Хакерска радост
/ брой: 153
Тези дни за обществено обсъждане бе публикувана наредба на Министерството на икономиката, според която вече всички имоти държавна собственост ще се продават на електронна платформа. Електронната продажба ще включва и имоти под 10 хил. лв., които са в компетентността на областните управители, както и на обособени части от лечебни заведения. Платформата ще записва всяка операция от кандидатстването в електронен търг до обмен на документи между участниците. Оставяме настрана въпроса какво е останало за продан, но въпросният документ се появи на бял свят по-малко от месец, след като личните данни на 5 милиона българи бяха откраднати от НАП. Затова логично хакерите биха се зарадвали, че държавата им осигурява още един терен за изява. Защо да не се облажат с някой друг имот?
Повод за подобна радост нямаше да има, ако у нас наистина действаше изцяло изградено е-правителство. Никой не знае колко пари бяха изхарчени през последните 10 години за него, но със сигурност са милиарди. Краен продукт обаче така и не се появи. Въпреки че съществува стратегия за развитието на е-управлението и пътна карта към нея, повечето от заложените принципи не се спазват, а в областите, където има прогрес, той е изолиран от останалите. Връзки между отделните електронни услуги също липсват. Резултатът - вместо плътна мрежа от услуги се появиха по-скоро отделни работещи "островчета".
А Eстония например вече разполага с електронно правителство, обединяващо повече от 900 информационни системи и над 5 хил. електронни услуги, повечето от които комплексни. Българската администрация предлага 2900 услуги, от които 87% са първични, а 13% - комплексни. Реално само 19% от българските администрации всъщност предлагат електронни услуги. А при всеки удобен случай вицепремиерът всичколог Томислав Дончев не пропуска да обещае, че през ноември хартията изчезва в отношенията ни с държавните чиновници. Само дето не уточнява коя година ще стане това.