Господарите на змиите сключват тайнствен договор с тях

Иван Беловски

Укротяването на змии е занаят, познат от дълбока древност. В Индия той се предава от столетия насам от баща на син. Прочути змиеукротители са хората от племето ком-йоги, населяващи селските райони на щата Делхи и на граничещия с него Пенджаб. Улавянето, укротяването и опитомяването на отровните влечуги е твърде опасно и рисковано занимание, изискващо голяма сръчност и умение, каквито несъмнено притежават тези странстващи господари на змиите. Обикновено укротителите на змии в Индия провеждат своите сеанси с кобри, които са едни от най-отровните змии на света. Ловът на кобри е несъмнено опасен и ловуващите се запасяват предварително със средства срещу отровата на влечугите. Ефикасен е обаче само противозмийският серум, а древните способи, които все още понякога се употребяват (вкарване на нажежен метален предмет в раната, натискане върху раната на шуплест "камък", приготвен от пресован животински въглен), не са в състояние да помогнат на пострадалия.
След като бъде хваната, змията се оставя в кошница без вода и храна няколко дни, за да отслабне. След което я изваждат и я държат с главата надолу половин или един час, дори повече. Всеки път, когато змията се опита да се свие на кълбо, я разтърсват, докато влечугото се измори напълно. В следващите няколко дни змията продължава да бъде държана за опашката и разтърсвана при опита й да се свие на кълбо. Всичко това се прави, за да се разтегне гръбначният стълб на влечугото, нейният основен двигателен апарат. След време движенията на змията стават значително по-бавни и тя не може да избяга от човека, който я дресира. Така постепенно тя свиква с чуждото присъствие.
Кобрата се бои от шум и реагира бързо на него. Дресьорът използва специална свирка от тиква, тъй като от нея той може да извлича една непрекъсната, провлачена мелодия. Отначало укротителят свири пред затворена кошница, после сваля капака й. Змията повдига глава, издува шия и непрекъснато следи свирката. На която страна се движи краят на музикалния инструмент, нататък се обръща и змията. След което свирката се навежда надолу към кошницата. Змията отново издува шия и се хвърля срещу нея, за да я захапе. Дресьорът бързо вдига свирката, за да не я достигне змията. Цялата тайна на неговото майсторство се състои в това да бъде по-сръчен от кобрата. Той учи змията да се люлее под звуците на свирката.
Укротителят тренира кобрата с кърпа, с пръчка и накрая само с ръка. Махайки с длан пред змията, той я предизвиква към нападение, но никога не допуска тя да успее да го ухапе. Излъгала се на няколко пъти, кобрата започва да чувства своята слабост и се покорява на чуждата воля. Тренировката продължава повече от месец, след което дресираната кобра може да участва вече в представление. Трябва да бъде споменато, че някои видове змии, като усойницата, конската и двуглавата змия, не изискват подобни тренировки.
В естествената си среда, в джунглата, кобрите се хранят с жаби и плъхове, но укротителите от индийското племе ком-йоги им дават да пият мляко - от половин до един литър дневно, в зависимост от големината на влечугите. Понеже змиите не са свикнали с млякото като храна, отначало отказват да се хранят, което налага насилствено вкарване на млякото в устата им чрез тръстикова пръчица. С течение на времето кобрите обикват млякото и започват да го лочат направо от съдовете. Змиеукротителите смятат, че млякото оказва успокояващо въздействие върху уловените влечуги.
Дресьорите от племето ком-йоги са много суеверни и в никакъв случай не позволяват на змията да умре, докато се намира при тях. Когато змията съвсем отслабне и започне да линее, те я отнасят обратно в джунглата и я пускат на свобода. Казват, че укротител, в чийто дом умре змия, никога вече няма да успее да улови друга или, още по-лошо, той загива от ухапване на змия. Улавяйки я, дресьорът сключва с нея "временен договор". Той ще я гледа, за да може тя да издържи половин, една година, най-много до две години. След изтичане на срока, определен в този странен "договор", той връща кобрата в джунглата.
Трябва да бъде споменато нещо важно. Свиренето на дресьора няма значение за змията. Когато укротителят свири, змията люлее предната част на тялото си не защото чува мелодията, а обратно, укротителят на змии нагажда своето свирене към повече или по-малко ритмичните движения на раздразненото, виещо се влечуго. Научно е доказано, че змиите практически не чуват звуци, тъй като при тях тъпанчето и средното ухо са атрофирали.
Обикновената кобра (очиларката) се среща не само в Индия, но и в редица други области на Азия. Името си "очиларка" тази змия дължи на рисунката, която се намира на гръбната страна на предната част на тялото й. Още по-опасна е нейната по-голяма посестрима, известна под името кралска кобра. Тази змия се среща в гористите области на Индия, Бирма, Виетнам, Малайския архипелаг и Филипините. Когато кралската кобра е раздразнена и е повдигнала предната част на тялото си, главата й се намира приблизително на нивото на гърдите на човек със среден ръст. Това е обяснимо, като се има предвид, че змията достига 3,3-3,5 метра дължина, за разлика от очиларката, която е с размери до 1,50-1,70 метра.
Кралската кобра е изключително опасна през размножителния си период. Тогава змията веднага се хвърля върху срещнатия човек. Понякога тези агресивни змии нападат дори слонове, като забиват отровните си зъби в най-уязвимите им места - обикновено в самия край на хобота или в меката кожа около ноктите на краката. При това количеството отрова, която кралската кобра вкарва в раната, е толкова голямо, че слонът умира за 2-3 часа.
Дресьорите на змии често извършват своите сеанси с обикновени кобри (очиларки) или кралски кобри, на които предварително са извадили отровните зъби. Това обаче не се прави винаги поради суеверие и понякога укротителите действително умират от фаталните ухапвания на змиите.
Ком-йоги е единственото племе, което изкарва прехраната си чрез опасната и рискована дресура на силно отровни змии. Изкуството да укротяват змии е известно не само на представителите на това старо индийско племе, но единствено те се препитават от него. Според тях най-важното в изкуството им е тайнственото заклинание мантра, което произнасят. То им дава свръхестествена сила, от която кобрата послушно се вдига и постепенно замира.
Укротителите на змии са категорични, че познанието мантра не може да се купи с пари. Пътят за овладяването му е много труден. Всеки, обрекъл се на него "господар на змиите", го изминава най-кратко за седем години, най-дълго - за много повече.