Гори къпиновият храст на българския Моисей

Най-цитираното име в света е на Моисей, а у нас - на Бойко Борисов. Пътят на двамата към величието е доста сходен. Народът на Моисей е под египетско робство. В страната на пирамидите властва всемогъщият фараон, син на върховния бог Амон Ра. Той знае, че сред евреите ще израсне водач, който ще ги освободи. За да сломи съпротивата им, богоравният заповядва да бъдат удавени в Нил всички новородени еврейски момченца. Майката на тримесечния Моисей го полага в тръстиков кош и го пуска по реката. Дъщерята на фараона го открива, спасява го, а по-късно го осиновява. Младенецът не само възмъжава в двора на фараона, но и научава тайните на египтяните. А когато един ден бог му се разкрива в образа на горящ къпинов храст, Моисей изпълнява заповедта му да освободи еврейския народ от египетското иго.
Дядото на нашия премиер е убит в първите седмици на комунистическата власт. Тя обаче не само спасява внука, но го прави член на своята партия и даже го праща да следва в школата на МВР, достъп до която имат само най-верните. Така младежът изучава тайните на системата отвътре и когато всевишният го погалва по мускулите, той става пръв борец срещу идеите, на които е служил.
С това сходствата не свършват. Моисей води народа си из пустинята 40 години, а нашенският му аналог е готов и по-дълго да ни държи в нея. Моисей храни народа си с манна небесна, а ние при жалките си доходи също разчитаме нещо да ни падне от небето. Моисей разделя морето на две, за да могат евреите да го прекосят сухи, а нашият се  заканва да асфалтира дори лунната пътека. Евреите възторжено благодарят на водача си, а премиерът очаква от нас същото. И жестоко се обижда, когато президентът налага вето, вместо да го похвали за вдигането на пенсионната възраст. Дълбоко е засегнат и от реакцията на Европа. Готов е да спаси и нея, като препоръчва на правителствата да свият заплатите и пенсиите до нивата на българските. Те обаче не само не го правят, но и не предвиждат никакви бонуси за страни като нашата, които с тежки лишения на народа си държат бюджетния дефицит нисък.
Внимателният поглед ще забележи и някои дребни разлики. Например Моисей написва пет книги, а нашият водач е прочел само една. Приликите обаче са значително повече. В един момент евреите са разколебани от трудностите, искат да се върнат в Египет. Част от тях дори вдигат въстание, не искат повече да бъдат водени от Моисей. Той ги наказва жестоко и ги задължава още няколко десетилетия да обикалят в пустинята. Нашият лидер също овладява мисленето на хората чрез насаждане на страх. Плаши ги, че ако не приемат реформата му, ще се върне предишната власт и тогава жестоко ще съжаляват.
На върха на планината Синай Бог предава на Моисей Десетте заповеди, които стават основа за многобройни закони. Нашият водач също приема и преправя десетки закони, но някак си промените все не са му достатъчни и текстовете все му служат за оправдание. Най-новият пример е със зачестилите напоследък палежи на коли. Вижда се, че нашата полиция, която уж ни пази, не само е безсилна, но и става за смях. И Борисов за кой ли път хвърля вината върху закона. В Наказателния кодекс нямало текст, по който да обвиниш някого, хванат да носи туба с бензин или шише със спирт. Трябвало да го заловиш в момента на палежа, иначе нищо не можеш да му сториш. И Борисов отново предлага да бъде пипнат законът. Всеки, който се движи със запалителна течност в ръце, да може да бъде обвинен дори само на това основание, че е подпалвач. Ако утре ни залее вълна от изнасилвания, сигурно ще ни забранят да носим нещо друго извън дома си.
Ясно е, че няма как до всяка кола да дежури полицай. Къде обаче отиват стоте милиона за подслушване? Как се изразходва гласуваният милиард за МВР? Защо спи агентурата? Безпомощността подсказва, че ресурсите се употребяват не толкова за борба с престъпността, колкото с политическия опонент, срещу синдикалните централи, против бившите приятели, а сега - врагове.
Неумението да бъде спряна лавината от палежи ражда безброй версии. Пожарите били дело на пироман, плод на война между застрахователите или на битка за паркоместа. А може би са заразна мода. Сигурно има по нещо вярно във всяка от хипотезите. Голямата истина обаче е, че хората вече не издържат. Друг път се зададе Коледа, а с нея -  тринадесета заплата или добавка към пенсията. Народецът похарчи по някой лев повече, търговията живне, настроението скочи. Вече трета година обаче българинът е лишен дори от предновогодишната радост. Това няма как да не избие нанякъде, днес - в палежи, утре - в нещо друго. Който има очи, ще види, че в огъня са не просто няколко дузини коли. Гори къпиновият храст на българския Моисей. Всевишният му подсказва, че вече мнозина не го искат за водач. Дано посланието бъде разбрано правилно.

Други текстове от автора на:  www.ivoatanasov.info