандат Хасан Азис. Видяхме, че етнически турци гласуват за етнически българи - за кандидатите на БСП Милко Багдасаров и на ГЕРБ - Илия Илиев. Като оставим настрана дребните политически заяждания и емоцията, която все още не ни е оставила напълно, то трябва да преценим трезво, че това всъщност е формулата на бъдещето, перспективата и потенциала на взаимната интеграция и приобщаване на различните етнически и религиозни групи в страната.
 С въвеждането на приципа на уседналост ГЕРБ се надяваха да спечелят изборите в смесените райони. Няма да има автобуси от Турция, няма да има гласове за ДПС. Е, загубиха изборите. А техният кандидат в Кърджали - Илия Илиев, остана трети след Хасан Азис и Милко Багдасаров. Видя се, че тактиката на разделението не работи. Работи политиката на обединение, на търсенето на общото, на доброто управление за конкретната община и населено място.
Истинският български политик, отговорният български политик трябва да е като президента Георги Първанов. За десет години на най-висшия държавен пост той не сбърка нито веднъж в своите обръщения - наричаше всички български граждани. Така е, всички сме български граждани, без разлика от верска или етническа принадлежност. Сигурно този урок Георги Първанов го научи в Кърджали, където започна кариерата му на голям български политик. Хубаво ще и Бойко Борисов

да дойде в града ни и да понаучи нещичко

А не само да прелита с хеликоптера и да гледа Водното огледало отвисоко.
 ГЕРБ и неговите сателити - "Атака" и Ред законност и справедливост, както и други псевдопатриотични организации, удрят на кухо с езика на турцизацията, ислямизацията, неоосманизма и така нататък. Крайно време е да ограничат антитурската си лексика. Тя не печели избори, напротив, тя води до разслоение на населението и до насаждане на изкуствена омраза. Ако не вярвате, погледнете резултата на Волен Сидеров.
Казват, че България се намира в най-тежката икономическа криза след Втората световна война. Лично аз смятам, че докато за останалите страни от ЕС има обективни причини, за България причината е субективна и е само една - Бойко Борисов. Но това е друга тема. Казах, че сме в криза. Всички изпитваме трудности - водим борба за препитанието си, търсим работа, притесняваме се как ще посрещнем следващия ден, как ще осигурим децата си, как ще си платим сметките. Тежко е, но дори и в тежкото има нещо добро - в условията на криза виждаме, че проблемите ни са едни и същи - и на българите, и на турците, и на християните, и на мюсюлманите. Животът сам ни показва, че всяко разделение е изкуствено. За да оцелеят, за да се справят със ситуацията, хората се обединяват. Това е много важен урок. Шанс, който ни поднася времето и който не бива да пропуснем.