Говори ми, за да те видя

"Говори ми, за да те видя" - макар да принадлежат на Сократ, тези думи биха приличали повече на бащата на всички ни, първородителя Омир. Защото слепецът е онзи, който вижда със звуци, а след толкова хилядолетия сме свидетели, че той, Омир, най-добре е видял света, щом е разбрал, че хората са капризни и непостоянни досущ като боговете на високия Олимп.
Та си мисля, че Сократ е имал предвид повече звуците на човешкия глас, което значи и звуците на човешката душа, когато е казал: "Говори ми, за да те видя." Сигурно така се е обръщал 70-годишния Сократ към Платон, Антистен, Аристрип, които са го гледали благоговейно, както никога по-сетне ученици няма да гледат учителя си. За него можем да съдим само по това, което са оставили Аристотел и Платон, а то е много концентрирано в следното твърдение: ние можем да познаваме само самите себе си.
Види се, и самият Сократ е познавал добре измамната сила на думите, и затова не е писал трактати. Той е предпочитал да говори, защото разбирал, че в звуците са кодирани както проклятието, така и любовта, в гласа на човека еднакво треперят както мълнията, така и сълзата, там са записани и молитвата, и предателството.
Сократ ги е разбирал тия работи...
Днес всички ние се уповаваме на повелителното "Кажи ми!" Така металната повеля се появява още в забавачницата, така минава в долните и горните класове; пак така ни шепнат девойките все една и съща гореща молба: "Кажи ми, че ме обичаш!" "Обичам те!" - казваш ти и се питаш: "Господи, за какво говорим?" Но самият Господ Бог мълчи, защото в неговите книги най-често пише:"...защото е казано!", сиреч наредено е да бъде така.
С това "казване", струва ми се, се отучихме да говорим, пък и оттам да се виждаме, защото колчем изречеш: "...колко пъти ти казах...", ти вече си надянал облачната ризница на непогрешимия, а така никой с никого не би могъл да се разбере.
Трябва да се научим отново да разговаряме, за да можем пак да се виждаме. Сърцето ни само подсказва, че е така. Погледнете само колко често се напрягаме да чуем дали зад женското "да" не се крие безразличие или пък зад категоричното "не" не прозира копнежът. Доверявайте се на звуците, а не на думите, това е казал според мен Сократ. Зад думите винаги можеш да се скриеш, но по звуците на душата ти ще те позная.
Сега се сещам за една арабска пословица, в която се казва, че три неща на този свят радвали ухото на мъжа:
- плисък на вода;
- звън на пари;
- смях на момиче.
Е, аз лично ви подарявам първите две, и много ми се ще някъде това момиче да ме слуша.
Кой знае, през тази пелена от дъжд...?!
Но струва си това, че аз я познах по смеха...