Грандовете да търсят попълнения на Балканите

Петьо Костадинов – Полковника е съучредител и член на Българската асоциация на футболните агенти. Роден е на 14 април 1963 г. във врачанското село Софрониево, бивш армейски офицер. Първенец на випуск "Ботевски-86", златен медалист на Министерството на образованието. Завършва специалност телевизия в СУ "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Народна армия" и "Труд", член на Международната асоциация на спортните журналисти. Костадинов е бивш търговски директор на футболния ЦСКА и бивш член на УС на волейболния и акробатическия клуб на "армейците". Лицензиран агент в листа на ФИФА и оторизиран Агент на Английската футболна асоциация, мениджър на играещия в италианската Серия „А“ Ивайло Чочев. Издател е на седмичника "2 в 1" и сайта Проспорт.бг. Синът му Бранимир Костадинов е настоящ футболист на Локо Пд.


- Г-н Костадинов, почти 2 години, след като Александър Томов пое повторно контрола върху ЦСКА, клубът е в ситуация, сходна с тази през лятото на 2013 г. Оптимист ли сте, че и сега ще бъде избегнат фалитът?
- За да бъда оптимист или песимист, трябва да разполагам с информация. Смятам, че екипът, който работи през тези 2 години, положи всички усилия да решава задачите, друг е въпросът дали е използвал най-правилните механизми и е взимал най-правилните управленски решения. Томов и екипът му се появиха в момент, в който казвахме „Сбогом“ на ЦСКА и отивахме на селско ниво. Много ми е неприятно да слушам днес, че имало поборници, нещо като партизански отряди, които едва ли не са се борили срещу несправедливата власт на Томов. Същите хора, които подготвяха документи ЦСКА да отиде в Радомир и да играе дербита в Долна Диканя, да речем.
- Разказвате доста интересна схема, в която фамилиите Манджукови и Инджови стават длъжници на „Лира Инвестмънтс“...
- Първият въпрос, който възниква, е защо те са дали кредитите си към „Лира“, а не директно към ЦСКА. Могли са да го направят, изглежда нещо ги е смущавало, да излязат и да кажат какво е. Правят обратното – дават кредита към „Лира“ с процент „х“. Някой казват, че този „х“ е равен на 7%. Не познавам счетоводните документи, за да кажа дали е 7 или 17. И след това, съвсем нормално, се вдига и процентът от „Лира“ към ЦСКА, защото това са нормални неща в икономиката – няма как да бъде заем без лихва. Тук се получава едно симпатично завъртане, защото са заложени акции. Ако беше запазена старата ситуация, двамата господа (бел.а. Петър Манджуков и Юлиян Инджов) придобиваха 56% от клуба, доколкото разбирам, и трябва да управляват и финансират съвсем сериозно ЦСКА. Което пък значи, че чрез ЦСКА ще дължат на „Лира“ сумите, които самите те са дали, защото такова е условието – ако не им бъдат върнати кредитите до 31 март, си получават акциите. Парадоксът е, че чрез ЦСКА те ще дължат собствените си пари на „Лира Инвестмънтс“. Каквото и да означава „Лира Инвестмънтс“, тъй като нямам представа, а и надали някой има.
- Каква е сумата, която ЦСКА все още не е изплатил на Чавдар Етрополе, по трансфера на Ивайло Чочев в Палермо и на вас дължат ли ви пари?
- Сумата е точно 350 000 евро, тъй като по договор при трансфер на състезателя, ЦСКА дължи 50% от договорената сума на бившия му клуб. Всякакви други приказки за плащания, комисиони, т.е. да има приспадания, са неверни. Дори публиката не знае за едно обстоятелство, което не е поставяно от Чавдар – ако не е получено писмено съгласие от етрополци, тогава ЦСКА дължи 50% санкция от договорената сума. И ако трябва да бъдем обективни, ЦСКА реално дължи цялата сума от 700 000 евро. Към мен няма какво да плащат, такъв въпрос никога не е стоял. Сигурно съм първият, а вероятно и последният идиот, който във времето не е взимал комисиони от ЦСКА.
- Сякаш приличните резултати на първия отбор отклоняваха вниманието от всичките финансови неволи на "армейците"...
- Резултатите са задължителни. При пасивни резултати никакви приказки за оздравяване няма да помогнат да се намерят финанси. В края на краищата е въпрос на мениджмънт какво се случва. Добрите резултати, които поддържаше екипът на Стойчо Младенов, даваха възможност да се работи. Знам го от собствен опит. Когато в първите 2 години бяхме пети в класирането, бе изключително трудно да намериш някого, който да помогне. Обратно – когато тръгнехме към дубъл, имаше рекламни пана от едното ъглово флагче до другото. Защото във футбола важи старата максима – всички харесват победителите.
- Много от феновете на ЦСКА недоволстват, че сред титулярите българите са не повече от двама-трима, нещо характерно и за другите водещи наши клубове. Има ли достатъчно качествени български играчи, които да бъдат гръбнак на грандовете ни?
- Хубаво е да разберем, че сме част от едно европейско пространство. И като всички граждани на Европа сме свободни и можем да работим където пожелаем, това се отнася и за футбола. Така че не можем да правим рестрикции към чужденците при положение, че не са дошли самостоятелно, а ги е селектирал някой. Следователно това е въпрос на национална политика. От гледна точка на агентите наистина е по-изгодно играчите да са българи. Някои от нас работят и с чужди играчи, които изобщо не са влизали в България. Трябва да развиваме играчи от школите, но леко, бавно... В момента методиките, по които се работи у нас, не дават шанс момчетата от школите да влязат в първия отбор, защото нямат никаква подготовка. Така че няма как отборите да бъдат изградени само от българи. Да вземем за пример класиката, родината на футбола Англия. Я погледнете тамошните клубове – почти няма англичани, повечето са от британската общност – уелсци, ирландци плюс креативни играчи от други страни. Но може определени родни клубове с по-малки възможности да си поставят за цел да залагат на българи.
Казвам го за милионен път, добре е да се огледаме и на Балканите. Не можем да се конкурираме с големите и богати във футболно отношение балкански съседи – Гърция и Турция, но сме приблизително равни с останалите. И всеки балканец, дошъл в ЦСКА или Левски, знае къде отива. И без да чете списания или форуми къде ще играе, ще знае, че бъдещият му клуб е институция, където наистина става някой и носи отговорност. Ние имаме една балканска обвързаност. Виждате, че феновете на ЦСКА имат близки отношения с тези на Партизан и Стяуа от години насам. Нека го кажем така – за мен пътят е не само с българки играчи, нека се огледаме и в региона. Пример, Серджиу Буш. Никой не очакваше нищо от него, но направи някаква експлозия и изхвърча към Англия. И обратно – идва Тони Силва, минал през Ливърпул и Челси, и не може да намери себе си.
- Колко играчи в момента са ваши клиенти и какво се случва с Божидар Чуканов и Димитър Шейтанов, които са юноши, съответно на ЦСКА и Левски, и изкараха през март проби в Ливърпул?
- Никога не съм държал на бройката и дори избягвам да подписвам договори, защото това значи да не мога да си затворя телефона от въпроси „Реал М обаждаха ли се за мен?“
По отношение на двете момчета, не ставаше въпрос за проби в класическия смисъл на думата. Имаше партньорски семинар, понеже съм регистриран агент в Англия. Докладвах около година и половина за развитието на двете момчета плюс други шест от България. Шейтанов е с много напреднали показатели. Вярвам, че седмицата там ще му е много полезна и допускам, че ще има второ действие. Засега сигналите са такива, той получи изключително висока оценка. Митко Шейтанов е най-добър от вратарите в България, родени след 1997 г. Има някои дадености, които липсват у другите на този пост, а той вече покрива 90% от критериите за Великобритания. Божидар е още малък, трябва още поне година да почака, тъй като има правила за преминаване. Той също натрупа допълнителен опит, много талантливо момче е, не само капитан на своята възрастова гарнитура в ЦСКА. Само за последната година израсна чисто физически със 17 см, а това налага допълнително наслагване на мускулатура. Ще се срещне с връстниците си, с които тренира там, на турнир във Велико Търново през май.
- Оптимист ли сте, че ще се класираме за Евро 2016? И тъй като вашият клиент Ивайло Чочев е един от по-младите с повиквателни, смятате ли, че с новата вълна от футболисти ще се върнем към добрите времена от близкото минало?
- Не смятам, че ще сме конкурентоспособни, ако не се промени нещо в системата на българския футбол изобщо. Защото момчетата, които са в чужбина, с изключение на Ивайло, играят във втори, трети лиги... Онова поколение от САЩ’94 бе цветът на една стратегия за развитие навремето и влезе точно в пика си, въпреки че всички помнят - те можеше въобще да не се класират за световното. Но Стоичков играеше в Барселона, бе шампион и голмайстор на Европа. Любо Пенев бе капитан и водещ реализатор на Валенсия, Емо Костадинов беше в Порто, Краси Балъков и Ивайло Йорданов в Спортинг, Хубчев и Лечков - в Германия, всички играеха във водещи първенства. Чисто методически и организационно на нас много неща ни куцат, дето се казва "На гол тумбак – чифте пищови". Не съм оптимист, че в следващите десетина години биха ни изпуснали да отидем на голям форум.
Може би не дадохме шанс на момчетата от набор 1989 и 1990 г. Същите, които след голямо прекъсване играха финали на Европейско през 2008 г. От тях само Мишо Александров получи шанс, другите ги "зашиха". Може би трябваше да бъдат на специален режим, както Германия стори това с връстниците им, които тогава станаха шампиони. И всичките момчета играят в Бундеслигата, а ние се постарахме някои от нашите вече изобщо да не играят футбол. Например, къде играе голмайсторът на този отбор Иван Цачев в момента? Мъчи се. Единствен Мишо получи шанс в Лудогорец, но от Академик го бяха захвърлили, когато се върна от Дормтунд, защото не се наложил в първия отбор на Борусия. Че колко немци са се наложили там? Това е несериозно. Все едно някой да е завършил с отличие „Кеймбридж“, но да не го вземеш, защото не бил стоял във френската гимназия като другите. Набор’95 също игра еврофинали миналата година и е въпрос на отговорно отношение да се получават нещата. Самият факт, че са отишли в топ 8 на Европа само с победи на елитна квалификация, предполага да се работи извънредно и поотделно с играчите, докато не се види, че някой сам се проваля.