Грузия още тича след мечтата

Грузия заедно с Молдова се оказаха единствените страни от американско-полско-шведския проект "Източно партньорство", които парафираха споразумението за асоциация с Европейския съюз в литовската столица Вилнюс. Това стана повод за поредната вълна от изявления на политиците, напомнящи все повече шамански заклинания, за "европейския път на Грузия", от който тя няма да се отклони, за нейния "исторически избор" и т.н. Срещата във Вилнюс обаче остави някакво усещане за тъжен вкус за кавказката република. Грузия някак си остана в сянката на грандиозния провал на "Източно партньорство" с Украйна и дори беше изместена в адмирациите, които бяха предимно към Молдова, наричана (неоснователно) "отличничката на "Източно партньорство".
Една от обективните причини за това усещане е географското положение на Грузия, което зримо я изолира от основното "тяло" на Европейския съюз. Освен това тя граничи с държави, за които ЕС представлява само търговска, но не и културно-политическа или пък "цивилизационна" ценност. Достатъчно е само да погледнем най-големите външнотърговски партньори на Грузия за първото полугодие на 2013 г., за да разберем, че реалните икономически приоритети на страната лежат в съвсем друга плоскост. В челната петица, подредена по размер на стокооборота - Турция, Азербайджан, Украйна, Китай и Русия, няма нито една държава членка на Европейския съюз. На тези пет държави се падат над 1,8 млрд. долара от общия външнотърговски стокооборот на Грузия, който за първото полугодие на т.г. е 4,7 млрд. долара. Едва след това се нареждат Германия и САЩ с по-около 200 млн. долара, следвани от Армения (191 млн.), Италия и България с по около 145 млн. долара.
Частичните данни за следващите месеци еднозначно показват, че тенденцията за засилване на грузинската търговия със страните от ОНД се засилва. Например към 1 октомври 2013 г. при общ външнотърговски стокооборот на Грузия от 8,5 млрд. долара търговията с държавите от ОНД е нараснала с 10% до 2,9 млрд. долара, докато с държавите от ЕС е спаднала с 1% до 2,3 млрд. долара.
Очевидно е, че при така формираните външнотърговски контакти Грузия има много по-голяма нужда от добри контакти, на първо място, със съседите си, с държавите от бившия СССР и чак тогава на преден план излизат европейските й партньори.
Другата причина за усещането за лека "отстраненост" на Грузия от ЕС е политическа - страната дълго време се намираше изцяло в орбитата на влияние на Съединените щати. Администрацията на Джордж Буш разглеждаше Грузия на Михаил Саакашвили като плацдарм за въздействие върху Русия в Кавказкия регион, Грузия дефакто беше превърната в нещо като протекторат на САЩ и ЕС избягваше да си пъха носа в работите на "великата демокрация" отвъд Атлантика. Дори включването на Грузия заедно със съседите й Армения и Азербайджан в "Източно партньорство" бе под влиянието на САЩ, но тези три държави така и останаха в периферията на вниманието на ЕС. След като Армения и Азербайджан на практика се самоотстраниха от проекта, а звездата на Саакашвили безславно залезе, интересът на САЩ към Тбилиси отслабна, а Европа може само да предложи "Източно партньорство", което обаче не предвижда пълноправно членство на нито една от страните участнички в него.
Въпреки това в Грузия и при новата власт продължават твърдо да настояват, че техният път е към ЕС и НАТО, като се позовават на референдума от 2008 г. Например в края на октомври т.г. тогавашният кандидат-президент от партията "Грузинска мечта" Георгий Маргвелашвили заяви, че неговата страна няма да се върне в ОНД, независимо от предложението на беларуския президент Александър Лукашенко. Впрочем подобни заявления не пречат на новата власт в Тбилиси "бавно, но славно" да възстановява, преди всичко икономическите си контакти с Русия, блокирани по времето на Саакашвили. По данни на председателя на икономическата комисия в грузинския парламент Зураб Ткемаладзе за една година, откакто "Грузинска мечта" спечели парламентарните избори, стокооборотът с Русия се е увеличил с над 35 на сто. Става въпрос основно за връщането на руския пазар на грузинска селскостопанска продукция, вино, коняк, прочутата минерална вода "Боржоми". Дори в сравнително ограничени количества отпадането на ембаргото от 2006 г. за грузинските стоки е раздвижило тези отрасли в местната икономика, отбелязва пред в. "Известия" Ткемаладзе. Според ръководителя на Националната агенция по виното Леван Давиташвили, при планирани в началото на годината 5 млн. бутилки вино експорт за Русия в края на 2013 г. тази цифра вероятно ще достигне 15 млн. бутилки. Очевидно е, че за Грузия, по обективни причини, образно казано, Москва е по-близо, отколкото Брюксел.
Впрочем има и чисто вътрешнополитически причини, които хвърлят сянка върху възможността на Грузия да постигне "високите стандарти на Европейския съюз". В последно време новите власти в Тбилиси са критикувани, че в ръцете на бившия премиер и лидер на "Грузинска мечта" Бидзина Иванишвили, както и в близкото му обкръжение, се концентрира прекалено много власт. Коалицията "Грузинска мечта" е обвинявана още, че нейни депутати имат националистически и дори шовинистични възгледи, че не уважават правата на сексуалните малцинства и на етническите малцинства, че искат да забранят на чужденци да купуват земеделска земя. Все теми, по които Европа е много чувствителна.
Управляващите са критикувани още, че започват кампания срещу политическите си противници от партията на Михаил Саакашвили "Единно национално движение". Редица наблюдатели дори допускат възможността срещу самия Саакашвили да бъде започнато наказателно преследване, което да завърши с осъдителна присъда и да го изпрати  затвора. Дори се правят аналогии със съдбата на Юлия Тимошенко в Украйна.
Отношенията между Бидзина Иванишвили и Саакашвили остават враждебни, последният дори не се появи на инагурацията на новия президент Маргвелашвили. Така че не е изключено бившият грузински президент да изпита върху себе си тежестта на местното правосъдие. Но това може да се окаже опасно и за бившите му западни покровители, защото на бял свят със сигурност ще бъдат извадени факти и обстоятелства, които ги опорочават - като например ролята на Запада в подклаждането на войната от август 2008 г. в Южна Осетия, както и в дългогодишната откровено антируска политика на Саакашвили. Между другото без всякакъв съд съвсем наскоро Михаил Саакашвили призна в едно интервю, че той е изпратил грузинския авантюрист Гиви Таркамадзе да спонсорира и инструктира за противоправни действия част от радикалната опозиция в Москва и по-специално лидера на "Левия фронт" Сергей Удалцов и негови съратници.
"Грузинска мечта", разбира се, ще продължи да работи за евроинтеграцията на страната, но, както каза бившият председател на грузинския парламент Нино Бурджандзе, това е "слабо вероятно". В края на септември т.г. по време на семинар за журналисти и експерти, организиран от фондациите "Томсън Ройтерс" и "Стенли", Бурджанадзе е заявила, цитирана от азербайджанската агенция АПА, че: "Щеше да е идеално, ако Грузия влезе в Евросъюза, но не мисля, че това е възможно в близко бъдеще... Що се отнася да членството на страната в НАТО, то в настоящия момент то не е нищо повече от илюзия".
Като че ли грузинските политици действително полагат повече усилия да вкарат страната в НАТО, отколкото ЕС. Това е разбираемо след войната от 2008 г. с Русия, когато режимът на Саакашвили нападна Южна Осетия, което доведе до разгром на армията му и признаването на независимостта на отцепническите Абхазия и Южна Осетия от страна на Москва. Много е съмнително обаче дали Алиансът ще приеме в редиците си страна с нерешени териториални проблеми и реваншистка политика спрямо съседите. Някои хора в Грузия, като военния експерт Ника Читадзе, не крият, че разчитат на членството в НАТО, за да се възползват от чл. 5 на устава на Алианса, който предвижда военна закрила в случай на агресия срещу държава членка. Само дето никой не се кани да напада Тбилиси, а преди 5 години именно грузинската страна извърши военна агресия, която й костваше 20% от територията.
Новият грузински премиер Ираклий Гарибашвили може и да твърди, че правителството, чийто член е той, ще е опита да убеди Русия, че членството на Грузия в НАТО не е заплаха за Москва, но кой ли ще повярва на това? Кремъл е последното място на света, в което ще се вържат на подобни уверения. Съвършено очевидно е, че ако Грузия стане член на НАТО, рязко нараства вероятността в бъдеще някоя гореща глава в Тбилиси да реши, че може под натовска закрила да се опита със сила да върне  двете отцепнически републики. Както каза наскоро руският министър-председател и бивш президент Дмитрий Медведев пред тв канала "Рустави 2" - членството на Грузия в НАТО няма да й даде предимства за развитие, но пък ще създаде допълнително напрежение в отношенията с Русия.
Проблемите, които носи членството на Грузия, ги разбират добре и в самото НАТО. Въпреки настойчивите подканвания генералният секретар Андерс Фог Расмусен така и не дава вече години наред никакви конкретни обещания за точна дата за членството на Грузия. Защо ли?