Голяма драма в Долината на голямата химия

Преди около месец излезе информация, че частен съдебен изпълнител продава луксозното имение на Николай и Евгения Баневи в столичния квартал "Бояна". Къщата е разположена върху парцел с площ 11 486 кв.м, а разгърнатата й застроена площ е 2869 кв.м. Сградата се състои от двуетажно жилище и басейн, свързани с топла връзка помежду им, става ясно от обявата. Къщата стана публично известна, след като Специализираната прокуратура показа снимки и видео от нея. Това се случи миналата година при образуването на досъдебно производство срещу Баневи във връзка с фалиралия завод "Полимери". А щом стане дума за този завод, човек някак неволно го свързва с Девненския промишлен комплекс, известен още като Долината на голямата химия, част от която беше и той.

Началото

Строителството на промишления комплекс започва през 1948 г. и продължава с усилени темпове 25 години. Той е сред най-големите обекти на индустриалното строителство в социалистическа България. Вероятно по мащаби може да му съперничи само АЕЦ "Козлодуй". Заводите край Девня произвеждат електроенергия, цимент, захар, но най-вече химически продукти - сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства, като солна киселина, хлор. В началото на 80-те години на миналия век те дават близо една пета от продукцията на химическата промишленост у нас. Освен за вътрешния пазар производството е предназначено за износ по т.нар. второ направление.

Един от най-важните сектори, развивани в Девненската долина на голямата химия, е производството на поливинилхлорид. Първият завод е официално открит през 1964 г., а през 1975 г. започва строителството на втори завод за хлор и поливинилхлорид. Той е обявен за най-големия строеж на химическата промишленост през седмата петилетка. Заводът е открит през 1980 г. Той произвежда опасните сода каустик, солна киселина, хлорна вар, карбид, винилхлорид и емулсионен поливинилхлорид и е един от малкото за времето си български химически заводи, в които голяма част от процесите са автоматизирани, а параметрите на най-важните процеси се следят с компютри. 

Програма

Само пет години след пуска си заводът вече се нуждае от цялостна оздравителна програма, защото е в лошо техническо състояние и има остра нужда от по-квалифицирани кадри. През 80-те години, когато значението на девненското химическо производство като източник на конвертируема валута нараства и Долината на голямата химия работи на пълни обороти, монтираното там скъпоструващо оборудване остава недоокомплектовано с резервни части, особено когато се налага те да са внос по второ направление.

Официално за Девненската низина се говори с гордост и суперлативи като за Долината на голямата химия, но тя се сдобива и с друго неофициално название - Долината на бавната смърт. Наричат я така заради условията на тежък труд и повсеместното замърсяване на водата и почвата. Девня започва да се изгражда като втори Димитровград. През 1969 г. Девня е обявена за град. От 70-те години насам огромните нужди на девненските предприятия от работна ръка вече се задоволяват предимно за сметка на трудовата миграция на преобладаващата част от работниците. Те пътуват до местоработата си от Варна или други селища в района. Вредните условия на труд обаче не се подобряват съществено и вместо това се компенсират с допълнително заплащане, безплатна храна и социални придобивки, като достъп до санаториално лечение, облекчен режим на отпускане на ведомствени жилища и най-вече с възможността за бързо придобиване на варненско жителство. Въпреки това в Девня много трудно се задържат квалифицирани работници и специалисти. 

Взрив

На 1 ноември 1986 г. Девня е разтърсена от мощна експлозия. Ударната вълна е усетена в отстоящата на близо 30 км Варна, където е регистриран трус от 3-та степен по скалата на Рихтер. Взривен е новият завод за хлор, винил и поливинилхлорид - едно от най-големите и най-модерни подобни предприятия в света. Детонацията унищожава напълно цеха за винилхлорид и отнема живота на двадесетина души.  Мащабите на трагедията са щели да бъдат неимоверно по-големи, ако канцерогенният поливинилхлорид не се бил запалил, предотвратявайки по този начин оформянето на отровен облак, които би натровил още неизброимо множество от хора.

По предложение на предприятия от близкия град Белослав започва инициатива за набиране на средства за възстановяването на взривилия се завод, а ранените работници получават бележки да си купят без ред телевизор "Велико Търново". Въпреки направените експертизи и досега остават съмнения за причините, довели до тежката авария. Съществуват две хипотези: сгрешена концепция при проектирането на завода или саботаж заради вървящия тогава възродителен процес. По време на масовата приватизация заводът става собственост на скандалния бизнесмен Николай Банев, чрез индустриален холдинг "АКБ Форес" с името "Полимери"- Девня. Вече преименуваното и приватизирано през 1998 г. дружество "Полимери" агонизира близо петнадесет години. В средата на 2010 г. заводът спира работа окончателно, а на 12 декември 2012 г. Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност. 

След това заводът "Полимери" бе купен от пловдивската "Хъс"- фирма за производство и търговия с метали. В момента край Девня се намират най-големите химически заводи на страната - приватизираните "Солвей Соди" АД, който произвежда калцинирана сода, и "Агрополихим" АД за азотни торове. Строителната промишленост е представена с производство на строителни материали - "Девня Цимент" АД.  Хранително-вкусовата промишленост е представена от "Девненски захарен завод" ЕООД.

 Производителността нараства 20 пъти

До 1944 г. в България работят 82 химически предприятия със 7300 работници. От тях 20 са за производство на сапун, 11 за грес, 3 за глицерин, 3 за бакелит, 4 за син камък, 11 за терпентин, няколко за каучукови изделия - 2 млн. гумени изделия, от които 1,8 млн. чифта галоши. През 1946 г. общата стойност на продукцията на химическата промишленост е около 4 млн. лева. Първият голям социалистически строеж в България е азотно-торовият завод в Димитровград. С неговото изграждане през 1948-1951 г. се полага началото на тежката химическа промишленост. Химическата промишленост достига своя връх през осемдесетте години, когато общата промишлена продукция се изчислява на 7,5 млрд. лева. Внедрени са около 2360 нови и усъвършенствани технологии. Съвкупната печалба се увеличава на 2,22 млрд. лева, основните фондове - от 200 млн. лева на 5,2 млрд. лева, работните места - от 7500 на 132 560. Износът на Запад надхвърля 900 млн. долара, а в социалистическите страни - 1 млд. преводни рубли. Производителността на труда през този период нараства над 20 пъти. Химическата промишленост през 1985-1989 г. разполага с 9,5% от основните фондове на страната, с 3% от промишления персонал и дава около 15% от промишлената продукция, около 30% от валутните постъпления в долари и около 25% от общите постъпления в бюджета.