Голямото лъжене
Или как първоначално евтиното стана много, ама много скъпо
/ брой: 205
В началото на 2000 г. фирмата "София газ" предприе кампания с цел да убеди хората да ползват газ за отопление и топла вода. Мотото на акцията беше - евтино и чисто. Първите включили се в системата плащаха сметки от около 30 лв. за двустаен апартамент. Но освен това трябваше да се оборудват с котле, радиатори и други устройства, които струват между 1800 и 2300 лв. Плащат се и различни такси - за включване, за проверка и изпитание на инсталациите. Все пак 30 лв. за температура в жилището 22-23 градуса и постоянна топла вода беше поносима цена. Идилията продължи до 2003 г. Тогава "София газ" съобщи на абонатите си, че поради поскъпването на цената на газа таксите се увеличават с 9%, поради което те вече трябва за заплащат по 33 лв. на месец. Е, 3 лв. повишение не е кой знае колко, така че хората го преглътнаха. Само че от 2004 г. започна екстремно нарастване на таксите - средногодишно с 11-12%. До 2006 г. то ставаше веднъж годишно, но през 2007-2009 г. вече по два пъти, а през 2010 г. се очертава като трикратно. Така в резултат на 10-годишни корекции абонатите на "София газ" вече плащат сметки около 140-150 лв. На 1 юли им беше поднесен нов сюрприз - поскъпване с 25%, което означава, че сметките ще стигнат 175-180 лв.
Ако направим равносметка за периода 2000-2010 г., през него доходите от заплати са се увеличили средно с 15%, а от пенсии - с 12%. В същото време сметките за газ са нараснали с 58%. При това - не за последно! Шефът на "Булгаргаз" казва, че ако сега Русия ни продава 1000 куб. м за 339 дол., през есента ще иска по 400 дол. Освен това поради факта, че не можем да поемем договорените количества, ще трябва да плащаме и неустойки, които възлизат на няколко десетки милиона долара. Съвсем ясно е, че неустойката ще се компенсира с повишаването на цената за потребителите.
Трябваше у нас да дойде първият вицепремиер на Русия Виктор Зубков, за да ни каже, че голяма част от вината за скъпия газ в България е в... самите нас. Тъй като сме позволили да съществува дълга верига от посредници, по този начин до потребителите горивото достига с близо 60% надценка. А тяхната единствена възможна реакция е да си спрат кранчетата на газа и да потърсят алтернатива. Но понеже парното и токът също хем са скъпи, хем и при тях тенденцията е цената да върви стремглаво нагоре, тогава остава връщането назад, към традициите. Какво означава това? Тъй като ние нямаме залежи от природен газ, но все още не всичките ни гори са изсечени, а имаме и мини за кюмюр, да си върнем кюмбетата, пернишките печки и кюнците в апартаментите. По този начин се открива възможност, освен за селски туризъм, където на чужденците се показват оджаци, да ги запознаваме как дори в София хората се отопляват, както е било през ХIХ век и до 50-те години на ХХ в.
До такива абсурди се достига поради неадекватност между цени и разходи.
В Словения, където също ползват 100% руски газ, месечната сметка е колкото у нас - към 70-80 евро. Там средната заплата обаче е 1100-1200 евро, а средната пенсия - 600-650 евро, т.е. има равновесие между доходи и разходи, което за съжаление го няма у нас, а и няма изгледи да се постигне в скоро време. По същество гражданите на България не са част от европейската общност, а са поданици на единствената бананова република в Европа. В това отношение дори Румъния не ни е конкурент. Там и в условията на тежка криза хората продължават да живеят по-добре от нас. Тази година се очаква да ни посетят 70-80 хил. румънски туристи, докато само 4-5 хил. българи ще отидат в северната ни съседка да почиват в Синая и Мамая, където цените са по-високи от турските и гръцките куророти.