Голи... претенции

В последните двайсетина години явно сме обречени като народ и държава да учим уроците си по възможно най-тежкия за нас начин. Звучи абсурдно, но е добре, че ставаме свидетели на кризата с бежанците. Само така ще прогледнат и заслепените докъде ни докараха четирите години игра на политика. Лежерното отношение (меко казано) на бившите властимащи към управлението на държавата, забатачването на всичко, повсеместната некомпетентност и тоталната гавра с институциите ни доведоха до това, което сме. Не само в очите на света, но и в собствените ни представи за държава, способна да се справи с обичайно явление за глобализиращия се свят.
Гротескното отношение на ГЕРБ към властта не е минало. А грозно настояще. При това преплетено с тарикатлъшки опити за измиване на ръцете. Проблемът с бежанците обаче не е мачле, нито преработено издание на "Винету". Късият пас, ритането по кокалчетата и размахването на томахавки не помага.
Този път обаче картината трябва да бъде показана в цялостен вид. Стенограми, планове, разчети - сложете всичко на масата. Нека преценим фактите сами. Без да ни ги представяте от собствената камбанария, пък било и най-представителната в държавата, тази на президента. Какво имаме и какво нямаме? Само палатки ли са предвиждали да разпъват предишните при евентуална бежанска вълна? Наистина ли са подходили небрежно, лековато и са подценили и националната сигурност? Защото бежанците са част от нея. Кой е изключил вероятността да не ни се случи нещо, което се случва на цял свят? Сигурно е бил някой от богоизбраните, управлявали ни през последните четири години.
Сега очакваме ГЕРБ тихомълком да се отметнат от идеята за вот на недоверие към правителството заради бежанците. Защото има опасност да лъснат голите им... претенции.