Графиката е поезията в изкуството

Емануела КОВАЧ завършва специалност графика в Националната художествена академия. От 2004 до 2009 г. е преподавател в специалността, а в момента е докторант към НХА. От 2007 г. е член на СБХ и влиза в състава на ръководството на секция "Графика и илюстрация". Носител е на Националната награда за графика - 2010, Алианц, Втора награда от Международното биенале на графиката - Варна, 2009, Награда за технически постижения - Беларус, 2009. Реализира самостоятелни изложби в България, Сърбия, Франция, Полша. Участва в многобройни колективни изложби и кураторски проекти.

"Необходими са много труд и постоянство, за да се постигнат успехи"


- Скоро ви предстои изложба, разкажете повече за нея.
- Предстоящата изложба е съвместна с мой колега от академията - Вили Николов, с когото се срещнахме след десет години (както се казва в песента). Двамата бяхме много близки приятели, но пътищата ни се разделиха, както се случва обикновено. И за какво друго да си говорят художници, ако не за изложба. Ще бъде интересно, съпоставката между творчеството на двама приятели, разделили се във времето. Въпреки че завършихме заедно графика, ще съберем в едно пространство  графика и живопис. И на мен ми е любопитно какво ще се получи. Изложбата е от 26 март в галерия "България" - във фоайето на Софийската филхармония, с работно заглавие "Среща".
- Как започнахте да се занимавате с изкуство и по-точно с графика?
- Започнала съм да рисувам от дете, като всички деца, вероятно. Не мога да посоча случка или събитие, които са ме навели на тази идея. От VII клас тръгнах на уроци по рисуване. Атмосферата на ателието, контакта с художници с всичките им нормалности и странности предопределиха моя житейски път. Някак трудно ми се случиха нещата. Не ме приеха навремето в художествено училище, завършила съм Техникум по текстил, където бях в паралелка с разширено изучаване на рисуване. После години наред кандидатствах "Текстил" в академията и все не ме приемаха. Малко преди да навърша 30 години ме приеха графика в НХА, тогава дори нямах и представа какво точно е графиката. Донякъде случайно попаднах в тази специалност. Тази случайност се превърна в моя съдба. Влюбих се в това изкуство, изискващо много, много отдаденост. Ако мога да използвам това сравнение с литературата, графиката е поезията в изкуството. 
- Може ли да изкарваш хляба си с изобразително изкуство в България или трябва и още нещо да правиш?
- Изкуството поначало изисква цялото ти време, внимание и мислене, то не е неделна работа или хоби за свободното време. Трябва да му се отдадеш напълно. За да създаваш, трябва и да влагаш. Вложените средства трудно се възвръщат, за съжаление. За успокоение, това е тенденция не само у нас. Ако си приел изкуството за свой път, не може да бъде хей така, между другото.
- Българите интересуват ли се от изкуство? Купуват ли творби?
- Желанието на някой да притежава моя творба, за мен преди всичко е оценка за добре свършена работа. Но изкуството не е картината в хола над дивана. Трудностите не са малко, но вярвам, че никой художник не би сменил професията си.
- Една изложба шанс за художника ли е? Как се организира? Може ли всеки да я направи, стига да има какво да покаже?
- Има вече много частни галерии. Съществува взаимна връзка галерия - художник. Мисля, че няма пречки и всеки, който има желание, може да покаже своите творчески търсения. Има два основни пътя - единият е авторът да избере пространство и да представи експозиция, съобразена с него. Другият - галеристът да се спре на даден автор. В първия случай художникът наема избраното от него пространство, а във втория - галерията, избира изкуство, отговарящо на нейната концепция. И в двата случая авторът и галеристът са взаимно свързани. Ролята на художника е да нарисува картините, а на собственика - да осигури тяхната реализация.
- Изкуството достига ли до хората?
- Струва ми се, че българинът не е възпитан да възприема изкуство особено съвременно. Може и да не съм права, но според мен няма потребност от изкуство.
- Как е в други страни, имате ли наблюдение?
- Правила съм няколко изложби в чужбина, ако съдя от това и има по-голям интерес. Дали в действителност е така, не зная. Може би звучи странно и екзотично, художник от България да покаже творбите си. Но определено европеецът се отнася с респект към човека, създаващ изкуство.       
- Важен ли е талантът за един творец или с много труд и късмет пак може да се постигнат  добри резултати?
- Талантът е задължителен, ако го нямаш, най-вероятно не би ти хрумнало да се захващаш с изкуство. Както знаем, баналната приказка - 1 процент талант и 99 процента труд, тук е валидна с пълна сила. А късметът се предизвиква, просто така не можеш да го срещнеш...
- Участвате в конкурси и различни форуми, доколко те са от значение за един график?
 - Ако говорим за международните графични  форуми, в които си дават среща творби от всички континенти, са нещо като олимпиада или световно по графика. Това е начин да се съизмериш със световните постижения, със съвременните тенденции, с големите имена. Както и възможност да представиш страната и българската съвременна графика по света. В каталозите присъства твоето име и твоята творба, и името на България е там. Специално за нас, графиците, тези форуми са необходими. България е организатор на два - Биенале на графиката - Варна, с над 30-годишна история, и Софийското триенале, чието седмо издание предстои през ноември. Олимпийският принцип за участие е валиден. Ако бъдеш отличен, това е съизмеримо със златен, сребърен или бронзов медал в спорта.